Описание и история
Тракийска, антична, късноантична и средновековна крепост Градище се намира на 2.5 km североизточно по права линия от центъра на град Габрово. Изградена в западния край на скалист рид. От запад и север склоновете са скални и отвесни, от юг и югоизток склонът е много стръмен. Най- достъпна е от изток, където чрез седловина се свързва с останалата част от масива.
Връх Градище е стратегически и доминиращ над околността. От него има отлична видимост във всички посоки, към долината на река Янтра, както и към всички крепости наоколо. На него вероятно е имало изнесена самостоятелна сигнално- наблюдателна кула, която е обслужвана от укреплението. Върхът се намира на 800 m от твърдина Градище и кулата на него се е поддържала от гарнизона на укреплението.
Първоначално при Градище е имало тракийска твърдина от V-IV в.пр.н.е. След инвазията на римляните на Балканите и превземането на Габровския край, тук вероятно е бил разположен малък гарнизон. Поради заплаха от варварски нашествия в началото на IV век римляните укрепват мястото по техен стереотип и създават здрава и яка твърдина, която е съществувала и през V-VI век. През средновековието, крепостта е възстановена и продължава да служи на Българската държава, до нашествието на османците през XIV век.
Укрепление Градище е създадено за охрана на важното пътно кръстовище и моста над река Янтра, който се е намирал някъде около статуята на Рачо Ковача в река Янтра. Южно под твърдината, на връх “Чукара”, на кръстовището на пътни комуникации, вероятно е имало римска пътна станция. От тук в основна посока север- юг минава пътят идващ от “Никополис ад Иструм”, “Зикидева”, “Нове” и “Дискодуратере” и отиващ на юг към “Шипченски проход” и “Проход Градищница”, а след това и към Задбалканските котловини.
В основна посока изток- запад южно под Градище минава античният и късноантичен път, който обслужва и свързва трета линия крепости, изградени от Източната римска империя за защита от север. На запад той слиза в центъра на град Габрово, по мост над река Янтра пресича реката, а след това се изкачва към Техническия университет и покрай крепостите при с. Трънито и с. Врабците продължава на запад към с. Батошево.
Градище заема пространство от около 18.9 дка. От север и запад твърдината няма крепостна стена. От североизток, изток, югоизток и югозапад, римляните вдигат крепостна стена, дълга около 277 m. Тя е изградена от камъни с добре обработено външно и вътрешно лице, споени с бял хоросан. Дебела е 2.5-2.5 m, запазена на височина до 2 m. На нея се забелязват крепостни кули: две кули- порти и още две кули с U-образна и триъгълна форма, близо до двата ѝ края. През късната античност стената вече е двойна, като пред основната е издигната още една (протейхизма).
В Градище е построена е трикорабна базилика, със стенописи по стените, която при разрушаването и е била опожарена. От югозапад римската стена е двойна. Средновековната крепостна стена е изградена от ломени камъни, споени с бял хоросан. Дебела е 1.6-2.6 m. На нея също се забелязват крепостни кули: две кули- порти и още две кули- едната квадратна а другата U-образна в северния край на стената. Може да се предположи, че през средновековието са използвани и трите крепостни стени.
Местоположение
Надморска височина: 674 m GPS координати: 42°53’01” С.Ш. и 25°20’30” И.Д.
Литература
Милчев, А. Габрово и неговия окръг през праисторическата и античната епоха. – В: Годишник на Софийския университет, т. 68. София, 1974.
Милчев, А. Габрово и неговия окръг през средновековието (VII-XIV в.). – В: Годишник на Софийския университет, т. 69. София, 1975.
Автор: М. Гърдев
Снимки
Снимки на крепост Градище
Снимки на крепост Градище
План
План на крепост Градище.