Описание и история
Островски земен вал е крепостно преградно съоръжение, което прегражда равнината между река Дунав и предпланинските възвишения на Стара планина от север на юг. Намира се на 43.39 km източно от Хайрединския земен вал, мерено по крайните северни части на валовете. Ровът му е изграден от западната страна. Започва от Дунавския бряг при пристанището на село Остров, върви по вододела на реките Скът и Гостилица.
Островски земен вал минава през землищата на Галово (източно), Кнежа (западно), Бяла Слатина (източно), Търнак (западно), Попица (източно), Бъркачево (източно), Враняк (западно), Тлачене (източно) и достига до Габаре от запад, обикаля от север и изток около връх “Пльоща”, пресича река Бриша и завършва при крепост “Бриша” на десният, южен бряг на река Бриша югозападно от селото. Дължината му е 51.3 km.
През 1961 г. и 2019 г. съоръжението е проучвано от археолози. Ровът е с широчина в горната част 2.2-5 m, широчина в долната част 1.7-2.5 m и дълбочина от 3 m. Изкопаната глина е хвърляна само на изток от окопа и там е трамбована и укрепявана с чимове и плет. Земленият насип е широк 12 m и е висок 1.5-2 m. От трите вала само Островски земен вал пресича цялата равнина от Дунава до първото възвишение на Предбалкана. Останалите два преграждат само отделни участъци от нея.
Освен това разстоянието между отделните валове не е много голямо, което изключва възможността те да са свързани с териториални промени. Поради всичко това логично е да се приеме, че в случая става дума за една “дълбоко ешелонирана тройна защитна линия, пригодена за отбрана срещу бързоподвижен конен противник” от запад.
Заедно с дълбочината на окопа Островски земен вал се явява една непреодолима пречка за неприятелската конница. Кавалеристите трябва да слязат от конете, да направят брод за минаване и тогава да ги преведат. Съоръжението вероятно е построено в края на VII или началото на VIII век.
В началото на обекта при с. Остров е имало землено укрепление, в което е квартирувала кавалерийска военна част, което в днешно време е застроено. В южния край при “Долното кале” ясно се вижда земления насип, с който е била укрепена височината, освен крепостните стени.
Местоположение
Запазен при с. Остров: Надморска височина: 205 m GPS координати: 43°40’06” С.Ш. и 24°08’26” И.Д.
Запазен при гр. Кнежа: Надморска височина: 148 m GPS координати: 43°34’59” С.Ш. и 24°03’27” И.Д.
Унищожен при гр. Бяла Слатина: Надморска височина: 153 m GPS координати: 43°28’38” С.Ш. и 23°59’10” И.Д.
Унищожен при гр. Бяла Слатина: Надморска височина: 158 m GPS координати: 43°27’30” С.Ш. и 23°58’54” И.Д.
Частично запазен при с. Бъркачево и с. Враняк: Надморска височина: 186 m GPS координати: 43°23’11” С.Ш. и 23°56’06” И.Д.
Запазен при с. Враняк: Надморска височина: 185 m GPS координати: 43°22’39” С.Ш. и 23°55’34” И.Д.
Унищожен при с. Тлачене: Надморска височина: 256 m GPS координати: 43°19’42” С.Ш. и 23°53’13” И.Д.
Литература
Григоров, В., С. Венелинова. Археологически проучвания при Галово. -В: https://www.fastionline.org/s/excavation/item/72391 (Достъп 21.07.2025).
Димитрова, Д. Археологически паметници във Врачански окръг. София, 1985.
Николов, Б. От Искър до Огоста. София, 1996.
Петров, П. Образуване на българската държава. София, 1981.
Шкорпил, К. Материальi для Болгарских древностей. Абоба – Плиска. – В: ИРАИК, 10. София, 1905.
Автор: М. Гърдев
План
