Описание и история
Антична, късноантична и средновековна крепост Градище/Кале/Виница се намира на 0.69 km югозападно по права линия от центъра на град Виница. Крепостта е разположена върху висок, между 40 и 70 m хълм в края на Виншкото поле. Укреплението е най- достъпно от юг, където тясна седловина отделя хълма от основната част на планинския рид. През тази седловина е издълбан ров за допълнителна защита. В северното подножие на хълма минава пътя гр. Щип- гр. Виница- гр. Берово, известен в древността като пътя от гр. Астибо през гр. Баргала за гр. Партикопол. От крепостта има отлична видимост и се контролира много голям регион. Един стар планински път тръгвал от нея на юг и през билото на планина „Плачковица“ минавал в Радовишко поле. През античността пространството на хълма е обхванато от стена с размери 320х140 m, която затваря площ от над 32 дка. Тази стена днес трудно се проследява под по- късните градежи. От този период са намерени антични вази и монети от Филип II Македонски. През IV в. твърдината била преизградена отново, като стените и били иззидани от камъни с хоросанова спойка, оформяйки кастел с площ от 20 дка. През VI в. кастелът пострадал сериозно от славяно- аварските нашествия, но стените му скоро били възстановени, а на югоизточната част е достроена нова кула порта. В този сектор при разкопки са открити една раннохристиянска църква, част от склад с вкопани питоси и до него част от богата къща с перистал, вероятно епископска резиденция. В нея са намерени множество керамични плочи с релефни библейски сцени, с които са били украсени стените. Сградите са пострадали при пожар и са били напълно разрушени в края на VI в. Въпреки, че крепостта е била малък град, тя е била издигната до ранг на църковно средище- вероятно епископия “Келенидин“. За това говори и концентрацията на 10 базилики в града и в неговата околност. След трайното настаняване на българите по тези земи в средата на VII век, в пространството на цитаделата, която затваря южната част на кастела с размер 4 дка, през средновековието са били издигнати нови стени на мястото на разрушените късноантични стени. Новата крепост е била градена без хоросан, а с жълта глина и е била възстановена челната кула. Повечето от средновековните останки са унищожени в наше време от стопанска дейност. В северозападната част на новата крепост е локализиран средновековен некропол, като изследваните гробове са датирани в IX-XIII в. След IX в. централният кораб на старата базилика също е бил възстановен. Досегашните резултати навеждат на извода, че на мястото на стария кастел е съществувала малка крепост в IX-XIII век, a може би и по- дълго, която е служила за охрана на пътя, идващ от долината на река Струма.
Местоположение
Надморска височина: 470 m GPS координати: 41°52’39” С.Ш. и 22°30’08” И.Д.
Източници
Микулчик, И. Средновековни градови и тврдини во Македонjа. Скопjе, 1996
No comment