Гр. Приморско – крепост Тера

Тракийска, антична, късноантична и средновековна крепост Херсонесос/Тера/Ориоспотамо/Падама/Свети Димитър се намира в морето, пред устието на река Ропотамо, на 7.14 km северно по права линия от центъра на град Приморско. Останките и следите от голямото многовековно пристанище, което се е намирало точно пред устието на река Ропотамо, сега се откриват по цялото протежение на мислената права от края на моста пред устието до края на скалите в морето, които са всъщност най- вдадената част на нос Свети Димитър. Цялото пространство около тази мислена ос е изпълнено с находки. Докато скалите на носа могат да се възприемат за тяхна източна граница, то западната остава неясна и уточняването й е предмет на бъдещи проучвания. Находките продължават и на сушата в близост до бившето гранично поделение и паметника на загиналия войник. Тук може да се очаква крепостна стена. В края на миналия век археологът Карел Шкорпил е забелязал една правоъгълна яма, дълга 2.5 m. През 1982 г. тя беше пропаднала в морето и смалена до 1 m, а сега напълно е пропаднала и вълните размиват последните белези от нея. Първите находки от пристанището са открити през 1976 г. при драгажни работи с плаващия кран „Гигант”. Тогава в колекциите на музеите в Бургас и Варна попаднаха десетки глинени съдове от късната античност и средновековието. При оглед на дъното тук многократно са откривани каменни котви и оловни щокове, а от 1982 до 1989 „Морско общество”- Бургас, е провело мащабни археологически проучвания под ръководството на ст.н.с. Иван Карайотов. Налага се изводът, че потъването на това антично и средновековно пристанище се дължи на комплексни причини- повишаване нивото на морето, въздействие на прибоите и пропадане на брега и подхлъзване на вулканичните скални пластове. При подводните археологически проучвания е установена относително точната стратиграфия на потъналото пристанище пред устието на река Ропотамо. На 3.5- 4 m под подводния грунд в един от проучените квадрати бяха открити подредени по двойки дървени колове. Те са били обмазани с глина и се намериха стотици фрагменти от нея. Керамичния материал в този пласт датира от ранната фаза на бронзовата епоха т. е. между 2000 и 1750 г.пр.н.е. Над този сочен пласт с дебелина близо 0.50 m следва пласт от ситни камъчета и миди, сред които се откриват цели съдове и фрагменти от епохата на гръцката колонизация на Черноморските брегове. Пластовете от 3 m до дънната повърхност са наситени с материали от римската епоха, късната античност, Средновековието и късното Средновековие. През ранната епоха пристанището пред устието на Ропотамо се е наричало Херсонесос и това сигурно се дължи на разположението му в северната извивка на големия полуостров, който завършва с Маслен нос. През римската епоха комплексът от пристанища и пътна станция около големия полуостров са се наричали Тера. Тази дума означава, „дивеч”, „чудовище”. Не може да се изключи нейното въздействие при възникването на новия топоним “Лъвската глава”. „Тера” („дивеч”) косвено говори, че и в далечното минало районът около устието на Ропотамо е бил благодатно място за лов и риболов. В средновековието възниква името Ориоспотамо, което означава „Гранична река”. От „Ориоспотамо” чрез метатеза е произлязло названието на самата река Ропотамо. През късното Средновековие тук е съществувало селището Свети Димитър, оцеляло чрез названието на носа. То се споменава в османотурски документи от 1493 заедно с близкото селище Ченгер, разположен малко по- навътре в полуострова.