С. Боровица – крепост Патмос

img 8287 scaled e1616521135469

19 / 100

Описание и история

Късноантична и средновековна крепост Патмос се намира над устието на река Боровица при вливането и в река Арда. Твърдината е разположена на характерен платовиден връх, доминиращ над околния терен. От изток и юг платото завършва с отвесни скали. От североизток под върха тече река Боровица, а от юг- река Арда. Северно в подножието на крепостта се разкриват останки, които могат да се определят или като странноприемница или като преден стражеви пост. Крепостната стена огражда върха изцяло от запад и север. Тя е изградена от обработен камък, споен с бял хоросан. По трасето на северната стена са запазени три до четири реда на външното лице от оформени блокчета. На повечето места тя има дебелина 1.25 m. Северната леснодостъпна стена е подсилена от две кули. Източната кула е трапецовидна с външни размери 5.05х4.22х4.6 m и дебелина на зидовете 0.85 m. Към нея е водил вход с ширина 1.3 m, който по- късно е бил зазидан. Западната кула е с неправилна подковообразна форма. Тя излиза пред външната страна на стената на разстояние 3.9 m, а дебелината на зида и е 1.3 m. Вътрешността ѝ представлява квадратно помещение с дължина 1.7 m, а към него се влиза чрез вход 0.9 m. Разстоянието между двете кули е 12.7 m. След втората кула стената прави лека чупка на юг и под формата на дъга продължава без прекъсване до отвесните скали, южно над река Арда. От изток крепостната стена стъпва върху основната скала. Южно от трапецовидната кула стената е удебелена и достига 2.1 m. В началото ѝ е изграден дренажен отвор, осигуряващ отводняването на терена. След това следва участък с отвесни скали, където стена не е изграждана. След този участък източната стена продължава на юг, следваща конфигурацията на терена. Входът на крепостта е именно на този участък от източната крепостна стена. Крепостната стена там е с дебелина 1.75 m и макар лицата да са доста раязрушени, се проследява съоръжение, напомнящо входна кула. Интересни са фортификационните съоръжения от юг. Тук в основата на скалния венец има пещера с две галерии, водещи към вътрешността на укрепената площ. Това е наложило изграждането на крепостен зид с дебелина 1.1 m ниско между скалите, в които е оформен преливник. Тази стена и канарите от запад и изток оформят правоъгълно помещение пред пещерата, в която има естествен водоизточник, осигуряващ вода на обекта. Това обяснява липсата на щерна в защитената площ. Общата територия на укрепеното пространство е приблизително 10 дка. В северната част, успоредно и долепени на крепостната стена, се очертават верижни сгради, които вероятно са били свързани с охраната на крепостта. С тяхното изграждане трябва да се обясни затварянето на входа към източната кула. Практиката на долепване на помещения до вътрешното лице на стената е известна от различни крепости в Източните Родопи- Устра, Воденичарско и др. Сравнително равният терен между крепостната стена и скалната тераса от изток е бил зает от паянтови сгради с дървена конструкция. Тук са открити голямо количество пирони с различна форма и големина. Ситуацията е сходна с тази на южната тераса на крепостта “Монек”. Добрата експозиция и равното място са позволили да се развие квартал от бараки, в които вероятно е живял гарнизонът на твърдината. Основно място в укрепената площ заема комплекс от две сгради, изградени върху скална тераса, издигаща се значително над околния терен и заемаща приблизително централната част на крепостта. При проведените археологически проучвания е разкрита голяма, трикорабна, триапсидна църква без притвор и със следните размери: дължина през централната апсида 13 m и ширина 11.5 m. Тя е изградена от обработени камъни, споени с бял хоросан. Зидовете са частично разположени върху скалата и имат дебелина 0.75 m. Централния кораб на храма е оформен от три двойки зидани правоъгълни стълбове с размери 0.9 и 1.35 m. Връзката със страничните кораби се е осъществявала чрез проходите между тях с ширина 0.9 m. В градежа на стълбовете се наблюдава стремеж към редуването на дялан камък с редове от тънки плочести камъни или тухли. Апсидите са полукръгли отвътре и отвън, с ширина 2.6 m на централната и 1.3 m на страничните. Отвън между апсидите има ясно изразено рамо. Трите кораба са със самостоятелни входове от запад, с ширина на централния 1.35 m и 1.15 m на страничните. Подът на църквата е заравнената скала, покрита частично с каменни плочи. Липсват всякакви следи от архитектурни детайли от приолтарното пространство. Едно блокче от бигор със засечки тип „рибена кост”, открито при централния вход от запад, показва начина на оформяне на тази част от западната фасада. Църквата е базиликална сграда със скатен покрив, но скъсените и пропорции я доближават до църквите от преходния тип. Установено е, че сградата е построена върху останките от по- ранен християнски храм с подобен план. Направени са наблюдения върху източната му част. Ранната църква също е била триапсидна. Основите са изнесени на изток и достигат ръба на скалната тераса. Те са със значително по- голяма дебелина, достигащи в централната апсида до 2.5 m. Ясно доловима е разликата в оформянето на външното лице на апсидите- тук липсва рамо между тях. Плановете на двете църковни сгради съвпадат напълно на запад. Третия строителен период включва превръщането на трите кораба в три самостоятелни сгради. Проходите между стълбовете са затворени с груба зидария от ломен камък на кал и слаби хоросанови примеси. Централната част е превърната в еднокорабна църква със скатен покрив. В центъра на апсидата ѝ е открит каменен стълб с елипсовидно сечение- основа на олтарната маса. Северният кораб е трансформиран в крипта, в която са проучени 34 детски гроба. Застъпването на гробовете изключва възможността децата на възраст от 1 до 10 години да са жертва на епидемия. Най- вероятно това е някакъв местен обичай, чиито етнографски паралели ще бъдат тепърва търсени. Гробовете са без инвентар, с изключение на един, в който е открит наниз от мъниста. Южният кораб е преустроен в малък параклис със собствен вход от запад. В средата на апсидата му е открита олтарна маса. Тя представлява преизползван за постамент воденичен камък със старателно оформено легло. В леглото влиза клиновидния край на основата на каменен стълб с квадратно сечение. Във вътрешността на църквата са намерени значително количество предмети, свързани с християнските обреди, основно кръстове от желязо и бронз. Открити са фрагменти от стеатитова икона, макар и дребни и обезличени, са част от рядък паметник на средновековното приложно изкуство. Пред централната апсида е висял железен полилей с елегантни ажурни висулки. Северно от църквата, на ясно изразена фуга към фасадата ѝ, е изградена сграда с правоъгълен план и размери 10.8×4 m. Зидовете са от ломен и речен камък, споени обилно с бял хоросан и дебелина 0.75 m. Подът, както и стените ѝ, са старателно измазани с хидрофобен хоросан, с отчетливи два пласта. Постройката е била с повече от два етажа. В запазените на височина до 1.9 m зидове от приземния етаж не са открити входове. Това предполага, че помещението е бил използван за склад за хранителни продукти или житница, подобна на описаните по- горе. В подкрепа на тази идея е огромното количество фрагменти от керамични съдове с големи размери и хоризонтални устия, открити върху пода на помещението. Не може да се пренебрегне фактът, че при разкопките на крепостта са намерени най- много хромели от всички проучвания в крепостите на Източните Родопи. Етажите във височина несъмнено са били жилищни. Сградата може да бъде разглеждана като свободно стояща кула- донжон, каквато е тази в твърдината до с. Гугутка, Ивайловградско. В този вид тя е синхронна на третия строителен период на църквата, отнасящ се хронологически във времето ХI-XIV в. Сграда с близък план е съществувала и едновременно с най- ранната църква. От изток е проследено външното лице на зид с посока север- юг, конструктивно свързан със зида на южната конха. Този зид е застъпен от късната сграда и по- детайлните наблюдения са невъзможни. Безспорна е обаче неговата връзка с ранната християнска базилика. Вероятно е тук да се е развивала представителна сграда, в която да е живяло духовното лице, което е служило в култовия център. Наблюденията върху откритите сгради и археологическата им среда позволяват да се предполага, че църквата на скалистия връх е била изградена в ранновизантийската епоха. Това строителство трябва да се свърже с успешната мисия на епископ Никета Ремесиански, довела до налагането на християнството сред планинското население на Родопите и следва да се постави в началото на V в. Мястото на християнския център не е избрано случайно. Долината на река Боровица е била едно от средищата на разпространение на мегалитни паметници. Множеството ниши, жертвеници и шарапани очертават неговата територия. Следва да се спомене, че скалните пукнатини под основите на църквата са били обект на култови действия- запълнени са с керамика от края на енеолита, бронзовата и ранната желязна епохи. Езическото свето място е било наследено от християнски храм. Възникнал и съществуващ във враждебна към новата религия среда, той е бил укрепен със здрава крепостна стена. Възможно е крепост да е имало и преди късноантичните стени. Стратегически важното място на кръстопътя от “Филипопол” към “Адрианопол” и на северозапад към високите части на Родопите е превърнало църквата в средище за утвърждаване и развитие на християнството в планината. Възможно е това да е една от все още нелокализираните ранновизантийски епископии в диоцеза на филипополския митрополит. Църковният център е продължил да съществува и през следващите векове. Вероятно в началото на IX в. е изградена втората църква, която е запазила базиликалния план. Възможно е дори да са извършени промени само в източната олтарна част, която поради близостта си до ръба на терасата да се е съборила. Последните преустройства следва да се отнесат след края на XII в. и вероятно са продиктувани от промяна в статуса на църковния център след учредяване на темата Ахридос. Тогава крепостта се превръща в стражева на пътя по долината на река Арда. Преустроената еднокорабна, едноапсидна църква със скатен покрив е много близка до църквата на Акропола на Перперикон. По това време тя е обслужвала населението на крепостта, под която са минали в 1206 г. кръстоносците от отряда, предвождани от Жофроа дьо Вилардуен.

Местоположение

Надморска височина: 436 m GPS координати: 41°40’55” С.Ш. и 25°13’50” И.Д.

Литература

Овчаров, Н., Д. Коджаманова. Перперикон и околните твърдини през средновековието. София, 2003.
Автори: М. Гърдев, К. Василев, Д-р Д. Димов

Снимки

https://goo.gl/photos/stubUntGwjBM7euC7

Планове

s borovitsa krepost patmos 5f43a02e2bbb5s borovitsa krepost patmos 5f43a030411a2

Обекти в БългарияОбласт КърджалиОбщ. АрдиноЮгоизточна Б-я

Comments are disabled.