Описание и история
Тракийска, антична, късноантична, средновековна и османска крепост Шумен/Редут номер I/Хисар табия се намира на 2.61 km западно по права линия от центъра на град Шумен. Началото на археологическите ѝ проучвания поставят Рафаил Попов и Иван Моллов, а на системните разкопки- шуменската археоложка Вера Антонова през 1957 г. Продължилите повече от 30 години изследвания разкриват сложни крепостни съоръжения, жилищна и култова архитектура, развито градоустройство.
Резултатите показват, че животът в твърдина Шумен продължава през различните исторически епохи- от втората половина на IV хилядолетие пр.н.е. до XIX в., когато след Руско- турската, освободителна война от 1877-1878 г., Редут номер I/Хисар табия на османска крепост “Шумна” е бил изоставен. Това определя нейната водеща роля сред останалите укрепления на платото през всички исторически епохи.
Смята се, че първото поселение тук възниква в XII в.пр.н.е., в епохата на Троянската война. Доказано с археологически факти обаче е съществуването на значително укрепено селище през тракийската древност (V-ІІ в.пр.н.е.). Дълбоко, на повече от четири метра от днешното ниво, са открити останки на тракийския крепостен зид, който е проследен в участък от над 200 m. Той обгражда обекта от запад и юг, където хълмът е най- достъпен.
При проучването е намерен и релеф на Тракийски конник. С откриването на външната тракийска стена се установява, че Шумен е укрепена с двойни крепостни зидове. Разкопаните жилища, находките и двойното укрепяване подчертава, че тя е най- голямата и значима твърдина на Шуменското плато. По- късно, през римската епоха (ІІ-IV в.) стената на римската крепост е запазена от височина 0.6 m в южната част до 1.4 m по нейното югозападно протежение. Градежът е от редове големи, ломени камъни по лицата на зида и пълнеж от по- дребни камъни, свързани с бял хоросан.
Първото разрушаване на Шумен е по време на готското нашествие в средата на III в. Към неговия край укреплението е възобновено, което личи от преправките на кулите и на стената. Повторно е разрушена през вторите готски нашествия от края на IV в. В последствие жилищните квартали са оградени с нова стена, вървяща успоредно на ранноримската. По времето на император Юстиниан І (527-565 г.) крепостта израства до бранеща подстъпите към Стара планина твърдина.
Според сведенията на Прокопий Кесарийски тогава са изградени наново и поправени стотици крепости, по- малки укрепления и градове. Без съмнение към тях трябва да се причисли и стратегическото укрепление, известно днес като крепост Шумен. Основите на външната крепостна стена, широка 3.4 m, са стъпили направо върху скалния масив. Новият крепостен пояс, ограждащ твърдината от юг и запад е издигнат на 4 m извън късноримската стена, като между тях се образува проход.
Шумен е укрепен с цял ред от различни по форма кули (петоъгълни, подковообразни), конструктивно свързани с нея и разположени на равни разстояния една от друга с цел подобряване на отбранителната функция. Главният вход, намиращ се в северозападната половина на стената върху високо разположена средна тераса, е снабден с две врати- външна падаща (катаракта) и вътрешна двукрила. Втори вход е изграден в южния сектор на стената.
Всички кули на Шумен са плътни в долната си част и са изградени от ломени камъни на хоросанова спойка. Към ранновизантийския период се отнасят и развалините на голяма едноапсидна трикорабна базилика (No 2) с дължина 30 m, разположена в източния сектор на укреплението върху изравнена скална тераса. Извън апсидата има баптистерий с форма на латински кръст и писцина (купел) в средата, вдълбана направо в скалата.
На 12 m извън първата кула (No 1), в югоизточния ъгъл на обекта, е разкрита друга базилика от същия период. Тя е трикорабна, едноапсидна, с голям притвор от запад. Градежът както и на първата базилика, е много прецизен- от добре обработени блокове и бял хоросан с примес от счукана тухла. Всички улични пасажи, от двете страни на които са разположени различни жилищни и стопански постройки, водят от крепостните стени към вътрешността.
Сградите, някои от които имат приземие и етаж над него, са разположени върху няколко стъпаловидни тераси и следват естествения наклон на терена. Шумен е опожарена и разрушена по време на големите аварски и славянски нашествия в края на VI и началото на VII в. След кратко прекъсване животът е възстановен и през ранното средновековие тук възниква славянско селище, чиито жилища- предимно полуземлянки, са вкопани в руините на византийските сгради.
С идването на Аспаруховите българи и изграждането на система от укрепени лагери, а по времето на Омуртаг- и каменни аули, кастелът Шумен е върнат към живот. На около 300 m от нейната западна стена е оформен землен вал, възстановени са и крепостните стени. През IX в. на най- издигнатата част от хълма е съградена цитаделата на обекта- вероятно дворец на местния управител.
Свидетелства от времето на Първото българско царство са надписът на ОСТРО БОГОIN, плочката с вероятно изображение на колобър и други предмети на бита и култа. Най- значимият период от историческото развитие на Шуменската крепост е късното средновековие (XII-XIV в.), когато тя се превръща в един от важните градски центрове на Второто българско царство, който според някои от последните проучвания, е имал функции близки до тези на столичните центрове.
Това е времето, когато се налага изграждането на засилената фортификация на Шумен, която включва външно укрепление, състоящо се от три крепостни стени и малко вътрешно укрепление- цитадела. Крепостта отново добива своите стратегически функции и се превръща в истински феодален град. Дебелината на стените, формата и разположението на кулите са съобразени с конфигурацията на терена.
Както през ранните периоди, така и по време на късното средновековие вътрешният град е плътно застроен. Няколко главни улици, достигащи ширина 2.5 m водят от входовете на твърдината към цитаделата, църквите, водоемите и малките площади. От тях тръгват по- тесни улички (27 на брой) и достигат до всички сгради. Градежите са от ломени камъни с гладки лица или обработени, вторично употребени камъни от по- ранните постройки.
Спойката е от хоросан с различен цвят, като някъде е използван и калов разтвор. От крепостния зид на Шумен в западна, южна и източна посока са запазени пасажи с височина от 0.9 до 4.8 m, докато северният е силно обезличен. Главен вход на обекта се явява портата, вместена в чупка към западната част на южния крепостен зид. Тя е масивна, засводена и има втори етаж над прохода, защитен със система от две двукрили врати.
Пътят водещ от нея, е свързвал укреплението с подградията в южната и западната околност, а от там и с пътищата към столицата “Търнов” и други важни центрове. Нивото на втория крепостен пояс съвпада с това на жилищните квартали от XII-XIV в., а северната стена минава по самия скален ръб на хълма с дължина 250 m и следва изцяло конфигурацията на терена.
Цитаделата на Шумен има трапецовидна форма и е разположена в северозападния ъгъл на най- високата част на хълма. Малкото укрепление е здраво и надеждно, усилено с крепостни стени и кули. Градежът му е от ломени камъни, а входовете са от обработени варовикови блокове с по- големи размери. В нея се намира и издялано в скалата водохранилище (щерна) с дълбочина 3.4 m, което е надзидано с каменни блокове, запазени на височина 1.6 m.
Водното съоръжение е покрито отвътре с плътна мазилка от водоустойчив розов хоросан. Това добре защитено вътрешно укрепление, разположено изцяло в обхвата на голямата крепост, издигнато на най- уязвимото място, продължава своя живот и през първите години на османския период- до средата на ХV в.
Цялостното градоустройство на крепостта Шумен е подчинено на ограничената площ и е съобразено с оформените шест квартала, в които са издигнати и шест християнски храма. Извън крепостните стени функционират още четири църкви, които, подобно на вътрешните са богато декорирани с изящно изработени архитектурни детайли- колони, капители, корнизи, фризове.
Като всеки средновековен град и Шумен е обитаван от разнообразно по брой и състав през различните периоди на съществуване население, което има и религиозни потребности. Разкритите и проучени над десет църкви в крепостта и района извън нея доказват това. Може да се говори дори и за приемственост в оформянето на култовия център, тъй като повечето от постройките независимо от времето на изграждане са съсредоточени в източната част на вътрешното укрепление.
През 2004 г. в комплекса Шумен бе уредена неголяма, но ефектна и удобна за посетителите експозиция, в която е проследен животът на твърдината от най- ранните и епохи до годините на рицарското присъствие и погиването ѝ. С проект за реставрация и консервация, през 2010 г. силуетите на крепостните зидове са значително по- добре очертани, нощем греещи в ефектни светлини, а за туристите са създадени по- привлекателни условия за достъп и обслужване.
Стъпвайки на историческите сведения за драматичните събития от 1444 г., през 2004 г. по идея на шуменския клуб на НД „Традиция“, се организира най- голямата в България масова историческа възстановка- „Доблест и слава“. Още от първото си издание тя е с чуждестранно участие, като вече се провежда традиционно на всеки две години.
Възстановката се разиграва пред стените на обекта и вътре в него, и отразява реални исторически събития- обсадата и превземането на Шумен от войските на полско- унгарския крал Владислав Ягело и трансилванския воевода Януш Хуняди или както е наричан в днешна Унгария- Янко Българина.
В три действия се пресъздават схватката между постовете на рицарския лагер и османския отряд охраняващ крепостта, срещата на предводителите на воюващите армии за преговори и техния неуспех, атака на турската кавалерия, първи щурм срещу стените и главния вход на крепостта, последван от още два, разбиване на портата и нахлуване на християните вътре, битка в самата крепост след преодоляване на съпротивата, османският отряд е притиснат в цитаделата, тя е подпалена и крепостта пада.
В трите издания на възстановката от българска страна са участвали клубовете на НД „Традиция“ от цялата страна, младежи от Демонстрационна група „Онгъл“ гр. Варна, Демонстрационна група „Чигот“ гр. Варна и Комитет „Родолюбие“ гр. Пловдив. Чуждестранно участие включва граждански клубове с военно историческа насоченост от воювалите тогава държави: Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Хърватска, Германия, Литва, Украйна, Румъния и Турция.
Общият брой на участниците надминава двеста души, а публиката достига до 10 000 за всяка възстановка. Работно време- лятно: 9.00-19.00 ч. зимно: 9.00-17.00 ч., без почивен ден. Шумен е един от стоте национални обекта на БТС. Има печат.
Местоположение
Надморска височина: 442 m GPS координати: 43°15’44” С.Ш. и 26°53’35” И.Д.
Литература
Антонова, В. Шуменската крепост. Твърдина през вековете. София, 1981.
Информация за крепост Шумен (Достъп: 17.04.2021).
Автори: М. Гърдев и К. Василев
План
Снимки
