С. Бузовград – крепост Бузовград/Бузово кале

С. Бузовград - крепост Бузовград/Бузово кале

Северозападната стена на крепост Бузовград


68 / 100

Описание и история

Късноантична и средновековна крепост Бузовград се намира в местността „Бузово кале“ на 1.17 km югоизточно по права линия от центъра на село Бузовград. Изградена е на издаващо се, северно възвишение от Сърнена Средна гора със стръмни склонове. Височината е увенчана с множество високи и непристъпни скални групи, които са били умело включени в отбранителната линия на крепост Бузовград. Най-лесният достъп до върха на височината е от югозапад, през тясна седловина, която го отделя от съседния масив.

Крепост Бузовград изградена на височината, заема заравнено било оформено между отделните скални групи. Тя има неправилна многоъгълна форма изцяло съобразена с конфигурацията на терена. Максималните размери на обекта са 103х46 m и заема площ от 3.7 дка.

Укреплението е съоръжено с двойна крепостна стена от достъпната югозападна страна и вероятно цитадела в североизточният ъгъл. Крепостните стени са градени в стил „opus emplectm“, от добре подредени по лица, средни по големина ломени камъни и блокаж, между тях, от по-дребен камък, обилно споени с бял хоросан, примесен със счукана тухла. Куртините са с дебелина от 1.95-2.20 m и днес са запазени на височина до 4 m. Двете крепостни стени изградени от югозапад на Крепост Бузовград, отстоят една от друга на разстояние 2 m. По всяка вероятност във височина вътрешната е била по-висока от външната, но за сега не са намерени стъпала, за изкачване на куртините, за да може с точност да се предположи колко са се извисявали.

Интересното в изграждането на отбраната на крепост Бузовград е включването на големите скални групи в рамките на крепостните стени, като на няколко места пресичат крепостните линии. Скалите са използвани, като контрафорси за поддържане на куртините и като крепостни кули.

Югозападният участък на твърдината е разположен на най-високата точка на възвишението. В тази точка е регистрирана една, от двете установени до момента крепостни кули. Тази кула се води централна и около нея е изградена цялостната отбрана на крепост Бузовград, в този участък. Тя се извисява над седловината и е изградена върху и около една от скалите на възвишението. Формата на кулата е неправилна с размери 6х8 m, като скалната основа, освен че я издига на много по-голяма височина, я прави масивна и невъзможна за подкопаване. Днес останките от това съоръжение са запазени на височина 3 m.

Именно от тази кула двете крепостни стени на крепост Бузовград се разделят. Вътрешната стена, след кулата, рязко завива на североизток, като трасето ѝ се проследява по ръба на венеца на възвишението. Трасето на външната стена минава пред кулата и продължава в северозападна посока. За момента края на тази стена не е установен, но идеята на продължаването на трасето в тази посока е ясна. По този начин се предотвратява безпрепятственото преминаване на противникови войски, които биха се опитали да заобиколят седловината и да се изкачат по склонът от северозапад.

Атакуване на северозападната стена на крепост Бузовград от подножието на височината е трудно осъществимо, поради много стръмният склон, но съществува възможност за заобикаляне на седловината от северозапад, като противника се спусне по северният по-висок склон на рида пред крепостта. Именно поради тази причина трасето на външната крепостна стена е изтеглено още на северозапад, така че да пресече всякаква възможност за заобикаляне на твърдината.
Пред централната крепостна кула, през седловината, която отделя възвишението е бил прокопан крепостен ров. Той има „V“-образно сечение, като външната му страна е отвесна и висока 3 m, а вътрешната, към крепост Бузовград, е наклонена. В ровът е открита много натрошена средновековна керамика, което подсказва, че към XIV в. той е бил занемарен.

В югоизточната част на крепостта се наблюдават други фортификационни решения. Там склона на възвишението е доста по-стръмен и двойна крепостна стена, подобно на югозападната, не е била необходима. В този участък, склоновете и вътре в крепост Бузовград са доста стръмни, което позволява стъпаловидно разположение на градежите. Тук крепостната стена е с дебелина 1.95 m, като стилът и на градеж е аналогичен с на другите стени.
От вътрешната страна на тази стена е долепена крепостна църква с размери 12.9х6.3 m. В средата на VI в. по времето на мащабното строителство предприето от Юстиниан I, църквата е била разширена на север и се сдобила с притвор от запад. След промените, размерът на църквата станал 16х8.45 m като, абсидата станала асиметрична (изместена на юг).

Северно от църквата в същият период на преустройството ѝ, била издигната втора крепостна стена. Тя е изградена на доста по-високо ниво от първата и има дебелина 2.10 m. Градежът ѝ е аналогичен с на останалите стени на крепост Бузовград, с тази разлика, че тук е ползван чист бял хоросан. От тази стена за сега са проучени 12.5 m. Терена под който продължава на запад е силно обрасъл и трудно може да се проследи трасето ѝ. Много е вероятно, предвид конфигурацията на този участък на хълма, тук да е била изградена малка цитадела. Потвърждението или отхвърлянето на това предположение предстои при продължаване на археологическите разкопки.

В източният край на тази втора стена е разкрита втората, за сега, крепостна кула. Тя също е издигната върху отделна скална група, която е част от голям скален масив, който ограничава и защитава крепост Бузовград от изток. Тази кула има правоъгълен план с размери 5х6 m и дебелина на стените от 0.7 m. От намерените археологически артефакти при разкопките ѝ, археолозите заключават, че тази кула е била използвана, като артилерийска платформа за стреломтна машина. Местоположението на кулата, която се извисява над всички отбранителни съоръжения в близост и факта, че се намира на 16-18 m от предната отбранителна линия, подкрепят това твърдение. Тази кула и намерената до нея късноантична сграда са били опожарени в края на VI в. За разлика от сградата обаче, кулата е била поправена и е продължила да функционира и през средновековието.

От северната част на крепост Бузовград за сега не е разкрито почти нищо, освен една-две късноантични сгради градени с камък на калова спойка. При наш обход обаче установихме, че северната част на крепостта вероятно завършва в края на венеца на възвишението. От там склонът става много стръмен и по него не се виждат останки от градежи. Поради тази причина смятаме, че крепост Бузовград няма как да е продължавала в тази посока, както е предположил А. Попов през 1982 г. и няма как укрепената част да достигне спряганите на много места в литературата 17 дка.

Вътрешността на укреплението е била гъсто застроена, като по терена се намират множество фрагменти от късноантична и средновековна битова керамика. Също така са намерени много археологически артефакти, като керамични тежести за стан, бронзови и златни монети, железни инструменти, върхове на стрели и фрагмент от средновековен бронзов боздуган с украса от птиче око.

Югоизточно на около 160 m от крепост Бузовград в м. „Черковищата“ е разкопана голяма късноантична базилика. Тя е изградена на заравнен терен и представлява еднокорабна, едноабсидна постройка с максимални размери 20х8.3 m. Градена е от различни по големина, обработени камъни споени с бял хоросан примесен със счукана тухла и едър речен баласт. Била е съоръжена с дървен покрив, покрит с тегули, а от външната страна е положена жълта мазилка с украса. Църквата е била опожарена в края на VI или началото на VII в. и престава да съществува.

Около тази църква се е простирало голямо подградие, което археолозите предполагат, че е част от крепост Бузовград. За сега обаче, освен църквата друго наоколо не е разкопавано и теорията за укрепяването, за която на терена няма никакви подсказки, не е доказана. Според А. Попов в пределите на крепостта е имало таен покрит ходник, който се е спускал към подножието на възвишението и долината на река Тунджа.

Крепост Бузовград и подградието са възникнали през V век и общата им площ възлиза на над 17 дка. Те са просъществували до края на VI в. или началото на VII в., когато вероятно при опустошителните аваро-славянаски нападения са били разграбени и опожарени. Крепостта е заселена отново през ХI в. и е просъществувала с различни поправки до края на XIV век, когато попада под османска власт.

За сега, на база намереният археологически материал, археолозите предполагат, че през средновековието животът е била съсредоточена само в североизточният ъгъл на укреплението, в предполагаемата цитадела, зад вътрешната крепостна стена в този участък.

Крепост Бузовград е охранявала пътя и прохода към днешното село Казанка в южните склонове на Средна гора. Някой местни предания потвърждават голямата ѝ роля през средновековието. От укреплението се открива невероятна гледка към долината на река Тунджа и южните склонове на Стара планина. За голямо съжаление през XX в. крепостта е служила за кариера за строителен материал и полигон за тестване на снаряди.

Местоположение

Надморска височина: 533 m GPS координати: 42°34’20” С.Ш. и 25°22’57” И.Д.

Източници

Чулпанов, Б. Каменните щитове. София 1989 г.
Попов, А. Крепости и укрепителни съоръжения в Крънската средновековна област. София, 1982 г.
Рабовянов, Д. Археологически разкопки на обект „Късноантична и средновековна крепост Бузово кале“ до с. Бузовград, Казанлъшко, НАИМ, София 2017
Рабовянов, Д. Дойчев, П. Чакъров, К. Спасителни археологически разкопки на обект „Късноантични и средновековни крепост и църква в м.Бузово кале и Черковища“ до с. Бузовград, общ. Казанлък, АОР през 2016, София 2017
Рабовянов, Д. Дойчев, П. Русев, Н. Късноантична и средновековна крепост в м. Бузово кале при с. Бузовград, община Казанлък, АОР през 2017, София 2018
Рабовянов, Д. Късноантична и средновековна крепост Бузово кале до с. Бузовград, община Казанлък, АОР през 2018, София 2019
К.Василев

Снимки

https://photos.app.goo.gl/BReZdo4DJT2zHSwg8
https://haiduk-tourist.blogspot.com/2019/01/blog-post_72.html?spref=fb&fbclid=IwAR2KXSq6_oyHysYXlpy-HjhlTpLid7kloNRyfiuirYJfEqwYv6mZOE7MzBI

Планове

К. Василев

С. Бузовград - крепост Бузовград/Бузово кале

План на разкритата част на крепост Бузовград

Общ. КазанлъкОбекти в БългарияОбласт Стара ЗагораЮгоизточна Б-я

Comments are disabled.