Описание и история
Късноантичен и средновековен укрепен град Братовановград се намира на 6.15 km южно по права линия от центъра на град Златарица, срещу крепост “Макавея”, която се намира на левият бряг на река Златаришка. Градът е разположен на височина, ограничена от запад от река Бързица/Златаришка, а от север и изток от поток, който е неин десен приток. С изключение на юг, от останалите страни е бил непристъпен поради стръмните и отвесни на места склонове и ограниченията на реките. От коритото на реката се издига на 96 m височина. Градът е разположен върху езикообразен, издължен в посока север- юг полуостров, който представлява северен склон на един от ридовете на Стара планина. Формата му е във вид на силно изтумбено вретено, като е продиктувана от конфигурацията на терена. Максималните му размери са 234х143 m и заема площ от 16.8 дка. Зидовете на обекта са дебели над 2 m, като са градени от добре подредени по лица, средни по размер, ломени камъни споени с бял хоросан. Между лицата, пространството е запълнено с блокаж от по- дребен камък обилно споен с хоросан. По- голямата част от стените днес се проследяват във вид на насипи, но на няколко места иманяри са разкрили запазени градежи на височина 1 m. Градът е бил разделен на две части- външен град и цитадела. Външният град заема целия северен склон и се простира на 16.4 дка площ. Той е бил силно застроен, като днес навсякъде се виждат руини от сгради, като повечето от тях са били изградени от ломен камък, споен с кал. Сред руините на няколко места се виждат постройки градени с хоросан. Най- вероятно те са били значими обществени сгради или жилища на по- заможни жители. Цитаделата е разположена в най- южната и най- високата точка на града. Тя е малка, само 0.4 дка, но е била силно укрепена. Нейните стени са най- дебели и в пределите и се различават останките на само една сграда. Размерите на това вътрешно укрепление са 40х16 m. От юг на цитаделата е бил най- лесният достъп до твърдината, която е отделена от билото на хребета посредством тясна едва 1-3 m седловина. От двете страни на седловината склоновете се спускат толкова стръмно, че човек трудно стои прав. През седловината е издълбан ров, който прави достъпът до твърдината практически невъзможен. Непосредствено северно от рова, цитаделата и градът като цяло, започват с изнесена на юг кула- порта. Тя има приблизителни размери 5х4 m и вероятно е била съоръжена, подобно на централната порта на крепостта „Царевец“, с врата, катаракта и подвижен мост, който се е спускал над рова. След вратата тесен проход, ограден от близко разположени крепостни стени е водил към споменатата единствена сграда. На куртините на цитаделата се виждат още 2 кули. Едната е разположена на югозападната стена в непосредствена близост до кулата порта. Разположението на тази кула, толкова близко до основната кула, както и по- малките и размери, предполагат, че в нея вероятно е била поместена малка потерна. Подобно разположение на порти се наблюдава в крепостта „Овеч“ до град Провадия. Третата кула е била вътрешна за града и е била разположена в най- северната точка на цитаделата. Тя е защитавала порта, през която се е влизало във външният град. При бъдещи археологически разкопки, може да се окаже, че така наречената цитадела всъщност е двойна порта с пространство капан разположено между двете порти. Така оформени входни съоръжения най- ясно се виждат в крепостите „Акре“ (нос Калиакра) и „Царевец“. Освен описаната южна порта на града, намираща се в цитаделата и вътрешната порта, през която се влиза във външният град, твърдината е разполагала с още четири порти. Първата от тях се намира в най- западната точка на югозападната стена, в непосредствена близост до стикът и със западната стена. Към тази порта е вървял основният път към твърдината, който постепенно се изкачва от коритото на реката към града. Днес този път е добре запазен на места, като ширината му е около 2 m. Портата е била непосредствено защитавана от голяма кула, издигната от западната и страна. Западната стена е тръгвала от споменатата кула и трасето и върви непосредствено върху отвесен скален склон. В северният край на тази стена, там където отвесните скали свършват, на около 35-40 m от най-северния край на града се намира северната порта. Тя е оформена в къса, напречна на западната стена, куртина. По този начин разположена, портата е била защитавана от тези 35-40 m оставаща дължина на западната стена до края на твърдината. Именно поради това оформление на портата крепостна кула в този участък не се вижда да е била изграждана. Пътя, който влиза през югозападната порта продължава от вътрешната страна на западната стена и излиза от северната порта, като се спуска северно в дерето където вероятно е имало мост. През този мост пътя е продължавал на север. В най- северната част на града над мястото където споменатия път е пресичал дерето се е издигала голяма, вероятно квадратна, кула. Нейното предназначение е било да защитава стика между западна и североизточната стени и да контролира споменатото преминаване на пътя през дерето. На около 30 m от тази кула, като се движим на югоизток по останките на североизточната стена се достига до третата порта във външния град. Тя е била защитавана от голяма кула разположена непосредствено югоизточно от нея. Днес останките от тази кула са силно обезличени. През тази порта е минавал път, който се отклонява от основният път малко преди северната порта и минава през северният сектор на града. Този път и входа през стената днес много добре си личат на терена. Преминавайки през стената пътя е слизал плавно по склона в източното подножие на града и там през мост е преминавал над споменатото дере и се е насочвал в източна посока. Четвъртата порта се намира на югоизточната стена в един от най- високите участъци на града. Този вход отстои на около 55 m от цитаделата в близост до стика със североизточната стена. Входът е защитаван непосредствено от юг от голяма полукръгла кула. Пътят през него се е отклонявал от трасето на друма, който преминава през североизточната порта и е минавал през североизточната част на града. След, като напусне пределите на укреплението той се насочва на юг и се е свързвал с пътя който идва към южната порта и цитаделата. От там друма се е изкачвал по билото на рида и след достигане на билото на хребета се е насочвал на изток. В най- високите части в града в крепостните стени, както и в стените на постройките се забелязват тухли с цвят на съвременна тухла- четворка. Камъните и тухлите са обилно споени с бял хоросан. В средната част на града, иманярите са разкопали водохранилище, изградено от червени тухли и дебела замазка от розов хоросан, от вътрешната му страна. Западно от крепостта, на левия бряг на реката също са установени останки от сгради. Това навярно е бил неукрепен квартал на града. Учителят Иван Петров (по- късно професор по живопис) с ученици от Еленската гимназия е предприел разкопки в Братовановград през 1939 г. Разкрити били непосредствено на десния бряг на реката основи на църква със зидове дебели 0.7 m. Добре са се виждали притвора и аспидата и. В момента почти целият обект е разкопан от иманяри. Явно двете крепостни съоръжения Братовановград и “Макавея” са били предназначени за охрана на дефилето на реката, както и на пътищата, които вървят от тук в посока север- юг. Те са част от първа укрепителна линия на ранновизантийската укрепителна система по Стара планина, построена да спират набезите на варварските племена от север, а в последствие са били важен отбранителен пункт преди столицата „Търнов“.
Местоположение
Надморска височина: 254 m GPS координати: 42°59’35” С.Ш. и 25°53’45” И.Д.
Източници
Цончев, Д. Старините по северните склонове на Еленския и Сливенския Балкан, ГПНАМ. Пловдив, 1948
К. Василев
М. Гърдев
Снимки
https://photos.app.goo.gl/nXX1bM25epMCJq5y8
https://haiduk-tourist.blogspot.com/2018/08/blog-post_19.html?spref=fb
Планове
К. Василев
