Описание и история
Антична, късноантична, средновековна и османска крепост Одесос/Варна се е намирала в центъра на съвременния град, както и на юг към гарата, и на югоизток към Гръцката махала. Известно е, че на брега на Варненския залив, където сега се намира старата част на града, се намирала крепостта Одесос, което е старогръцки превод на по- старото име Варна. Тя e основана през VI век пр.н.е. (около 570 г.пр.н.е.), в близост до същото старо, тракийско селище в областта Варна от милетски колонисти. Един от почитаните е тракийският бог Дарзалас. Счита се, че градът е имал и храмове на Аполон и Дионисий.
През следващите години и векове твърдина Одесос е под властта на много завоеватели, включително Александър Македонски, но не пада поради обсадата, а става автономна част от империята на македонския завоевател със споразумение.
В началото на новото хилядолетие Одесос е център на търговски съюз- федерация (подобен на Атинския съюз) между пет града: “Одесос” (Одеса), “Томи” (Констанца), “Калатея”, “Месемврия” (Несебър) и “Аполония” (Созопол). Първите монети на градът са с лика на великия бог Дарзалас, представен в легнало положение и държащ “рога на изобилието”, както и с амфора в обърнато положение. В монетите е изобразен и монограм на града. Рогът е символ на богатство и плодородие, а амфората символизира виното, произведено във варненския край.
След разделянето на Римската империя през 395 г. Одесос е включен в границите на Източната римска империя, известна още като Византия. Независимо кои са били владетелите на крепостта, градът остава винаги със самостоятелно управление и с развита култура, търговия и занаяти, както и е селище с традиции в сеченето на монети. Нападенията на готите от север, както и последвалата обществено- икономическа криза, нанасят сериозни удари върху града.
През 447 г. император Теодосий II сключва примирие в Одесос с Атила, вожда на хуно- българите, като така успява да го отдалечи от града. По този начин Одесос започва своето възраждане, като по времето на император Юстиниан I градът изживява икономически и културен подем. В края на VI век крепостта е напълно разрушена от нашествията на авари и славяни и името Одесос постепенно изчезва.
Името Варна, което според някои хипотези има тракийски произход, е упоменато за първи път във византийските хроники от Теофан Изповедник и Патриарх Никифор във връзка с поемането на контрола на земите отвъд Дунав от Аспаруховите българи и тяхната победа при “Онгъла” над ромеите през 680 г.
През VII век хан Аспарух превзема Одесос и се установява в дворците на неговия акропол. В града е бил подписан от посланиците на византийския император Константин Погонат и Аспарух (679 г.) актът, с който е призната областта “Мизия” за част от българската държава. Вярва се, че в същата зала е била подписана и конвенция между Аспарух и славянските племена, живеещи между Дунава и Балкана за защита от външни нападения.
След това според Теофан (том I, стр. 691) от 773 до 950 г. Одесос преминава ту във владение на византийците, ту на българите, а от 950 до 1202 г. e владение на Византия. Според Иван Иванов и колегия обаче градът е бил разрушен в средата на VII век и е възстановен през XI век. В края на VIII век Варна е в пределите на българската държава, където умира българският владетел Паган, който се опитва да запази града в територията на България чрез мирни преговори.
След покръстването на българите през 864 г. по времето на цар Борис I, градът става важен християнски център, начело на който стоял митрополит. Към 970 г. Варна/Одесос е превзета от Византия, но в края на XII век цар Калоян я освобождава. Вече е издигнат негов паметник в града. През XIII-XIV век във Варна има не само български, но и венециански, ромейски, генуезки, дубровнишки и флорентински търговци.
През 1369 г. цар Иван Александър отстъпва Варна на добруджанския деспот Добротица в знак на благодарност за помощта, която той му оказва за възвръщането на Видин в пределите на българската държава. Градът става столица на неговия син Иванко Тертер. От 1372 до 1389 г. Варна е включена в Карвунското деспотство на Балик.
През 1389 г. Варна/Одесос е завладяна от османските турци. На 10 ноември 1444 г. край града обединените полско- унгарски кръстоносни войски на крал Владислав III, наречен Варненчик, и унгарският войвода Януш Хунияди са победени от османците. Днес в морската столица има изграден мавзолей на християнския военачалник.
След това Варна става типичен ориенталски град по времето на османското владичество в града, но запазва своето стратегическо и търговско значение. През XVIII-XIX век Варна на два пъти е освобождавана за кратко време от руските войски: през 1773 и 1828 г. През май 1854 г. във града се провежда съюзническа конференция на Османската империя, Великобритания и Франция, които заедно воюват срещу Русия по време на Кримската война (1854-1856 г.).
По времето на тази война през Варна е прекарана телеграфна линия, а през 1866 г. е завършена първата в България жп линия (Русе- Варна), която спомага за съживяването на търговията. Създават се община, банка, болница, училище, църква и читалище, които спомагат за възраждането на българския дух. Варна е освободена окончателно на 27 юли 1878 г., когато руските войски влизат в града по силата на Сан Стефанския предварителен мирен договор от 3 март 1878 г. и на Берлинския договор от 13 юли 1878 г.
В днешно време при строеж на територията на крепост Одесос, археолозите редовно проучват части от него. Късноантичната крепостна стена е с дълбочина на основата от 2 m. При изграждането ѝ предварително е оформен в мергела изкоп с наклонени стени, които леко се стесняват в долния край. На дъното на изкопа са положени един ред малки и средноголеми камъни без спойка. Върху тази подложка са наредени средно големи ломени камъни, обилно залети с бял, здрав хоросан, с малък примес от едро натрошена керамика. На 2 m височина от долния край на основата е положен дебел около 0.2 m нивелиращ пласт от червен хоросан на нивото на банкета, като така се разделя субструкцията от суперструкцията.
Измерената ширина на основата е 3.44 m, а ширината на крепостната стена на Одесос е 2.8-3 m. Градежът на стената е от квадри и не толкова добре обработени каменни блокчета. Между тях има пълнеж от средни и сравнително големи ломени камъни, обилно залети с хоросан, с голямо количество натрошена керамика. При този блокаж има известна тенденция към редово подреждане на камъните. Хоросанът между пластовете камъни при емплектона е с дебелина около 0.06-0.08 m.
На някой участъци крепостният зид на Одесос е изграден при външната си лицева част от квадри с различни формати, подредени надлъжно и напречно една до друга, в система „биндер- лойфер“. Споени са с бял хоросан, смесен с едро натрошена строителна керамика. Използваните квадри са с ширина около 0.6 m и дължини от 1.2 до 1.67 m.
Местоположение
Надморска височина: 19 m GPS координати: 43°12’00” С.Ш. и 27°55’05” И.Д.
Литература
Информация за Одесос/Варна (Достъпна 14.04.2021)
Кузов, Х., М. Христов. Проучвания по северната късноантична крепостна стена на Одесос. – В: Археологически открития и разкопки през 2013. София, 2014.
Кузов, Х., М. Христов, А. Стефанова. Археологическо проучване на източната късноримска крепостна стена на Одесос. – В: Археологически открития и разкопки през 2019 книга 2. София, 2020.
Автор: М. Гърдев
