Описание и история
Късноантична и средновековна крепост Марашко кале/Пиргицион се намира на едноименната височина в началото на Марашкия проход, на 7.6 km северно по права линия от центъра на гр. Стралджа и на 1.76 km северно от Петолъчката, вдясно от прохода на второто възвишение. Тя виси над Марашкия проход с денивелация от около 100 m. Останките от крепостта обхващат площ от 27 дка. Имала е план на неправилен шестоъгълник с дължина 258 m в посока изток-запад и ширина до 101 m. Западната, северната и южната стена са укрепени с дебели зидове. При югоизточната му висока част върху уширеното било е обособено вътрешно укрепление с размери 165х56 m и площ над 8 дка. Защитата от запад на крепостта е била подпомогната от почти отвесните каменисти склонове на хълма , които се спускат към коритото на р. Мараш, а от север и юг от стръмни склонове към две безименни дерета. Източната стена като най- достъпна по всяка вероятност е изцяло съборена. Стените са изградени от ломен камък, споен с бял хоросан. Крепостните стени са били изградени от камък и пояси от тухли, но са силно разрушени, като само в южния участък над руините е запазен малък къс от стената- на височина 0.6 m. На 10 m източно от източната стена на вътрешната крепост се забелязват останки от втора крепостна стена- протоейхизма. Достъпа до крепостта се е осигурявал от главна порта разположена в североизточния край на източната крепостна стена и потерна разположена в югозападния отбранителен участък. За подпомагане отбраната на крепостта тя е била съоръжена с поне 6 кули, като останки на 3 от тях се забелязват на югоизточния, североизточния и северозападния ъгли на вътрешното укрепление. Една от тези кули е фланкирала главния вход на крепостта, като е била разположена в североизточния и край. Едната е била разположена в северозападния и край и най-вероятно шестата кула е фланкирала потерната в югозападния край на крепостта, но то нея няма никакви видими останки. Във вътрешността на крепостта в нейната югоизточна част, както и североизтоно от нея под насип се виждат основите на сгради. Съществувала е през следните периоди: IV-VII век, IX-X век, XI-XII век и XII- XIV век. Крепостта през всичките си периоди от съществуването си е защитавала и контролирала от непосредствена близост важния път през Марашкия проход и кръстовището на посочения път с подбалканския път- на 1 km юг-югозапад от твърдината. „Марашкото кале“ се отъждествява от археолози и историци до голяма степен с крепостта „Пиргицион“, упомената в поемата на римския(византийски) поет Мануил Филип (XIII – XIV в.) „За подвизите на известния чутовен протостратор“ написана след 1305 г.
Местоположение
Надморска височина: 291 m GPS координати: 42°39’45” С.Ш. и 26°40’21” И.Д.
Източници
Димитрова, Д. и Ж. Попов, Археологическите паметници в Ямболски окръг. София, 1978
Момчилов, Д. Пътна и селищна система между Източна Стара планина и “Еркесията” IV-XIV в. (Върбишки, Ришки и Айтоски проход). Варна, 1999
Лисицов, С. Укрепителна система на Гребенец планина и Марашкия проход през късната античност и Българското средновековие. ИМЮБ, том XXIV, Сливен, 2009
Снимки
https://picasaweb.google.com/114456699989570929566/2016041703
Планове
