Гр. Лясковец – манастир Св. св. Апостоли Петър и Павел


Описание и история

Тракийска, антична, късноантична и средновековна крепост е имало под укрепен Лясковски (Петропавловски) манастир „Св. Св. Апостоли Петър и Павел“, намиращ се на 1.35 km югозападно по права линия от центъра на град Лясковец. Смята се, че манастира е изграден върху нея. Това мнение се споделя и от редица археолози. Обекта се намира на скален нос със стръмни склонове на север и северозапад и отвесни от изток и югоизток. Мястото е най- достъпно от югозапад. Съвременния манастир е изграден върху такъв от средновековието. Той от своя страна е изграден върху укрепление от времето на траките, което е съществувало и по времето на римляните. По всяка вероятност подобна стратегическа точка е използвана и от византийците най- малко за онаблюдение. На табелата в манастира пише, че е изграден през X век върху основите на крепост от II век. Според други източници през X век тук е издигната средновековна крепост и чак по времето на Асен и Петър крепостта е превърната в манастир. Мястото е стратегическо с отлична видимост на север, изток и юг към околната низина. Лесно е за отбрана поради природните дадености. Има визуална връзка с околните и по- далечни крепости на север, юг и изток. Лясковския манастир е един от малкото в България, които са издигнати на стратегическа височина, а не в подножието ѝ, като по- голямата част от манастирите.
За съжаление, освен легендата, исторически известия за основаването на манастира и за неговата дейност през годините на Втората българска държава (XII-XIV в.), не са запазени. Според местното предание земите около днешния манастир били владение на братята Асен и Петър и при обявяването на въстанието за освобождаване на България от византийско владичество през 1185 г., те дали оброк, ако въстанието е успешно да изградят манастир. И те изпълнили обещанието си. Върху хълма с внушителната скала, където се предполага, че се е намирала крепостта на Асеновци, в която е подготвено въстанието. Петропавловският манастир, както и много други български манастири, е разрушен от османските нашественици в края на XIV век. Легендата разказва, че след злополучната 1393 г. арбанашкият първенец Павоян построил манастира и го дарил с ниви, гори и ливади, а след това забегнал във Влашко. Вероятно оттогава гората наоколо се нарича “Боянската” – на името на богатия благодетел Боян (гърците прекроили името му на Павоян). Знае се, че през тъмните години на османското робство манастирът многократно е опожаряван и разграбван, а след това възстановяван. Има известия, че е въздигнат през 1662 г. с помощта на местното българско население. Тъй като Търновската епархия, в която се намира манастирът е била подвластна на гръцката Цариградска патриаршия, той е управляван от гръцки владика, който изгонил българските монаси и настанил гръцки игумен и гръцки монаси. Това духовно подтисничество продължило почти до провъзгласяването на самостоятелната Българска църква през 1870 г., когато натрапените гърци били изгонени. Петият известен в историята на манастира игумен е българин- архимандрит Максим Райкович (1835-1850), след него игумени на манастира са само българи. По време на османското робство Лясковският манастир поддържал активни духовни връзки с Русия и с руските манастири. Свидетелство за това е подареното на манастира четириевангелие, обковано с позлатени корици, от руския цар Петър I през 1708 г. Ценната реликва днес се бази в Църковния историко- археологически музей в София.
В многовековното си съществуване манастирът става свидетел на редица забележителни исторически събития. Обителта е била тясно свързана с национално- освободителните борби на българския народ, което може да се обясни както с неговата близост до старата столица, така и с трудната му достъпност. През 1700 г. вдовицата Мара и синът ѝ Стоян, заедно с известния влашки воевода Мирчо, подготвили в манастира въстание срещу Османската империя. Съзаклятник е бил игуменът на манастира Софроний. Въстанието, останало в историята като “Мариното въстание”, бива разбито от Карджалъ Омер паша. В 1856 г. капитан Дядо Никола Филиповски повежда от манастира тринадесет четници към Габровския балкан. На 15 юни 1862 г. хаджи Ставрий организира тук буна (Хаджиставревата буна) със седемдесет юнаци, както е известно бунтът не успява. След това манастирът запустява за няколко години поради факта, че игуменът хаджи Теодосий и брат му хаджи Йоасаф са заточени в Диарбекир, а монасите- затворени. Известно е, че през април 1869 г. Васил Левски тайно пристига в Лясковския манастир и основава в Лясковец революционен комитет, а през 1872 преминава отново с Ангел Кънчев. Манастирът често е давал убежище на апостолите на Великотърновския революционен окръг отец Матей Преображенски- Миткалото, Георги Измирлиев, Иван Панов Семерджиев, Бачо Киро Петров, Христо Иванов-Големия и др. През 1874 г. по нареждане на Търновският митрополит Иларион Макариополски- първият български архиерей на Търновска епархия след Св. Евтимий Търновски (1393 г.), Браницкият епископ Климент (Васил Друмев) открива първото българско богословско училище в Петропавловския манастир, което по- късно прераства в Духовна семинария и продължава дейността си до 1885 година. Семинарията завършват бележити учени като проф. Васил Златарски, Петър Ников, Димитър Цухлев, Юрдан Трифонов, Иван Трифонов, проф. Беню Ценов и др. През 1878 г. славянският благотворителен комитет урежда в манастира сиропиталище за пострадалите с управител Добри Войников. По време на Стамболовия режим (1893 г.) тук е заточен великотърновският митрополит Климент (Васил Друмев), заради косвените нападки към княз Фердинанд в защита на православната ни вяра.
От 1902 до 1912 г. Петропавловският манастир е превърнат в приют за душевно болни. Голямото Горнооряховско земетресение през 1913 г. и избухналият пожар разрушават манастирската църква, източното крило и още няколко постройки. На природната стихия устояват само новите сгради на семинарията, градени от дряновския майстор Уста Маню. Те и до днес до голяма степен са запазили автентичния си вид. Впоследствие, след продължителна реставрация с подкрепата на лясковчани и особено на покойния Енчо Стайков, Лясковският манастир “Св. св. Петър и Павел” отново е възстановен. Между 1918 и 1922г. в Лясковския манастир се заселили 60 руски бежанци, а след тяхното напускане манастирът става девически. От 1925 до 1928 г. тук функционира църковно- певческо училище. През 1937 г. манастирът става дом- работилница за глухонеми момчета, закрита през 1945 г. През 1947 г. митрополит Софроний отново възстановява монашеското девическо братство. Понастоящем манастирът е действащ девически, не предлага храна и настаняване. В архитектурно отношение Лясковският манастир представлява комплекс от съборен храм “Св. св. апостоли Петър и Павел”, два параклиса- “Покров Богородичен” и “Света Троица”, кула- камбанария и жилищни и стопански сгради. Тъй като манастира пострадва сериозно при земетресението от 1913 г., повечето от сградите му са изградени по- късно. От старите постройки е останала само сградата на Духовната семинария, вдигната от дряновския майстор Маньо. В една от стаите на тази сграда е поместен параклисът “Покров Богородичен”. Най- забележителният строеж на манастира, който се откроява от далеч, е неговата камбанария. В днешния си вид е от 1980 г., когато е изградена върху разрушената при земетресението стара камбанария, която пък била построена на мястото на римски кастел от II в. Интересно е да се отбележи че, в основите на кулата- камбанария е намерен езически олтар, служил на римския гарнизон. В ново време, върху него е издигнат параклиса “Св. Троица”.

Местоположение

Надморска височина: 417 m GPS координати: 43°05’43” С.Ш. и 25°42’27” И.Д.

Източници

http://svetimesta.com/%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80%D…
М. Гърдев

Обекти в БългарияОбласт В. ТърновоОбщ. ЛясковецСевероизточна Б-я

Comments are disabled.