Описание и история
Късноантична и средновековна крепост Маричино градище се намира на 4.7 km североизточно по права линия от центъра на град Сливен. Изградена е на билото, стръмните склонове и тераси на трудно достъпен, стръмен рид, ограничен между дълбоките клисури на Равна река от изток, и Тютюнлушка река от запад.
Крепост Маричино градище има неправилна форма, като крепостната стена следва конфигурацията на терена. Максималната дължина в посока север- юг е 379 m, а максималната широчина в посока изток- запад е 285 m. Общата площ е от около 50 дка. От северозапад, североизток и изток е защитена от високи скали, като между тях е имало участъци от крепостна стена, която в днешно време е унищожена. При останалите страни, защитата е подсилена от естествени стръмни склонове.
Крепостните стени на Маричино градище са изградени от оформени камъни за лицата и от ломени камъни, споени с червен хоросан за пълнеж. Големия брой късове от тухли с класически размери по насипите на зидовете, подсказва за наличието на смесен градеж- каменен с тухлени пояси, характерен за късната античност. Крепостните стени са с дебелина 2.3 m, като в няколко участъка са запазени на височина до 0.8 m. Само част от източната стена е градена без спойка и е с дебелина 1.9 m- вероятно това са късни преправки на зидовете. При югозападния сектор на крепост Маричино градище, зидовете са напълно заличени. При тясното било на масива, в северния участък на отбраната е изсечен в скалата окоп с широчина от 1.9 до 2 m, запазен на дълбочина 1.6 m.
Главната порта на Маричино градище е на северната стена. До нея е прекопан коларски път, идващ от север- северозапад по тясното било на рида. Вход е имало и при югоизточния край на укреплението, докъдето достига виещият се път „Въртяните улици“, който е изсечен в скалите. Той подхожда към твърдината откъм водослива на посочените две реки. На върха на хребета личат останки от постройка- вероятно кула, която е фланкирала отдясно главната порта и пътя.
В крепост Маричино градище се забелязват останки от сгради и следи от металургична дейност. Има и останки от църква. Керамиката е от периодите IV-VI век и XI-XII век. Пред южната стена е било разположена неукрепено предградие, чийто граници достигат на 90-100 m от стената.
Пътят през крепост Маричино градище е свързвал на север важния път, идващ от “Иреченския проход”, както и пътя, който минава по билото на “Сините камъни” и свързва проходите в планината, с Подбалканския път на юг, който минава южно в равнината.
Твърдината със своята голяма площ е служила и за убежище при нападение на местното население от равните полски райони.
Местоположение
Надморска височина: 804 m GPS координати: 42°42’45” С.Ш. и 26°21’17” И.Д.
Литература
Лисицов, С. Късноантичната и средновековната българска укрепителна система в Сливенската планина /края на IV – началото на XIV век/. – В: ИМЮБ, т. 25. Сливен, 2010.
Автори: М. Гърдев и К. Василев
Снимки
https://goo.gl/photos/BetSJPUQ1BAcWwmK7
План
No comment