С. Флорентин – крепост Флорентиана


Описание и история

Антична, късноантична, средновековна и османска крепост “Florentiana”/„Флорентиана” се намира на 0.71 km източно по права линия от центъра на село Флорентин, при сегашния километричен знак на Дунав № 287.
Била е изградена върху невисок конусообразен хълм, заобиколен от три страни от река Дунав, който в днешно време е разрушен, защото е използван за кариера. Билото на хълма било равно и с диаметър около 100 m. От античните и средновековни руини не е останало нищо-. Граф Марсили отбелязва кастела като правоъгълно укрепление със 7 издадени навън полукръгли или U- образни кули. В близост до стадиона на селото има стар иманярски изкоп с размери 5х 2.5 m. В него се виждат запазени две успоредни стени. От тухлите използвани за строежа и замаската, може да се съди, че въпросния обект е бил свързан с водата и представлява хидро- съоръжение. Местните наричат този сондаж „римската баня“. Крепостта е спомената от Прокопий Кесарийски през VI век, в съчинението „За строежите“, където я поставя между „Кастелоново“ и „Ромулиана“. За пръв път името на средновековната крепост се среща между имената на крепостите, изобразени в една италианска военна карта на Югоизточна Европа от 1394-1396 г., където тя е представена с условно изображение от крепостна стена с три кули. От веещия се над нея флаг с кръст се съди, че при създаването на картата крепостта е влизала във владенията на Видинското царство на цар Иван Срацимир, а съседната Оряхово, която е била в пределите на Търновското царство, е изобразена със знаме с полумесец. Тогава Търново вече е било превзето от османците. В писмените извори крепостта се споменава и в един османски документ, според който османската войска на султан Мурад I, отправяща се в поход срещу Трансилвания през 1438 г., преминала Дунава именно тук. При похода на Владислав III Ягело от 1444 г. Флорентин се споменава  отново измежду останалите „здрави крепости в Българското царство, удобни за ръкопашен бой”. Тогава крепостта била подмината от кръстоносната армия, като продължила да се споменава в османските писмени паметници и през следващите десетилетия. Така, в един извор от 1560 г. се сочи, че крепостта е била отбранявана от 24 войници. Крепостта се споменава като действаща и по- късно, чак през 1699 г., като близо половин век по- късно, през 1740 все още била в добро състояние. Тогава тя била нарисувана от австрийския капитан Щад, като според него имала поне две кули съединени с крепостни стени, всички увенчани със зъбери. Укрепленията на Флорентин били добре запазени и през следващия деветнадесети век, като на една гравюра издадена във Виена крепостта е показана с високо запазени стени. Вече при преминаването на австро- унгарския пътешественик Феликс Каниц през 1862 г. оттук, от нея били запазени само основи, като местните жители твърдели, че тя била разрушено доста преди това, а строителният материал бил използван при изграждането на видинските укрепления.

Местоположение

Надморска височина: 36 m GPS координати: 44°08’04” С.Ш. и 22°51’31” И.Д.

Източници

Информация: Иванов, Р. Стоичков, В. Долнодунавския лимес от Дортикум до Бонония. София, 1992 г.
Кузев, А. Гюзелев, В. Български средновековни градове и крепости 1. Варна, 1981 г.

Comments are disabled.