Описание и история
Халколитно и тракийско, укрепено селище, наречено „Русе“, както и римски, наблюдателен пост е имало в двора на днешния завод „Бимас“, на 3.9 km североизточно по права линия от центъра на град Русе. В днешно време е изцяло унищожено от археологическите разкопки. Първоначално могилата е била с височина 10 m с размери при основата 50х98 m. Селището е образувано по предварително съставен план, който e предвиждал застрояването на правоъгълно пространство с площ първоначално от около 5 дка върху първата незаливна тераса на река Дунав. Постройките отначало са относително малко, самите те са едноделни или двуделни. Конструкцията на последните е била проста- забити в земята колове, оплетени с плет и обмазани отвън и отвътре с глина. Покривите им са били двускатни, покрити със слама или тръстика. В зората на живота тук жилищата очертават тесни улички, без обособен център и каквато и да е компактност. Първо се застрояват най-ниските участъци и постепенно (пълзящо) и стъпаловидно след 3-4 жилищни нива се усвоява, изравнява и застроява цялата площ на терасата, което става по време на петото жилищно ниво, вече в началото на късния халколит. Животът на един жилищен хоризонт е бил средно около 40-50 години. След това постройките са били разрушавани или от пожар или умишлено и са били издигани наново непосредствено или с известно прекъсване, вследствие на което са се образували могилните напластявания. При основаването си селището се е състояло от десетина къщи, докато вече при V хоризонт е имало 35-40 къщи. В резултат застроената площ се е увеличила почти двойно-достигнала е над 10 дка. За разлика от първите три, четвъртото селище е било вече добре оформено, с очертан център с най- широка площ, където под прав ъгъл се пресичали 2 главни улици по посоките на света, които разделят населеното място на четири отделни квартала. Тогава е била изградена и първата укрепителна система. Последната се е състояла от дълбок (с дълбочина под речното ниво) и широк (над 2 m) ров с вода от реката и вал с ограда от дървени колове. Така в общи линии е изглеждала новопоявилата се фортификация, която е превърнала селището в недостъпен остров с единствен вход вероятно от юг с подвижен мост. Представената укрепителна система е претърпяла редица преустройства, за да просъществува до бронзовата епоха, когато се издига вече ограден зид от ломени камъни. Могилата е нараствала във височина средно с около 0.4 m във вид на пресечен конус от наслояванията на всяко жилищно ниво, при което площта на застрояване намалява с около 100-150 m2. Това редуциране на терените за застрояване контрастира на постоянното и бързо увеличаване на населението- така наречения демографски взрив. При основаването на селището през ранния халколит неговите жители не са били повече от 100, докато в края на епохата броят им нараства на около 300-400 души. По понятни причини ограничените свободни терени в селището са се използвали най- рационално до определен момент. В края на каменно- медната епоха, когато това вече се оказва на практика невъзможно, част от жителите на прекалено увеличеното демографски селище се е заселило на съседния хълм, противостоящ на около 50 m на югоизток и основало там нов квартал на своята метрополия, като така е бил превъзмогнат излишъка от население. Преди окончателното опожаряване на селището по време на степната инвазия е възможно броят на жителите общо на двата хълма да е достигнал и 1000 души, което е една огромна за епохата цифра. В резултат на продължителния живот на мястото на новосформирания квартал се е образувала нова могила, която е значително по- малка от предходната, защото е била създадена много по- късно във времето- около 500 години след основаването на метрополията. В центъра на метрополията е имало стабилна двуетажна сграда- култов център, украсена с червени стенописи. Тази постройка се е намирала сред широка незастроена площ, очертаваща площад, пряко свързан с главния вход на селището. В края на каменно- медната епоха, праисторическото селище Русе е имало масивна отбранителна система, компактно застрояване на цялата му площ със жилищни квартали, правилна планировка с ясно изразена улична мрежа и площади, и присъствие на ясно изразен ритуален център. Всички тези благоустройствени подобрения вече сближават най- ранния тип земеделско селище с града, като то се превръща в междинното звено от малко населено място към град, или така наречения „протоград“, планировката на който дава основите на античното градоустройство. Урбанистичните тенденции изиграват водеща роля на праисторическото селище „Русе“ спрямо околните такива като култово- управленски и защитен център. При разкопките на върха на селищната могила са открити останки от постройки, римска строителна и битова керамика, монети от Веспасиан (69-79 г.), Каракала (211-217 г.), Елагабъл (218-222 г.), Ал. Север (222-235 г.), Гордиан (238-240), тухли с печати на I италийски легион. Вероятно върху могилата е имало римски, наблюдателен пост, състоящ се от кула, малко укрепление и гарнизон. Служил е за наблюдение и сигнализация по главния дунавски път „Виа Иструм“, който върви покрай десния бряг на река Дунав, както и за наблюдение на реката в този участък.
Местоположение
Надморска височина: 18 m GPS координати: 43°52’16” С.Ш. и 25°59’26” И.Д.
Литература
Дремсизова- Нелчинова, Цв., Д. Иванов. Археологически паметници в Русенски окръг. София, 1983.
Чернаков, Д. Русенска селищна могила. – В: https://www.museumruse.com/rusehistory/rsm_bg.html (Достъп: 18.04.2021)
Автор: М. Гърдев
No comment