Описание и история
Късноантина крепост Сопотско градище/Триъгълника се намира на 1.02 km североизточно по права линия от центъра на град Сопот. Тя е издигната на стръмен терен, част от южните склонове на Стара планина. Терена е със силен наклон на юг и югозапад, заграден от изток от пресъхващата днес река Мурла. От запад също има дере, което в долната си част е включено в пределите на обекта. Крепостните стени затварят площ от близо 10 дка с приблизителна форма на правоъгълен триъгълник, с остър ъгъл насочен на североизток. Тя има максимални размери 187х127 m, като само северната стена има начупена форма съобразена с терена. Крепостните стени са изградени от местен, ломен камък, споен с ронлив хоросан. До първата четвърт на XX век южната, крепостна стена е била запазена до височина 2 m. Северните части, обаче са разрушени и са се проследявали под формата на насипи. Състоянието на укрепителната система в днешно време е трагично. Запазени са само няколко отделни части от крепостните стени, като най- голямата е дълга около 3-4 m и висока около 2 m. Описаните от П. Мутафчиев насипи на крепостните зидове са почти напълно обезличени. Обектът години наред е бил използван за добив на строителен материал и за военен полигон на близкото военно поделение. Въпреки системното унищожение днес на терена ясно се различават вътрешен и външен град. Вътрешният град е разположен в горната част на твърдината и е оформен посредством вътрешна крепостна стена с дължина 54 m. Тази стена е отчасти запазена на височина 1-1.5 m. Тя е градена от грубо подредени камъни споени с хоросан. В западната част на тази стена се забелязват останките на правоъгълна кула. Източната и западната стени на вътрешния град са общи за цялата крепост. Площта на вътрешния град е около 3.5-4 дка. От източната му стена е запазен малък участък с височина 2 m. Запазването му се дължи на факта, че военните са прокопали отвор в нея за основите на метално жере и са го бетонирали, което е укрепило градежа. Западната стена е напълно унищожена и днес може само да се предполага, че трасето ѝ е минавало по източният склон на дерето. От североизток на най- високата точка на вътрешният град се издига малко, скалисто връхче. Върху него е била издигната голяма правоъгълна кула, която защитава достъпът до обекта от север. Единствения лесен подход към укреплението от тази страна е бил през тясна едва 7 m седловина, която е преградена именно от тази кула. Днес на връхчето не са останали никакви следи от съоръжението, освен изсечените скали за основата му. Външният град е оформен в долната част на стръмния терен. Той има трапецовидна форма с площ от 5.6-6 дка. Северната му стена е продължение на преградната стена между външния и вътрешния град. Тази стена върви в права линия в западна посока и преминава западното дере. След него трасето ѝ се проследява като нисък насип и достига малка могила. От тази могила, под остър ъгъл тръгва югозападната основна стена. Северната и югозападната стени са силно обезличени и едвам се различават на терена. Тези стени са били на достъпни места и по всяка вероятност са били съоръжени с крепостни кули за допълнителна зашита. Според сведенията на П. Мутафчиев в началото на XX век със сигурност са се виждали три правоъгълни кули в трите ъгъла на крепостта, като северната кула още тогава е била напълно разрушена. Югозападната кула е била квадратна с дължина на страната 5.1 m и вероятно се е намирала на описаната малка могила. Пред северната и пред югозападната стени на крепостта, на около 10 m са били издигнати протейхизми. Следи от югозападната протейхизма все още се виждат на терена. Тя е градена с големи по размер камъни. Пред северната стена протейхизмата не е запазена и за нейното трасе може само да се гадае. От югозапад все още се различават следи от ров. Днес запазената му ширина е от 3-4 m, а дълбочината му е около 1 m. По целият терен на укреплението се намират парчета строителна и битова керамика и множество разхвърляни камъни. Терена на обекта е бил гъсто застроен въпреки стръмният наклон на който е издигнат. В южното подножие на обекта в близост до южната, ъглова, квадратна кула се намира извор, който и днес е захранен с обилно количество вода и е превърнат в чешма.
Местоположение
Надморска височина: 670 m GPS координати: 42°39’39” С.Ш. и 24°45’52” И.Д.
Източници
Мутафчиев, П. Стари градища и друмове изъ долинать на Стрьма и Тополница. София, 1915
М. Гърдев
Е. Минчев
К. Василев
Снимки
http://haiduk-tourist.blogspot.bg/2016/08/blog-post_89.html
https://photos.app.goo.gl/KFYakuqKqvNbN5pL8
Планове
К. Василев
План на Сопотското градище според П. Мутафчиев – много неточен!
