Описание и история
Късноантична и средновековна крепост Калето се намира на 0.64 km североизточно по права линия от центъра на село Емен, в началото на каньона на река Негованка, на нейния десен бряг. Изградена е на скален полуостров с отвесни скални склонове от запад и отчасти от юг. От север склона е много стръмен, почти отвесен. Твърдината е най- достъпна от изток по билото на хребета.
Крепостни стени се забелязват от север и изток. От юг също е имало крепостни стени, но поради отвесните скали те са били тънки и от тях не е останало почти нищо. Крепостната стена на Калето от изток е най- дебела, като е градена е от местен ломен камък, споен с хоросан. В днешно време се проследява под формата на насип висок над 3 m и широк повече от 6 m. Тази стена има начупен план, който напомня формата на трапец с малка основа насочена на изток.
Така оприличената малка основа е разположена на най- високата точка от хребета и е била най- достъпна. Поради тази причина на нея са изградени три големи кули, вероятно с кръгъл профил. Най- добре запазена е средната кула, като дебелината на стените ѝ е около 1.5 m. Разстоянието между кулите е около 16 m. Пред трите кули е прокопан ров с ширина 4-5 m и дълбочина над 2 m. Ровът е издълбан директно в скалата и днес е запазен почти в цялата си дълбочина.
На скалите все още личат следите от сечивата, които са били използвани за прокопаването. Двата катета на източната стена, се спускат косо към отвесните скали от север и юг, като пред тези участъци няма ров, а за допълнителна защита се е разчитало на стръмните склонове. Точно на тези два участъка се намират две от трите порти на крепост Калето.
Северната порта е била главна, като се е защитавала от една от кръглите кули от юг и една по- малка кула (четвърта за стената) от север. Портата вероятно е била двойна, като след първата врата се е влизало в малко оградено пространство, преди да се достигне втората. Южната порта, не е била по- малка от първата. Тя е разположена под ъгъл спрямо стената и се е защитавала от нея и от малък неин издатък от юг. От тази порта се проследява стар път насочен на изток и изсечен в скалата.
Северната стена на Калето е с по- малки размери и има формата на дъга. На терена се проследява под насип. Северно от нея в пространството до отвесните скали се наблюдават големи иманярски изкопи. Вероятно там са били разположени жилища или стопански постройки. От запад стена не е имало, там скалите са непристъпни и високи до 30 m. От юг се наблюдават няколко пояса отвесни скали, но с малка височина. В средата на тези скали се наблюдава още един вход с ширина около 1.5 m, който е всечен в скалата.
Укреплението има неправилна форма, разположена с дългата страна в посока изток- запад. Приблизителните, максимални размери са 136х144 m и площ от над 17 дка. Из целият терен се наблюдават следи от сгради. През средновековието в най- високата точка на укреплението, по ръба на хребета е построена нова стена, вътрешна за него. Тази стена е изтеглена от запад на изток и е преграждала крепостта на две- от отвесните скали на запад до източната крепостна стена.
Мястото на свързване с източната крепостна стена е било на няколко метра южно от третата кръгла кула. Тази преградна стена е била доста по- тънка от късноантичните стени, като е изградена от ломени камъни, споени с кал. Част от спойката и до сега се наблюдава между камъните.
В преградната стена на Калето е имало две порти, като през едната е преминавал пътя от северната порта в източната стена. Заграденото през средновековието пространство е значително по- малко и има площ от около 11 дка. Южната част на късноантичната крепост вероятно е използвана за убежище на околното население при опасност или е била изоставена.
Ако е била изоставено, то това би обяснило защо южната част от крепостта е почти напълно обезличена за разлика от северната. Може камъните от южните крепостни стени да са използвани за строежа на разделящата средновековна, крепостна стена. Бъдещи археологически разкопки могат да дадат отговор на това. В Калето е открита ранновизантийска керамика, както и такава от XIII и XIV век.
Западно от обекта, на другата страна на Еменския каньон, в посока север- юг върви античния път “Нове”- “Дискодуратере”. Крепостта е служила за охрана на тая пътна комуникация.
Местоположение
Надморска височина: 281 m GPS координати: 43°08’15” С.Ш. и 25°21’45” И.Д.
Литература
Овчаров, Т. Средновековни обекти във Великотърновско. В. Търново, 2001
Автори: М. Гърдев и К. Василев
Снимки
План
Автор: К. Василев