С. Анево – Копсис/Анево кале

С. Анево – Копсис/Анево кале

Описание и история

Тракийска, антична, късноантична и средновековна крепост Анево кале се намира на 2.95 km северно по права линия от центъра на село Анево и на 3.68 km северозападно по права линия от центъра на град Сопот. Тя е разположена на скалисто възвишение, което е част от южните склонове на Стара планина. Склоновете на възвишението са изключително стръмни и непристъпни от всички страни. Допълнителна защита представляват и протичащите от запад и изток реки Корудере и Асардере, чийто дълбоко всечени речни корита се явяват непристъпна преграда пред нападателите. Върхът на хълма е допълнително подготвен за  населяване, като за това се е наложило да се извършат редица дейности по терасирането на иначе негостоприемния терен. Околноста на укреплението е населявана през късната желязна епоха (III-I в.пр.н.е.), римското владичество (II-III в.), ранновизантийската епоха (IV-VI в.) и средновековието (ХIII-XIV в.). Намиращите се днес на терена останки са от средновековието, като по- ясно се разграничават два етапа на строителство- I етап е около средата на XIII в. и II етап е около 20- те години на XIV в. Крепостта има неправилна форма продиктувана от конфигурацията на терена. Максималните ѝ размери са 110х70 m с площ от 4.4 дка. Археологическите разкопки в района на обекта започват през 1983 г. Най- добре запазена е западната крепостна стена. Тя завършва с по една кула от север и юг, които са защитавали двата сравнително по- достъпни подхода към твърдината. Дължината на западната крепостна стена заедно с кулите е 96-110 m, а дебелината и е 1.65 m. В някои участъци е запазена на височина от 3-4 m.  Останалите крепостни стени се проследяват във вид на насипи или само като хоросанов отпечатък върху скалния терен. Дебелината и на останалите стени не надвишава дебелината на западната стена. Крепостта е съоръжена с 5 кули. Първата кула представлява кула порта и е разположена над главния вход в укреплението. Той се намира в най- източната част на южната крепостна стена, която прегражда най- лесният достъп до върха. Кулата има правоъгълен план и днес на терена следите от нея се различават само по хоросановия отпечатък и по предварителното оформяне на скалите в участъка на входа. Втората кула е разположена на около 18 m от първата в посока север, на източната стена. Тя има неправилен, петоъгълен план, съобразен с релефа на който е издигната. Нейното предназначение е било да отбранява достъпа до крепостта през малък страничен хребет, който се спуска стръмно в коритото на река Асардере. Следващите две кули са най- добре запазени на терена. Те се издигат съответно в най- северния и най- южният край на западната крепостна стена. Южната крепостна кула има капковидна форма с тясна страна насочена на север. Тя се издига на самостоятелна скала, предварително обработена за издигането на съоръжението. Кулата има максимални размери 32х8.4 m с дебелина на стените от 1.3 m на западната до 1.5 m източната и северната. Имала е най- малко четири етажа и бойна площадка. Днес на терена стените ѝ се издигат на височина 4-5 m и в тях ясно личат отворите, в които са били поставени гредите поддържащи два от споменатите етажа. Приземният етаж от своя страна е бил разделен на три големи помещения, които са служели за складиране на оръжия и хранителни припаси. Едно от двете странични помещения, вероятно е представлявало щерна за вода. Входа в кулата е на източната страна, разположен на няколко метра височина, като до него се е достигало по дървена стълба закрепена за стената. Входа излиза в средното помещение на приземния етаж и е с ширина 1.15 m и височина 1.5 m. Той е бил защитен от напречна крепостна стена с дължина около 4 m, която излиза от тясната страна на кулата и дава възможност на бранителите да обстрелват всеки нападател опитал се да застане пред портата. Северната кула има неправилен, шестоъгълен план с максимални размери 15.7х15.9 m. Неговите стени са запазени на височина от 2 до 6 m, като дебелината им е идентична с тази на южната кула. Тази кула също е имала най- малко четири етажа с бойна площадка. Приземният етаж и тук е разделен на три помещения с идентични предназначения както на южната кула. Входа в тази кула не е запазен, но като се има предвид, на каква височина са запазени стените ѝ, то със сигурност той се е намирал на височина над 3 m и подобно на южната кула, до него се е достигало с дървена стълба. При разкопките и на двата донжона археолозите се натъкват на горели пластове. Това дава основание да се предполага, че крепостта е била превзета със сила и е била опожарена. Петата кула не е част от куртината. Тя е разположена източно от източната стена в подножието на скалистият гребен, на около 10-15 m от укреплението. Нейната задача е била да пази всечена в скалите пътека, която се спуска до река Асардере, която е била основен източник на вода за твърдината. Крепостните стени и кулите в укреплението са градени от местен, необработен, ломен камък, споен с много здрав бял хоросан. За увеличение на здравината на хоросана, от която зависи стабилността на сградите на този негостоприемен терен, към него е добавено малко количество счукана тухла.Този хоросан е въведен от римляните през късната античност и увеличава здравината на строежите, но недостатъка му е че е много скъп за производство. Използването му през средновековието е ограничено и обикновено е белег за заможност на феотдала. Прави вчеатление, че стените са градени изцяло с реден камък без пълнеж, което също увеличава здравината им. За придобиване на гъвкавост на стените, при опит за разбиването им, средновековният строител е използвал надлъжно разположени в тях дървени греди- сантрачи. Входовете в укреплението са били два. Освен описаният по- горе главен вход е имало още един разположен на източната крепостна стена. Той представлява малка потерна намираща се над петата крепостна кула и от него тръгва спомената пътека до река Асардере. Въпреки голямата денивелация от 24 m, в пределите на укреплението, терена е бил застроен. Склона от изток е терасиран, посредством издигането на подпорни стени. Основите на сградите са положени непосредствено върху скалите посредством обилно количество хоросан, който е служил за укрепването и поддръжка на стените им и също така е оформял пода в тях. От сградите в укреплението три правят по- голямо впечатление. Едната е голяма правоъгълна сграда с площ от 0.1 дка. Тя се намира в североизточната част на крепостта и със сигурност е установено, че е имала два етажа. Археолозите условно я наричат „болярско жилище“. Другите две сгради представляват църкви. Едната е разположена над така нареченото „болярско жилище“. Интересното при нея е, че абсидата ѝ е част от източната крепостна стена. Втората църква представлява малък параклис разположен извън крепостта на около 5 m  пред главният вход. Нейните осанки са почти напълно обезличени. Интересното при нея е това, че разположението ѝ не е в посока запад- изток, а в посока югозапад- североизток. Това вероятно е наложено поради особеностите на скалният терен пред укреплението. Този параклис е бил защитен от издатък на източната крепостна стена, който е излизал пред крепостната порта и представлява източната стена на параклиса. Всички сгради са градени от ломени камъни с калова спойка с изключение на двете църкви и „болярското жилище“, които са изградени с хоросан. В южното подножие на хълма на който се намира твърдината се намират останките на голямо подградие. То е разположено на две тераси оформени от споменатите реки и от река Таушандере. В по- ниската тераса археолозите са разкрили голям манастирски комплекс в който прави впечатление основите на две църкви, които са били богато украсени. Една от тях е изградена още през ранновизантийската епоха V-VI в. През XIII- XIV в. върху нейните развалини е изградена друга църковна постройка. Следи от укрепяване на подградието за сега не са установени. Терена на подградието е гъсто застроен и на него, както и по терена на Аневското кале се намират много фрагменти от битова керамика.

Местоположение

Надморска височина: 960 m GPS координати: 42°40’56” С.Ш. и 24°43’59” И.Д.

Източници

Мутафчиев, П. Стари градища и друмове изъ долинать на Стрьма и Тополница. София, 1915
Джамбов, И. Средновековната крепост край Сопот. София, 1997
М. Гърдев
К. Василев

Снимки

https://photos.app.goo.gl/sUtPhK2ZqUk2yGWd8
https://haiduk-tourist.blogspot.com/2018/04/blog-post_47.html?m=1
http://pepopepo.snimka.bg/travel/anevskoto-kale-kopsis.532761.20542188

Планове

К. Василев

s anevo kopsis anevo kale 5f43d75e1242cs anevo kopsis anevo kale 5f43d75fba055

Comments are disabled.