Описание и история
Тракийска, късноантична и средновековна крепост Хотел/Хоталич се намира на 2.48 km източно по права линия от центъра на село Кормянско. Изградена е на югозападния, стръмен склон на връх „Калето“, под който от запад и юг тече река Росица. На връх „Калето“ също има крепост.
Цитаделата на Хоталич, се намира на около 266 m над нивото на реката. Твърдината тук е възникнала през бронзовата епоха (VІІІ в.пр.н.е.) по времето на траките. За това говорят намерени по време на разкопките на обекта в местността „Джевизни бунар“, каменна брадвичка, керамика и ашик.
След това през IV-VІ век на мястото е построена ранновизантийско укрепление, което е част от първа, защитна линия крепости на Източната Римска империя, изградена в Предбалкана и Стара планина, построени за да спират нашествията на варварите от север. Освен първа защитна линия, има още 3 такива до билото на Стара планина.
Също така Хоталич, както и твърдината на връх „Калето“ са служили за охрана на древния път, който в посока изток- запад се проследява от с. Тушовица на изток, до гр. Враца на запад. Тук северозападно под укреплението този път е пресичал река Росица по мост. Отделно западно от обекта в посока север- юг е минавал пътя от „Димум“ при гр. Белене, към проходите на юг. Крепостта и селището под нея, са разрушени по време при нахлуването на славяните през VI век.
Средновековен град Хоталич е изграден на мястото на по‑ ранната късноантична крепост. Тя може да се идентифицира като укрепено селище от V-VI в. Многобройните находки от гробовете- накити, кръстове- енколпиони и др. потвърждават датировката, че средновековният град е възникнало през X век и постепенно се е разраснал през епохата на византийското владичество XI-XII в. Църквите и некрополите продължават да функционират чак до първата половина XIII век, когато селището е опожарено от татарите.
Нов етап в развитието на Хоталич и неговото строителство настъпва през XII в. Той е свързан с управлението на Комнините в Източната Римска империя и с някои нови тенденции в живота на българското общество. Нараства ролята на аристокрацията, която получава дарения в земи от императора в замяна на своята служба във войската. Възниква пронията като форма на владение, получено в резултат на заслуги към централната власт.
Този византийски модел се разпростира по всички земи на империята, включително и по тия с българско население. Аристокрацията опирайки се на свои родови или служебни владения, започва на изгражда крепости, които стават израз на нейната власт и положение над подвластното ѝ население. Българската аристокрация постепенно набира мощ, което намира изява във възстановяването на българската държавност в края на XII век. Тази аристокрация поема ръководството и управлението на селищата, като тя полага грижи за тяхното укрепяване и сигурност.
През втората половина на XII век селището Хоталич е опасано с нова крепостна стена, която замества ранновизантийската и затваря от всички страни обитаваното пространство. В най- високата част на твърдината е построена цитадела със самостоятелна фортификация. Тя обхваща площ от около 15 дка. Техниката на градеж на крепостната ѝ стена е от ломени камъни, грубо одялани за външното и вътрешното лице и блокаж от камъни, и тухли във вътрешността. Камъните са споени с бял хоросан.
Дебелината на крепостната стена е 1.8 m. В градежа е използвана сантрачна система, при която дървените греди остават скрити във вътрешността на стената. Тази строителна техника обуславя общата датировка на крепостната стена на цитаделата към XII или началото на XIII в. Достъпът до нея се е осъществявал чрез три порти- източна (главен вход), източна (второстепенна) и западна.
Главната, източна порта на цитаделата на Хоталич има три строителни периода. Първоначално тя е била двукрила, оформена като проход в стената, застлан с каменни плочи. В по‑ късен етап входът е стеснен, а самата порта е оформена като сложен комплекс, с долепен до източната крепостна стена Г-образен зид, който стъпва върху по‑ ранната ранновизантийска стена. Така е оформен нов вход и проход с каменни стъпала, като над него вероятно е имало надвратна кула. През последния строителен период е построена нова кула- порта, която се е издигала източно от старата порта, като е поела нейната по‑ ефикасна защита. Старата порта е зазидана.
Следите от пожар в Хоталич, както и бързото строителство подсказват, че главния вход на цитаделата на града е бил сериозно укрепен за сравнително кратко време. На 40 m южно от главния вход е разкрита друга, малка порта, която свързва цитаделата с предградието. Тя е с опростен план и вероятно също е била двукрила. Има мнение, че тази порта е осъществявала връзката на цитаделата с извора, който се е намирал в предградието.
Общата дължина на източната крепостна стена на цитаделата, заедно с двете порти е 106 m. Северната крепостна стена на цитаделата е дълга 141 m. На места трасето ѝ съвпада с това на ранновизантийската. Югозападната крепостна стена на цитаделата е дълга около 216 m. Защитената площ на цитаделата е около 13.1 дка. Формата на цитаделата е на неправилен триъгълник.
В югозападния ъгъл на цитаделата на Хоталич, където северната стена се свързва със западната е изградена другата, основна порта на цитаделата (западната порта), чрез която се е осъществявала връзката на цитаделата с по‑ ранното селище. Портата е опростена- без пиластри. Южно до нея е изградена голяма четириъгълна кула, която е защитавала входа. Зад кулата е разположена военна сграда за гарнизона.
Южната крепостна стена на цитаделата е установена само в отделни участъци, поради отвесния скален склон, където не е било необходимо изграждане на крепостта стена по цялата дължина. В най- високата част на цитаделата, в един по‑ късен етап, е построена голяма кула, която не е конструктивно свързана с крепостната стена, а е долепена на фуга до североизточния ъгъл на цитаделата.
Главната кула на Хоталич е с неправилна четириъгълна форма. Тя е със следните размери: източна стена- 10 m дължина и 2.8 m ширина, северна стена- 9.4 m дължина и 3.5 m ширина, западна стена- 5.2 m дължина, южна стена- 13 m дължина. Изграждането на голямата кула може да се определи към втората четвърт на XIII в. Тя е била най- малко на три етажа, имала е вътрешно дървено стълбище и дървени платформи, разделящи отделните етажи. Дървените конструкции са били опожарени, когато цялото укрепление е претърпяло някакъв катаклизъм.
Цитаделата на Хоталич е била слабо заселена, както показват резултатите от археологическите разкопки. От сградите проучени в нея, се открояват със своето местоположение така наречената болярска църква и болярско жилище. Те са изградени южно от кулата, на една линия с главния вход от изток. Църквата е еднокорабна, едноапсидна с обширен притвор, който е построен по‑ късно.
Източно от болярската църква и северно от главната порта, е разкрита голяма жилищна сграда, за която се предполага, че е болярско жилище. То е с неправилна четириъгълна форма. Зидовете на основите му са широки 1 m и са изградени от ломени камъни споени с кал. Жилището е двуетажно, като вторият етаж е използван за живеене и вероятно е бил изцяло от дърво.
Освен болярското жилище в цитаделата на Хоталич са проучени още няколко жилищни постройки. Сгради с друго предназначение е имало на няколко места- южно от кулата на цитаделата и покрай източната крепостна стена. Това са работилници за желязо обработване, топене и леене на метал, както и помещения за военния гарнизон на цитаделата около двете порти и др.
Селището под цитаделата също е укрепено и е част от крепостта. Крепостна стена с порта, която е част от предградието, е проучена северозападно от западния вход на цитаделата. Тази стена се спуска на запад, като е насочена с фронт на север, но не е разкрита изцяло. Жилищните квартали на предградието са разположени на труднодостъпни тераси, западно и южно от цитаделата.
Цялата площ на предградието на Хоталич е около 50 дка. Тя е оградена от юг, запад и север от стена, изградена от ломени камъни, споени с бял хоросан. Към тази външна стена се спускат перпендикулярно три напречни стени, изградени от ломени камъни и споени с кал, които разделят предградието на отделни квартали. В периода от края на XII или първата половина на XIII век в предградието се обособяват пет жилищни квартала, разделени един от друг от напречни, крепостни стени.
Между втори и трети квартал е имало врата в преградната стена. Планът на кварталите и устройството им, показва по какъв път се ражда и развива градът през средновековието. Въпреки визуално хаотичното разполагане на жилищни сгради и съоръжения, вероятно са съществували фактори, обуславящи разграничаването на едни пространства от други. Това предполагаемо са съсловни, фамилни квартали или зони, с преобладаващ производствен, занаятчийски характер.
Възникването на кварталите в предградието на Хоталич е станало поетапно, като най- ранно са възникнали двата най- крайни квартала- източен (горен) и западен (долен), като те са и най- гъсто заселени. Двата квартала са построени северно от двете църкви в предградието, като и двата квартала са занаятчийски. В западният са разкрити железарски работилници и пещи, като тук основно се е практикувало железарството. В източният квартал са проучени 4 двукамерни грънчарски пещи, с грънчарска продукция. Кварталът е обитаван от занаятчии, специализирали в производството на керамични съдове.
Жилищата в кварталите на Хоталич са строени едно над друго и са разположени амфитеатрално. Най- често те са едностайни, но се срещат и двустайни. В отделните квартали къщите са каменни на един или два етажа. Долният етаж винаги е каменен, граден от ломени камъни споени с кал, като дебелината на стените е около 0.7 m. Вторият етаж е бил или дървен, или от плетена конструкция, измазана с кал. Дворове липсват, а къщите са разположени наблизо една до друга.
Някои от тях са имали по едно малко стопанско помещение и ями за съхраняване на зърно. Връзката между двата етажа се е осъществявала с вътрешните стълби- дървени или каменни. Подът е бил от трамбована глина или каменни плочи. Входовете на къщите са обърнати на юг или изток. По този начин те остават защитени от вятъра и ерозионните процеси. Широчината им е била в рамките на 1.2-1.5 m. Всички жилища са имали огнища или печки.
Домакински пещи е имало и извън къщите, като тия пещи са служили за печена на хляб и месо. Най- голям брой от тях са установени в западният квартал- 7 на брой. Откритите находки и монети показват обитаване през XII и първата половина на XIII в.
През XIV в. обитаването на предградието на Хоталич не е със същата интензивност и вероятно някои от кварталите запустяват. Това е установено от почти пълното отсъствие на керамика от XIV в. В предградието са открити две църкви, построени в западния и източния квартал. Църквите са еднокорабни, едноапсидни и имат притвор. Строежът им подсказва период на строене към XI-XII в. Датировката се потвърждава и от намерените находки, както и от наличието на ниво от по‑ ранни гробове, които са съобразени с разположението на храмовете.
Около църквите са разположени некрополите на града. Проучени са общо над 130 гроба. Находките от тях показват, че те са използвани от XI до XIV в. Въпреки установените практикувани, различни занаяти в Хоталич, основен поминък за населението си остава земеделието. За това свидетелстват намерените земеделски сечива и инструменти- лемежи, сърпове, мотики, косери и др. Плодородната долина под града по поречието на река Росица не оставя съмнение за основния начин на препитание на населението, а именно земеделието.
Следите от пожар, установен в предградието, кулата и главната порта на цитаделата на Хоталич, както и намерените монети, чийто последни емисии са на Теодор Комнин Дука (1230-1137 г.) и Йоан III Дука Ватаци (1222-1254 г.) показват, че към средата на XIII век средновековният град преживява страшен катаклизъм. Вероятно това е похода на татарския хан Бату през Северна България в 1242-1243 г. След това опустошение животът в града никога повече не се възражда на познатото вече равнище. Той продължава да съществува, но вече с по‑ малобройно и оредяло население.
Поправките на крепостната стена на Хотел и стесняването на портите вероятно са извършени след средата на XIII в. и през XIV в. През втората половина на XIV век предградието е изоставено изцяло, като животът продължава изцяло в цитаделата. Така наречената болярска църква вече не функционира, а е превърната във водохранилище. Цветущият град от XII-XIII век, през XIV век представлява едно малко укрепено селище. През XV-XVI век тук израства махала на християнско население, което възстановява за своите нужди средновековните църкви. Това е последният етап от животът на населеното място. След XVII век градът е изоставен напълно.
Името на града е прието от всички негови изследователи: Н. Ковачев, С. Симеонов, Хр. Темелски и други. Интерпретацията е Хотел или Хоталич (на турски език). Това име е открито в средновековен надпис от Батошевския манастир, който в последствие е унищожен. Направеният препис позволява разчитането му. Той гласи: „Съгради този храм Гено от Хотел, Петър от Търнов, лято 67…“. Надписът свидетелства за изграждането на църквата на Батошевския манастир.
Според С. Симеонов строежът ѝ е поръчан и финансиран от местен болярин, който е според посочените по‑ горе изследователи, е носил това име и е обитавал градът в местността „Джевизни бунар“. Това е единственият извор с името на града. Предположението, че името Хотел е на боляринът, който го е управлявал е несериозно и трябва да се отхвърли.
Според В. Бараков името Хотел трябва да се отнесе към средновековният град в местността „Витата стена“ при село Здравковец, а не при средновековния град при село Кормянско. Според В. Бараков по‑ късни сведения от османският период, представят други убедителни доказателства, че средновековния Хотел не е именно тоя при село Кормянско.
В османските документи от XV век нататък се споменават в Севлиевското поле две големи селища, които, съществуват отделно- нововъзникналото село Селви, чийто пряк приемник е днешно Севлиево, и Хоталич– наследника на средновековния Хотел, който губи статута си на укрепено селище. Селището вече се развива в ниското и равно поле, и за дълъг период е административен център на района.
В един документ от 1550 година, който представлява списък на ленните владения в района се твърди, че другото име на Хоталич е Хисарбегли и Зир. Документът подчертава, че населението е напуснало града и е уседнало в ниското. „Хисар“ означава стара крепост- град, а „зир“ означава „под“, тоест селището под нея. Това се тълкува от В. Бараков, като свидетелство за трансформацията на градът в местността „Витата стена“.
Той е оказал съпротива, бил е опожарен и населението му се установява в неговото подножие, като съхранява името, предавано на турски като Хоталич. Според В. Бараков е крайно време да се изостави мнението на Хр. Темелски, че крепостта в местността „Витата стена“ се е казвала „Витен“, наименование известно от друг Батошевски надпис.
Според В. Бараков това заключение на Темелски е грешно, защото се основава на топонимията, а не на археологическата характеристика на града в местността „Витата стена“. Пак според него в Батошевският надпис е казано, че „Витен“ е село, а селата са неукрепени селищни единици и всяко свързване на града в местността Витата стена с името „Витен“ е несериозно и противоречи на селищната номенклатура на Второто българско царство.
Снимки
Местоположение
Надморска височина: 449 m GPS координати: 43°03’28” С.Ш. и 25°03’56” И.Д.
Литература
Бараков, В. Средновековният град при Севлиево, крепостта в местността Витата стена и локализацията на Средновековния Хотел (Хоталич?). – В: Средновековният човек и неговият свят. София, 2014.
Недялков, П. Исторически очерци за миналото на селищата от Севлиевска община. Севлиево, 2012.
Автор: М. Гърдев
План
