Описание и история
Средновековна и османска крепост Орехово/Камъка/Rahova се намира на 1.24 km северозападно по права линия от центъра на гр. Оряхово. До нея се достига от югоизток. От изток и запад тя е защитена от дълбоки долове, а от север със стръмен бряг, който се спуска терасовидно към река Дунав. Останки от ранно- българската твърдина са запазени в североизточната част на обекта- част от укрепителен зид с потерна и на юг- разчистените страници на вход.
Крепостната стена на Орехово е зидана от грубо обработени камъни, споени с бял хоросан и редова зидария. Стената е дебела 1-1.5 m. При археологичното проучване на укреплението са установени два строителни периода IX-X век и XII-XIV век. Отбранителното съоръжение е изградено през IX век като част от дунавската укрепителна система на Първата българска държава. На това място най- напред възниква неукрепено селище от добре познатия тип раннобългарски селища.
Изграждането на първата крепост в края на VIII и началото на IX век, се свързва със заплахата от страна на Византия и запазване целостта на Дунавска България. Първото укрепление включвало вал с ров и каменна цитадела, издигната на най- високата част на терена. Населението в тази твърдина се е занимавало със скотовъдство и земеделие, произвеждали са керамични съдове, накити. Развива се риболов и плаване с търговска цел. Това селище е важно дунавско пристанище на Първата българска държава.
През XI-XII век Орехово заедно с цяла България, попада под византийска власт. В края на XII век върху развалините на укреплението от времето на Първото българско царство в местността “Камъка” се изгражда ново, по- голямо и по- монументално като план и архитектурни форми, отново с военно- стражеви функции, съоръжение. Новият обект има трапецовидна форма и заема 0.76 дка.
На него принадлежат част от крепостен зид на източната страна, част от крепостен зид на северозападната страна и почти квадратна кула на източната страна- към югоизточния ъгъл. През втория строителен период стената вече е дебела 2 m. Орехово през периода на Второто българско царство е опожарявано и отново възстановявано. В укрепеното пространство е локализирано жилището на местните феодали или военачалник. Открито е огнище с много фрагменти от битови предмети, покрай северния крепостен зид е разкрита стопанска постройка с големи количества горели зърнени храни.
През втората половина на XIV век Орехово и селището при нея се намират във владение на търновския цар Иван Шишман. Крепостта е превзета от султан Баязид I през 1395 г. заедно с “Никополската крепост” след упорита съпротива, затова е била разрушена от части. Първи сведения за нея се откриват в унгарска грамота от 1283 г. Според нея през 1396 г. крепостта е имала двойна крепостна стена с разположени на равни разстояния кули, с неподвижен мост над големия ров.
През Орехово преминават войските на два кръстоносни похода, предвождани от унгарските крале Сигизмунд (1396 г.) и Владислав Ягело (1444 г.). Поправена през 1396 г., тя е била отново разрушена при превземането и от войските на Сигизмунд, който я обсаждал 5 дни и благодарение на местното население я превзел, като избил всички турци.
През 1461/1462 г. е превзета от Влад Цепеш, който тук оставил свой комендант. Упомената е в Унгарско- турския мирен договор през 1503 г. между другите крепости от “Земята на цар Шишман”. През края на XVI век тя била разрушена от Михаил Витяз и повече не е била използвана никога. Твърдината е била изоставена в края на XVI и началото на XVII век.
В днешно време няма организиран транспорт и екскурзоводски услуги. Обектът е достъпен за пешеходци и за автомобили.
Името на град Орехово е прилагателно от “орех”. Според едно местно предание цялата околност на града в миналото е била обрасла с вековни орехови дървета. Десетина от тях са расли източно от града до края на XIX в. и тази местност, гдето е горския разсадник, се е наричала “Деветте орей”. Населението от околните села произнася името на града Ореава или Ореово, като изпуска интервокалното „х“, нещо характерно за западните български говори.
През Второто българско царство Орехово се споменава като седалище на един от шестте епископи, числящи се към Бдинската митрополия.
Местоположение
Надморска височина: 115 m GPS координати: 43°44’22” С.Ш. и 23°56’51” И.Д.
Литература
Димитрова, Д. Археологически паметници във Врачански окръг. София, 1985.
Кузев, А. и В. Гюзелев. Български средновековни градове и крепости. Варна, 1981.
Николов, Б. От Искър до Огоста. София, 1996.
Автор: М. Гърдев
План
Снимки
http://haiduk-tourist.blogspot.bg/2015/09/blog-post_46.html
