С. Долна Василица – крепост Любнишко градище

С. Долна Василица - крепост Любнишко градище

Зъберите на стената на Любнишко градище. Автор: М. Гърдев


70 / 100

Описание и история

Късноантична и средновековна крепост Любнишко градище се намира на връх „Калето“, на 9.11 km североизточно по права линия от центъра на село Долна Василица. Върхът е крайната точка на рид спускащ се североизточно от масива „Еледжик“. Укреплението Любнишко градище е на полуостров, ограничен от северозапад и югоизток от реки, който се сливат североизточно от твърдината и образуват река Юртов дол, който се влива в река Тополница. Склоновете на върха от всички страни са стръмни, с изключение на югозапад, от където укреплението е и най- достъпно.

Любнишко градище заема билото на възвишението, което има наклон на североизток. Твърдината е с има неправилна, елипсовидна форма, продиктувана от конфигурацията на терена. Максимални размери са 138х58 m и площ от 6.3 дка. Широко разпространеното мнение, че крепостта има размери 200х70 m, но то е валидно само при условието, че в тези размери са включени всички допълнителни защитни съоръжения, които са подсилвали отбраната.

Крепостните стени на Любнишко градище са градени от местен, ломен камък, споен с бял хоросан, като дебелината на по- голямата част от тях е около 2 m. От почти всички страни, стените са запазени на височина от 2 до 4 m, като на отделни места се наблюдават външни контрафорси. По дължината на куртината се различават основите на няколко кули. Основната част от тях са разположени на североизточната стена, която е по достъпна, както и на северозападната и югозападната стена. От останалите страни слоновете са стръмни и стените не са имали нужда от допълнителна защита. Кулите изградени по стената са няколко типа, като се различават външни и вътрешни.

От югозапад кулите са четири на брой като две от тях са вътрешни. По всяка вероятност между двете кули в най- западната част на Любнишко градище е бил разположен главния вход. Втори вход е бил оформен в най- източната част на обекта в близост до голяма, вътрешна кула, която го е охранявала. В най- високата част на хълма, от където минава и основното трасе на югозападния зид е изградена една от вътрешните кули, която вероятно представлява голяма жилищно- отбранителна кула. Тя е позиционирана между две от външните кули и представлява основният опорен пункт, около който се е градила защитата на най- достъпната страна на крепостта.

Самия връх на хълма е бил обграден от вътрешна крепостна стена която е оформяла малка цитадела с неправилна форма и площ от 1.1 дка. Североизточната част на цитаделата е завършвала върху висок скалист рид надвесен над градската част на крепостта, а югозападната стена е била обща с външното укрепление.

От югозапад и юг на разстояние от 5 до 16 m пред основната стена на Любнишко градище, в основата на склона е издигната втора крепостна стена- протейхизма. Градежа ѝ е идентичен с основната стена и е с дебелина 1.3 m. Тази стена е запазена почти в пълната си височина от 3.5 m, като в централният ѝ участък на дължина 10-15 m се наблюдават зъберите и бойната пътека.

Непосредствено пред протейхизмата на Любнишко градище е издълбан ров с дълбочина от 3-4 m и ширина от около 10 m. При тази конфигурация, общата височина, която евентуалният противник е трябвало да преодолее за да се прехвърли през първата стена е била 7.5 m. На около 30 m пред този ров има издълбан още един ров със значително по- големи размери. Разстоянието между двата рова по всяка вероятност е било добре подготвено срещу нападения, със забити заострени колове и дървени палисади. Така подготвения терен с двата рова и разположените една над друга здрави крепостни стени, с надвисналия в центъра на отбраната висок донжон са представлявали страховита гледка за всеки нападател. От останалите страни стръмните склонове и дълбоките, и пълноводни в миналото реки, са били надеждна допълнителна защита за здравата крепостна стена.

Цялото пространство на Любнишко градище е гъсто застроено, като на всякъде се различават основите на сгради. Терена е обсипан с битова и строителна керамика.

Точно пред най- външния ров преминава трасето на стар път, който и днес се проследява добре на терена. Крепостта Любнишко градище, по всяка вероятност е свързана с охраната на този път, който е разклонение на централния диагонален път, идващ от Софийското поле, през връх “Бенковски” и намиращото се там укрепление „Еледжика“ и продължава вероятно към известната пътна станция „Линовете“ при с. Церово. Трасето на пътя не е точно установено, като може след Любнишкото градище, да не достига „Линовете“, а да пресича река Яворица, по средата на разстоянието от село Церово до село Горно Вършило и после, минавайки покрай двете крепости на село Славовица, да продължава към село Бошуля. Има и вероятност укреплението да е свързано и с рудодобив.

Каквато и да е било предназначението на Любнишко градище, сигурно е само едно- че тази добре запазена твърдина, представлява ценен свидетел на средновековната Българска държава, който е оцелял през вековете до наши дни. Би трябвало именно в него и в такива запазени обекти като него, да бъдат съсредоточени усилията на археолози и държавни институции за тяхното реставриране и експониране.

Местоположение

Надморска височина: 717 m GPS координати: 42°22’54” С.Ш. и 23°57’23” И.Д.

Литература

Автори: К. Василев и М. Гърдев

Снимки

Снимки на Любнишко градище
Снимки на Любнишко градище

Видео

Comments are disabled.