С. Долни Пасарел – укрепен град Равуля

Средновековен, укрепен град Равуля се намира на връх “Голяма Равуля”, на 3.53 km източно по права линия от центъра на село Долни Пасарел. Градът е голям и уникален със своето местоположение и структура. Изградена е на изкуствено терасирани, изключително стръмни склонове, приличащи на язовирни стени, както от североизток така и от югозапад. Напомня на планинските градове на инките. Най- близко до структурата на този град може да се приеме средновековният „Хоталич“ при град Севлиево. От Равуля има видимост към крепостта на връх „Малка Ланина“, което говори за взаимна комуникация. Градът има неправилна, елипсовидна форма с площ 35 дка и максимални размери 300х185 m. От североизток е бил защитен от много стръмен, почти отвесен склон, с два отбранителни пояса от дебели до 1.5 m крепостни стени. Днес тези стени са запазени на височина до 2 m и са градени от местен, ломен камък, споен с бял хоросан. Между първата и втората стена, се забелязват останките от множество сгради, разположени амфитеатрално. Разстоянието между двете стени е около 20 m. На върха на възвишението се забелязват останки от жилищно- отбранителна кула (донжон), която е завършвала отбранителната структура на планинският град. Основната част от него е разположена на югозападният склон. От тази страна се забелязват три крепостни пояса, които разделят отделните квартали на Равуля. В този участък крепостните стени се проследяват под дебел пласт хумус и листа. На върха се намира вътрешния град, който има триъгълен план с връх насочен на североизток. Площта му е около 8 дка и има максимални размери 112х129 m. В североизточната част на вътрешният град се намира цитаделата, която също е с триъгълна форма с площ 2.3 дка и размери 56х64 m. Донжонът, който се намира на най- високата точка от възвишението е естествен завършек на тази сложна отбранителна система. Целият град е бил гъсто застроен, като сградите са били издигнати по склона амфитеатрално. Равуля е имала няколко входа, но днес на терена, без археологически разкопки, се различава само главният вход. Той е бил разположен в североизточният ъгъл на града, като е бил охраняван от голяма кула. Крепостната стена на града е разположена перпендикулярно на входа и е осигурявала защита от северозапад. От югоизток подхода към портата е охраняван от издатък на югоизточната стена. По този начин за достигане до портата трябва да се влезе в тесен коридор, който е обстрелван от всички страни.  Отбранителната структура на града е била много сложна и е включвала не само прилежащите му отбранителни пръстени, а и изнесена малка крепост на 180 m североизточно от него. Също така към отбраната на града се числят множество самостоятелни отбранителни кули, които са контролирали пътищата от югоизток и северозапад към него. Из цялата крепост се забелязват множество иманярски изкопи, които разкриват част от структурата на стените и сградите. Намира се много орнаментирана керамика. В близост до донжона от югозапад на върха се забелязват и следи от отдавнашна археологическа намеса. Разкопана е част от сграда, за чието съхранение са поставени найлони и дървен покрив, който в днешно време е изгнил и полуразрушен. От крепостта има изглед към всички околни крепости по течението на река Искър и към някой крепости в Самоковска долина. Извън чертите на твърдината е съществувало доста голямо селище на южния склон.
Местните хора разказват легенда, че крепостта е построена по времето на османските нашествия, като за целта е избрана най- стръмната и трудно достъпна височина в околността. При строежа ѝ, дете в корема на майка си проревавало от усилията, които положили за нейното съграждане и за това я нарекли крепост Равуля. Друга легенда за името твърди, че при опит за превземане на крепостта от османските нашественици, изпратеният да я превземе бей (офицер), загубил толкова много хора, че се разплакал и със сълзите си написал писмо до пашата (генерала), че е претърпял неуспех. Много е вероятно с нахлуването на османците, местните жители да са изоставили по- достъпните укрепления „Еврейско кале“ и „Загаза“ и да се укрепили на Равуля. Поради изключителната си недостъпност и отдалечеността от населено място, крепостта е доста добре запазена и ако в скоро време не се вземат мерки от страна на съответните държавни структури, една от най- интересните и добре укрепени, български твърдини ще изчезне под напора на времето, метеорологичните условия и иманярите.

Надморска височина: 1018 m GPS координати: 42°32’00” С.Ш. и 23°32’21” И.Д.

К. Василев
М. Гърдев
П. Тодоров

Снимкаи К.Василев : С. Долни Пасарел – укрепен град Равуля