Описание и история
Антична, късноантична, средновековна и османска крепост Астибо/Щип/Хисар се намира на скалистият хълм „Хисар“, на 0.65 km западно по права линия от центъра на град Щип. Крепостта е изградена върху високо и скалисто възвишение издигащо се на 120 m над река Брегалица. От север и запад възвишението е заградено от споменатата река, а от юг от река Отиня. Достъпът до билото на хълма е единствено възможен от север, където склона полегато се спуска към брега на река Брегалица. Всички останали склонове на хълма са много стръмни и почти непристъпни. В източното подножие на възвишението и на 1 km северозападно от него се пресичат няколко от важните пътни артерии в миналото, чийто контрол е осигурявала крепостта. Първи които забелязват благоприятните природни дадености на хълма са римляните. Във I век те издигнали силна, охранителна крепост за контрол на споменатите пътни възли. Тя бързо се развила до селище с градски статут с името Астибо. Че именно там се намира римският град Астибо е доказано с многобройните археологически артефакти и каменни паметници от I-VI век. От тези векове произхожда и голям подземен тунел, прокопан в гранитните скали от върхът на хълма, до река Брегалица в западното му подножие. В източното подножие на крепостта са регистрирани останки от раннохристиянска базилика с капители от VI в. В местността „Суитлак“ в източната част на Щип, през реката Отиня, се издигат останките от античен акведукт, през които е докарвана вода за нуждите на античният Астибо. В днешно време крепостните стени на античната и късноантична крепост не са запазени, само на някой места са намерени основи на късноантични сгради. Твърдината се използва без прекъсване и през средновековието, само размерите на обитаваното място са се свили значително- основно върху билото на хълма. Свидетелство за поддържането на тази крепост през ранното средновековие, е споменаването ѝ като основна цел на византийските войски в началото на XI в. По това време обекта е основен опорен пункт на цар Самуил при войните му с Василии II. От укрепителната система на самуиловата крепост днес няма останки. Крепостта, която днес се издига на хълма „Хисар“ е изградена през XIV в. Причината да няма запазени останки от по- старите укрепителни системи е това, че хълма е скалист и основите на стените са градени директно върху скалите без вкопаване. При разрушаване на тези стени или при прекрояване те са били демонтирани до самата скалиста основа. Предполага се, че крепостните стени от XIV в. повтарят тези от Първото българско царство. Те са градени, като върху скалистата основа е излято голямо количество хоросан и върху него е започнато изграждането на стените. В по- голямата си част, тези стени са с дебелина 1.3 m, като само отделни части са по- масивни и достигат до 2.65 m. Те са градени с местен, ломен камък споен с хоросан, като по дължина и напречно са армирани с множество дървени греди- сантрачи. Крепостта се състои от две части- цитадела и външен град, които са заобиколени от отделни крепостни пояси. Цитаделата е разположен на най- високата точка на хълма, като заема пространство с форма на пура, дълго 106 и широк до 20 m. Западната стена е права и е изградена точно на ръба на хребета. Южната половина на тази стена е широка 1.5 m и от вътрешната страна на нея са подпрени множество постройки. Северната половина на същата стена е изключително масивна с ширина 2.65 m, като на нея от вътрешната страна е подпрян двореца на кефалията (управителят на крепостта). Редица големи отвори за греди в него показват, че двореца е имал сутерени и поне един, а вероятно и два етажа. Северната част на цитаделата не е имала крепостна стена. Тя е завършвала с масивна триъгълна кула затворена между западна и източната стени. Тази кула в днешно време е почти напълно разрушена. Южната крепостна стена на цитаделата се състои от две отсечки, като едната е изтеглена в югоизточна посока с дължина около 10 m, а втората в северозападна посока. В югоизточната отсечка е изградена малка порта. Източната крепостна стена на цитаделата също се състои от две отсечки, като едната върви в посока север- юг, а втората в посока югоизток- северозапад, като се свързва със северната триъгълна кула. В средата на източната стена е издигната жилищно- отбранителна кула (донжон). Кулата е с размери 9.8х8 m и днес е със запазена височина 12 m. От южната страна на тази кула е разположена главната порта на цитаделата, а от северната страна е подпряно помещение за стражата и вътрешна двойна порта. Планът на двореца е плътен и компактен и показва един строителен етап. Още една малка пората, вероятно е имало в северната част на западната стена, непосредствено южно от триъгълната кула. Тя е водила към подземният тунел. В северният и южния край на цитаделата, в двата вътрешни двора са изградени две щерни за събиране на дъждовната вода. Те са изсечени в скалата и са с големина съответно: 4х5 m и 4х8.7 m. Северната по- малка щерна, е изградена диагонално на крепостта. Това положение на щерната дава основание на археолозите да предполагат, че тя е построена през късната античност и е преизползвана през средновековието. Външният град се простира по склоновете на възвишението северно, източно и южно от цитаделата. Той затваря неправилно пространство с площ от 10 дка с максимална дължина 250 m и максимална ширина в северната част 50 m и в южната част 60 m. Стената на външният град е запазена предимно в южната част. По протежението им е имало две порти. Едната е разположена в средата на източната стена и е водила към обширно предградие, а другата се намира на югозападната стена на мястото, където тя се свързва със стената на цитаделата. И двете порти са били изградени перпендикулярно на крепостната стена за да могат да бъдат защитавани ефективно от нея без изграждането на крепостна кула. Най- лесният подход към външният град е от север- по тесният хребет, който се спуска към реката. Поради тази причина най- стабилното укрепяване е било от тази страна, но и най- голямото обезличаване на останките, вследствие на ограбване на строителен материал е пак от тази страна. В тази област са открити и множество правоъгълни всичания в скалния склон, където са били разположени сгради. При теренни обхождания пак там, са намерени останки от стени, които преграждат като втори пояс северната част на външният град. По протежението на крепостния зид за сега са разкрити основите на четири кули с правоъгълен план. Строителните особености в градежите на външният град показват, че той бил построен едновременно с цитаделата. В източното подножие на крепостта се намират многобройни останки от средновековното неукрепено предградие. В самото му начало до днес стои добре запазена църква “Св. Архангел Михаил” от XIV в. В последните години в северозападното подножие на твърдината, в близост до завоя на река Брегалица, са разкрити основите на средновековен манастир с голяма църква. От запазени средновековни, исторически документи за Щип е известно, че пада под византийска власт през 1014 г. Дълго след това в историческите анали не се споменава нищо за града. След 1197 г. обекта отново попада в пределите на Българската държава. След 1246 г. крепостта и околностите попадат трайно в ръцете на византийските до 1325 г. След тази година, доказано със запазени дарствени грамоти от 1328 и 1332 г. укреплението е в ръцете на протосеваст Хрельо Охмучевич. Болярина Хрельо е сръбски благородник, взел дейно участие в разширяването на сръбското кралство, при кралете Стефан Дичански и Стефан Душан. Именно той превзема от византийците района на Щип, а по- късно и богатият град „Струмица“. Използвайки граничното положение на управляваните от него области, към 1341 г. той се отцепва от централната сръбска власт и дори започва сепаративни преговори с византийците. Умел политик, Хрельо ловко лавира между сръбското кралство и византийците, получавайки последователно най- високите в православният свят титли протосеваст, велик доместник и кесар. Ареала на пряко влияние и зависимост, обхващат половината област „Македония“ и достигат чак до “Мелник” и Рила планина. Не случайно той става ктитор на Рилския манастир. През 1342 г. той пада жертва на все по- силният сръбски крал Стефан Душан, като е убит от ръката на наемен убиец. Всесилния болярин е погребан в любимата си рилска обител. След смъртта му, Щип влиза в областта на верния на Стеван Душан овчеполски управител, деспот Йоан Оливер. Той оценява това, че града е населен основно с българи и назначава за управител на крепостта боляринът Иванко Пробищитович, който има български корени. След 1355 г. неговото място е заето от щипският кефалия Давид Михоевич. След краха на кратко просъществувалото през 1346-1371 г. сръбско кралство, Щип попада във владенията на независимият български феодал Вълкашин. След разпадането на неговата държава, градът попада във владенията на друг български велможа Константин Деян наречен Драгаш. През 1377 г. от негово име в Щип управлява челника Станислав. Последен християнски кефалия на града е българският воевода Димитър. През 1388 г. той построява голяма църква, но три години по късно е принуден да предаде града на османският завоевател. Известно време турците поддържат средновековната крепост, а през 1689 г. неочаквано се налага старите стени да бъдат използвани отново. По времето на поредната кръвопролитна австро- османска война от тази година, в града е разквартируван турски отряд от 6000 души. Натам се насочва граф Георг фон Холщайн и на 10 ноември става голямо сражение в което турците са разбити и дават 2000 жертви. Града е разграбен и опожарен, а много от жителите му напускат руините и се присъединяват към християнската армия.
Местоположение
Надморска височина: 380 m GPS координати 41°44’17” С.Ш. и 22°11’10” И.Д.
Източници
Микулчиќ, И. Средновековни градови и тврдини во Македонjа. Скопjе, 1996
Овчаров, Н. Археологически пътувания из Македония. Варна, 2009
Планове
No comment