С. Дебелт – български Дебелт


Описание и история

Българския Дебелт. През 813 г. войските на българския хан Крум са превзели Дебелт. Според византийските хронисти жителите му са били изселени в далечни земи, а на тяхно място са доведени българи. Важното значение, което придавал на този пункт българският владетел, се вижда от текста на известния Сюлейманкьойски надпис. В него Дебелт е определен като център на “лявото крило на държавата ми”. Според мирния договор от 815 г., между хан Тервел и Юстиниан ІІ, границата между двете държави е започвала в Дебелт, като земите на север от Мандренското езеро са оставали в България. Въпреки че досега не са предприемани системни изследвания при археологическите разкопки, в района са натрупани доста интересни материали, които хвърлят светлина върху развитието на живота на града, след преминаването му в България. От аерофотоснимки се вижда, че най- високата тераса от територията на античния град е била допълнително укрепена. Находките на прабългарска и средновековна керамика в най-горните културни пластове в северната част от територията на античния град показват, че тук, действително през ІХ-Х в. е съществувало някакво селище. Особен интерес представлява прабългарското инженерно съоръжение, което е защищавало страната от нахлуване на византийски войски. Познато под името “Еркесия”, то се състои от ров с ширина до четири и дълбочина до два и половина метра, зад който е издигнат вал, висок около четири метра. Започвало е до морския бряг и е продължавало на запад до река Марица. Общата му дължина е над сто и шейсет километра, а най- добре запазените участъци са в района на съвременното село Дебелт. Тук съоръжението се разклонява и образува широки затворени пространства, очевидно необходими за нуждите на българския гарнизон. През ХІІІ и ХІV в. основното селище в района е била крепостта на южния бряг на реката. Тя е присъединена към България непосредствено след битката при Одрин през 1205 г. Въпреки, че е проучена само сондажно, материалите, открити около източната и южната крепостна стена показват, че твърдината е продължила да играе ролята не само на военен, но и на икономически, най-вече търговски център. За последен път в изворите името Дебелт се споменава във връзка с похода на византийския пълководец Михаил Глава Тарханиот през 1261 г. Промените в равнището на Черно море и свързаните с това сложни геологически процеси към края на ХІІІ- началото на ХІV в. са довели до затваряне на фарватера до Дебелт и образуване на големи блата в околните равнини. Това е довело до изместването на основното пристанище на изток, първоначално в град Скафида, а после и в съвременния Бургас. Проучването на останките от българските селища и крепости в района на археологическия резерват имат висока стойност не само за изясняване на важни проблеми от средновековната история на България и отношенията й с Византия. Резултатите от тях ще бъдат показателни за цялостното развитие на животът през средновековието в югоизточна Тракия, който се характеризира с органично съчетаване на елементи от различни културни влияния.

Местоположение

Надморска височина: 30 m GPS координати: 42°23’30” С.Ш. и 27°16’50” И.Д.

Източници

 http://deultum.com

Координати: 
Категория обекти в БГ: 

Comments are disabled.