С. Анево – крепост в м. Асарлъка

img 6902 scaled e1606635988156

8 / 100

Описание и история

Късноантична крепост има в местността „Асарлъка“, на 0.84 km северозападно по права линия от църквата на село Анево. Издигната е на лесно достъпно, полегато и стратегическо възвишение, доминиращо на околния терен. То е обградено от запад и от изток с малки рекички, които се спускат от южните склонове на Стара планина. Обекта е разположен до пътя от град „Сердика“ за град „Анхиало“, на 11.45 km, югоизточно от античната пътна станция „Суб Радице“, която се намира при днешното село Христо Даново. Твърдината има форма на успоредник с двойна укрепителна линия. Максималните размери на вътрешната крепост са 110х56 m с площ от 5.9 дка. На четирите ъгъла на укреплението е имало правоъгълни кули, като до момента от тях са разкрити северозападната и югоизточната. Североизточната и югозападната не се различават на терена без разкопки. Освен тези на крепостните стени има още две такива. Едната е разположена в средата на източната стена и също има правоъгълен план, но е с много малки размери. По всяка вероятност тя е изграждана допълнително. Другата кула се намира много близко до северозападната ъглова кула и по всяка вероятност двете кули са защитавали северния вход в крепостта. Цялата крепост е обградена от втората укрепителна линия, която представлява стена- протейхизма. Тя също има  план на успоредник с малки отклонения от правилната форма в североизточния ъгъл. Тези промени са свързани със спецификата на терена в този участък. Плана на втората укрепителна линия е леко изместен спрямо плана на първата. Протейхизмата също е била съоръжена с правоъгълни кули. Днес на терена ясно се различават само три от тези кули. Едната е разположена в близост до югозападния край на крепостта и е защитавала главния вход. Другите две са съответно на северната и на източната стени в близост до североизточния ъгъл на твърдината. Вероятно поради спецификата на терена там, в този ъгъл на протейхизмата няма крепостна кула. Градежа на крепостните стени е бил от добре обработени средни по големина камъни подредени по лица и споени с хоросан. Между лицата пространството е било запълнено с блокаж от по- дребни камъни обилно споени с хоросан. Поради достъпността си, твърдината години на ред е служила като кариера за добив на камъни за местното население. В резултат на това ограбване на строителен материал, са отнесени обработените камъни от лицата на куртините, следствие на което блокажа от пълнежа се е разсипал по терена в безформена маса. Поради тази причина, без разкопки не може да се разбере къде са разположени останалите кули по куртината и как са изглеждали. Въпреки това, ако се следва логиката на укрепителното дело от късната античност, може да се предположи, че по останалите три ъгъла на протейхизмата, е имало крепостни кули. Също така по южната стена също би трябвало да е има най- малко две крепостни кули. Кули следва да се търсят и от двете страни на всеки вход в укреплението. В момента локализираните от археолозите входове в крепостта са два разположени съответно на западната стена и в средата на източната стена. Този разположен в западната стена е в близост до югозападния ъгъл и е главният вход в твърдината. Тази порта е идентична и за двете укрепителни линии, като двете порти са ситуирани една зад друга. Източната порта представлява по- скоро малка потерна. Идентичната потерна в протейхизмата е разположена в близост до югоизточният ъгъл на външната укрепителна линия. Още един вход почти сигурно е имало на северната крепостна стена. До този извод води разположените много близко една до друга крепостни кули в северозападният ъгъл на вътрешната крепост. Идентичният вход в северната стена на протейхизмата за сега не може да се локализира. Единствено на южната стена, където останките от обекта са най- сериозно обезличени, не може да се предположи дали е имало вход. По целият терен на твърдината се наблюдават множество фрагменти от строителна и битова керамика. Според ограничения, датиран, археологически материал намерен до момента във вътрешността и една монета на Юстиниан I, археолозите определят построяването на крепостта в периода V-VI век.

Местоположение

Надморска височина: 543 m GPS координати: 42°39’45” С.Ш. и 24°43’17” И.Д.

Източници

Bajenaru, C. Minor Fortifications: in the balkan dunabian area from Diocletian to Justinian. 2010
М. Гърдев
К. Василев

Снимки

https://photos.app.goo.gl/LVkNw7ByvhBgiN8q7

Планове

К. Василев

Общ. СопотОбекти в БългарияОбласт ПловдивЮгозападна Б-я

Comments are disabled.