Гр. Асеновград – крепост Станимака

Тракийска, антична, късноантична, средновековна  и османска крепост Стенимахос/Станимака се намира на територията на днешния град Асеновград. През всички периоди градът е съществувал като населено място. Има доказателства, че градът е бил укрепен през всички периоди. Най- добре е бил укрепен през средновековието. В края на XI век Стенимахос е “голямо селище” по думите на неговия притежател Григорий Бакуриани. В него се намират две крепости, строяла се трета на върха “Св. Димитър”, а на 2 km южно се намирала „Петрич“/“Асенова крепост“. Тази укрепителна система изисквала многобройно население, което да обслужва крепостите и имотите на най- големия феодал- Бачковски манастир. Населението на града се състояло от земеделци и занаятчии. Строителството на крепости се нуждаело от зидари, каменари, дърводелци, железари. Занаятите се развивали и от обслужването на войската, която охранявала крепостите. Необходимо било тя не само да се храни, но и да се облича, въоръжава. Така в края на XI век и в началото на XII век Станимахос представлявал значителен средновековен град. Какъв е бил етническият състав на населението му. Като съдим по археологическите находки, то не се е различавало от това, в останалите райони на страната. Керамиката, която е най- сигурният белег за етноса, е еднаква с тази, която се среща в другите средновековни селища- Цепина, Търново, Червен. Тя има типичните форми и украса за тази епоха. Това се потвърждава и от другите находки. Населението в основната си част е било славянско. Само крепостите сменяли своите владетели: българи, византийци, кръстоносци. До XII век средновековният град се намирал на високите тераси, които са северозападно от Метоха. При обработването на лозята по склоновете е намерена фрагментирана керамика от XI-XIV век. В началото на XII век градът е започнал да се разраства и да слиза в равнината. С него се е измествал и некрополът му. В началото той се е намирал на север от църквата “Св. Богородица- Успение”. При строежа на жилищни блокове на ул. “Д. Петков” през 1966-69 г. бяха открити градени с каменни плочи гробове. Намерените стъклени гривни датират некропола от XI век. Когато градът слиза в равнината, неговият некропол се измества на север. В XIV век той стига до училище “Ангел Кънчев” и параклиса “Св. св. Константин и Елена”. Доказателство за разширяването на града е развитието на крепостните му съоръжения. През XII век се е наложило издигането на крепостна стена, която да даде сигурност на многобройното му население. Трасето на стената може да се проследи благодарение на някои случайни открития. През 1965 година при строежа на колектора на ул. “В. Коларов” на дълбочина 1.7 m се откриха основите на крепостната стена. Тя има посока изток- запад и дебелина 2.2 m. Стената е изградена от речен камък на бял твърд хоросан. На разстояние 45 m от първата се открива втора стена, която е успоредна на първата. Археологическите находки и начинът на строеж датират крепостната стена от XII век. През 1976 година започва строеж на жилищни блокове на ул. “Д. Петков”, на север и юг от хълма “Св. Архангели”. При изкопните работи за жилищен блок “Пирин” на юг от хълма се очерта сектор от крепостната стена на средновековното селище. Посоката и е изток- запад. Градена е от речен камък, на бял хоросан, примесен с дребни камъчета. Дебелината и е 2.2 m. Запазени са само няколко реда от основите. В западния ъгъл на стената се оформя правоъгълно помещение, долепено на фуга към крепостната стена. То има ширина 3.25 m а дебелина- 2 m. Предназначението му засега остава неизвестно. Може да се предположи, че е било кула за охраняване на северната порта на града. В основите на крепостната стена се откри глинено гърненце, което по форма и украса се отнася към Втората българска държава- след XII век. Техниката на градеж, откритата керамика и другите находки, ни дават основание да датираме изграждането на този сектор от крепостната стена след XII век. Като се съпоставят извършените наблюдения върху разкритите части на крепостната стена на ул. “В. Коларов” и при жилищния блок “Пирин” на ул. “Д. Петков” се стига до извода, че те са градени по едно и също време. Крепостните стени са почвали на изток от реката, опирали са се на хълма “Св. Архангели”, където се намирала изградената през XI век крепост, от там в посока запад са се свързали с втората крепост, която се издигала на височината “Св. Ян”. Църквата се изгражда по-късно през XIII век. Така укрепен градът просъществува до края на XIV век, когато попада в границите на турската империя. През 1810 г. Станимака пре живява второто си кърджалийско нападение. В очакване на кърджалийската угроза станимаклии оградили северната част на града със зидове, запушили улиците с цели дървета и празни талиги, направили прегради от чували, пълни с пясък, и зачакали врага с готови пушки и добре наточени ками. И наистина, когато през пролетта Емин ага нападнал, защитниците на Станимака успели да го отблъснат. Коварният кърджалия си дал вид, че се отказва от намерението си да проникне в добре защищавания град, оттеглил се и почти се изгубил от очите на възрадваните граждани. Опиянени от тоя радостен обрат станимаклии се отпуснали, а в това време Емин ага нападнал внезапно града откъм източната му, уж природно защитена страна, прекатурил набързо поставените стражи там и се втурнал в града с диви ревове и стрелба. Разярени от оказаната им съпротива, Еминовите даалии посичали де кого стигнат. Изплашено от грозната сеч, населението хукнало да бяга и се нахвърлило във водите на придошлата река Чая. Цялата река се напълнила с плаващи и давещи се хора, с ранени и убити, които вълните мятали насам- нататък. „Писък и цирок” се вдигнали до небето, та чак и Емин ага дори се сепнал от извършеното злосторство и заповядал клането да бъде спряно и всеки да се прибере. След това кърджалиите заградили града и започнали да ограбват къщите, като всичко по- ценно изнасяли и трупали на определени места. Дето се съмнявали, че е скрито злато или някакво друго имане, изтезавали стопаните с нажежени железа и бодели с ятаганите си, за да изкажат парите и скривалищата. (Всъщност за това Емин спрял клането- за да се извърши както трябва обирът). Обирът траял три дни. Три дни кърджалиите носели денковете и ги трупали, даулите весело биели, а белоликите станимашки кокове черпели “отрудените” свои палачи с червено вино и бяла ракия. След като всичко било събрано накуп, Емин ага обявил, че който желае, може да откупи покъщнината си със злато или сребро.