Гр. Балчик – град Круни / Dionysopolis / Дионисополис

град Круни Дионисополис

73 / 100

Описание и история

Тракийски, античен, късноантичен и средновековен град Круни/Dionysopolis/Дионисополис се намира в центъра на днешния град Балчик. През съществуването си преди преместването през VI век, търпи два периода на фортификационно разширяване, като при последния територията на укреплението е стигала до морето.

През първия период (II в.пр.н.е.-III век), древнотракийския и древногръцки полис Круни е бил разположен на първа и втора тераса. На север е стигал до съвременната автогара. На запад стената е вървяла западно от главната улица и е обхващала част от центъра. Южната стена е тръгвала от Историческия музей, вървяла е южно от главната улица до улицата южно от картинната галерия до реката. Източната стена е тръгвала на север по реката. През втория период (III-VI век), има разширяване на укрепителните съоръжения на късноантичния Дионисополис.

Северната крепостна стена, вече е минавала северно от “Дженни баир”, от западната му страна е слизала на югоизток до историческия музей. От там прави чупка и тръгва на югозапад някъде до яхтеното пристанище. Южната е вървяла по морето до пристанището, от където източната се е изкачвала по реката и се е съединявала със старата стена. Археологическите проучвания, проведени в съвременния град, макар и оскъдни както по време, така и по мащаб, все пак позволяват да се надникне в тайните на старогръцкия полис, разположен върху втората тераса, както и за следи от по- древното поселение.

Под сегашния терен на дълбочина от 10 до 20 m във всеки случай и малкото, с което разполагаме, потвърждава, че в средата на VI в.пр.н.е. полисът е водил оживена презморска търговия, разполагал с добра производствена база и богат хинтерланд: работилници за тракийска керамична продукция, лозя, терени за земеделска продукция, риболов.

Фрагментираната керамика от Йония и древния Египет- орнаментирана със сцени от митологията, свързани с бог Амон Ра, е само част от доказателствата, които убеждават непредубедения познавач или любител в становището за миналото на този почти легендарен град, чието локализиране породи толкова спорове в науката.

В такава степен на развитие полисът е заварен от войските на Филип II Македонски, които в средата на IV в.пр.н.е. овладяват целия полуостров- от река Истрос до Медитерана и от Понта до Адриатика. От гледната точка на съвременността все още е твърде трудно да се направи точна оценка как се развива полисът през елинистическата епоха. Вероятно той се оказва важно звено в стратегията на владетелите му, защото към началото на III в.пр.н.е., по време на голямото крепостно строителство, е включен в системата на укрепленията, построени от Диадохите- Лизимах и наследници.

Дионисополис е относително автономен- даже между 200 и 72 г.пр.н.е. когато попада под римска власт. Сече и разпространява собствени монети. Когато през 395 г. империята се разделя на две – Източна и Западна, като Дионисополис попада в Източната, започва изграждането на военна крепост от 150 дка, разположена в днешния квартал Хоризонт.

В такъв момент в средата на VI в. го сполетява мощен подводен трус (земетресение), последван от страховито нахлуване на морската стихия по цялото крайбрежие (Цунами). Свлачищният процес се ускорил силно и полисът бил сринат до основи. Същата съдба сполетяла и съседа му- “Афродизион”.

От това време са последните ранновизантийски медни и друг род номинали. Трагедията, сполетяла трите западно- черноморски полиса (“Одесос” също е сред тях), е засвидетелствана от големия ранновизантийски хронограф Теофан. След потопа оцелялото население на античния град се премества в новото укрепление, което започнали да издигат още в самия край на V и началото на VI век.

Дионисополис от ранновизантийската епоха, е разположен върху платото на равнината, северозападно от центъра на Балчик, на територията на сегашния квартал Хоризонт, на около 1 km от морския бряг и заема ъгъла на високото до 220 m крайморско плато, образуван между стръмния и на места отвесен склон към морето (от юг) и една широка и дълбока долина (от изток).

Смята се, че строежът на укреплението е започнат от император Анастасий и завършен от император Юстиниан I, като се предполага, че довършителните работи били форсирани във връзка с последствията от катострофалното наводнение от 544/545 г. След тази година се смята, че населението е напуснало античния Дионисополис и се е нанесло тук. През средновековието от средата на XI век, до края на XV век античния град отново е населен и античната крепост преустроена.

Разположена е в централната част на град Балчик на 1 и 2 тераса и е заемала площ от около 100-120 дка. Средновековната, източна, крепостна стена е най- добре запазена между ул. „Дионисополис“ и ул. „Патриарх Евтимий“. Добре личат останките от крепостна кула в техника „биндер- лойфер“ в най- източната точка на ул. „Дионисополис“. Открити са материали от този период- сграфито керамика и монети.

Местоположение

Надморска височина: 27 m GPS координати: 43°24’20” С.Ш. и 28°09’59” И.Д.

Източници

Торбатов, С. Укрепителната система на провинция Скития (края на III- VII век). Велико Търново, 2002
Божилов, И., М. Димитров. Балчик- древност и съвремие. Балчик, 1990
Авторски колектив. Плиска-Преслав том 7. Шумен, 1995
М. Гърдев

Планове

gr balchik grad kruni dionysopolis dionisopolis 5f413c6d653ebgr balchik grad kruni dionysopolis dionisopolis 5f413c6f04c52

Общ. БалчикОбекти в БългарияОбласт ДобричСевероизточна Б-я

Comments are disabled.