Описание и история

Антична, късноантична, средновековна и османска крепост Florentiana/Флорентиана се намира на 0.71 km източно по права линия от центъра на село Флорентин, при сегашния километричен знак на Дунав № 287. Била е изградена върху невисок конусообразен хълм, заобиколен от три страни от река Дунав, който в днешно време е разрушен, защото е използван за кариера. Билото на хълма било равно и с диаметър около 100 m. От античните и средновековни руини не е останало нищо.

Граф Марсили отбелязва Флорентиана като правоъгълно укрепление със 7 издадени навън полукръгли или U-образни кули. В близост до стадиона на селото има стар иманярски изкоп с размери 5х2.5 m. В него се виждат запазени две успоредни стени. От тухлите използвани за строежа и замаската, може да се съди, че въпросния обект е бил свързан с водата и представлява хидро- съоръжение. Местните наричат този сондаж “римската баня”.

Твърдината е спомената от Прокопий Кесарийски през VI век, в съчинението “За строежите”, където я поставя между “Кастелоново” и “Ромулиана”. За пръв път името на средновековното укрепление се среща между имената на крепостите, изобразени в една италианска военна карта на Югоизточна Европа от 1394-1396 г., където тя е представена с условно изображение от крепостна стена с три кули.

От веещия се над нея флаг с кръст се съди, че при създаването на картата Флорентиана е влизала във владенията на Видинското царство на цар Иван Срацимир, а съседната Оряхово, която е била в пределите на Търновското царство, е изобразена със знаме с полумесец. Тогава Търново вече е било превзето от османците. В писмените извори крепостта се споменава и в един османски документ, според който османската войска на султан Мурад I, отправяща се в поход срещу Трансилвания през 1438 г., преминала Дунава именно тук.

При похода на Владислав III Ягело от 1444 г. Флорентиана се споменава  отново измежду останалите “здрави крепости в Българското царство, удобни за ръкопашен бой”. Тогава крепостта била подмината от кръстоносната армия, като продължила да се споменава в османските писмени паметници и през следващите десетилетия. Така, в един извор от 1560 г. се сочи, че твърдината е била отбранявана от 24 войници. Укреплението се споменава като действащо и по- късно, чак през 1699 г., като близо половин век по- късно, през 1740 все още била в добро състояние.

Тогава Флорентиана била нарисувана от австрийския капитан Щад, като според него имала поне две кули съединени с крепостни стени, всички увенчани със зъбери. Укрепленията на Флорентин били добре запазени и през следващия деветнадесети век, като на една гравюра издадена във Виена, крепостта е показана с високо запазени стени.

Вече при преминаването на австро- унгарския пътешественик Феликс Каниц през 1862 г. оттук, от нея били запазени само основи, като местните жители твърдели, че тя била разрушено доста преди това, а строителният материал бил използван при изграждането на видинските укрепления.

Местоположение

Надморска височина: 36 m GPS координати: 44°08’04” С.Ш. и 22°51’31” И.Д.

Литература

Иванов, Р., В. Стоичков. Долнодунавския лимес от Дортикум до Бонония. София, 1992.
Кузев, А., Гюзелев, Б. Български средновековни градове и крепости, том 1. Варна, 1981.
Автор: М. Гърдев

План

Видео