Описание и история
Тракийска, антична, късноантична и средновековна Малкото градище/Българско градище, на 1.56 km югоизточно от центъра на село Писанец. Изградена е върху скалист нос, ограничен от всички страни от река Русенски Лом, с изключение на север. Склоновете на носа на местна са скалисти, отвесни и прекъснати, а на места са стръмни.
Малкото градище е с неправилна силно издължена форма в посока север- юг, като крепостните стени са построени като прегради между отвесните склонове на носа. Формата на обекта е неправилна, силно издължена в посока север- юг. Южно до нея се намира селището на градището, защитено отвсякъде от река Бели Лом и вероятно от дървена палисада покрай брега. К. Шкорпил подробно описва твърдината с четири защитни линии- три насочени на север и една насочена на юг. С посочените прегради укреплението е разделено на три части, плюс селището.
Две от тези части са в северната половина, а една е в южната половина на крепостта. Общата дължина е около 670 m, а максималната широчина е при най- северната, крепостна стена- около 115 m. Най- тясното място е около 8 m широко. Първата крепостна стена от север на юг е била построена от ломени камъни, споени с хоросан, смесен със счукани тухли. Още по времето на Шкорпил преди един век, тази стена е била разрушена, като само по останките се е проследявало трасето ѝ.
На югозападния склон също е имало крепостен зид, защото в тая част на полуострова той е все още достъпен за разлика от североизточния, който е отвесен. Дължината на първата защитена част е около 150 m. От юг тя е отделена от втората част с ров издълбан в скалата, който е широк 23 крачки.
Втората част на Малкото градище започва с крепостна стена, дълга 50 крачки, която също по времето на Шкорпил е била унищожена. Входът е бил от източната страна на зида до отвесната скала и е бил широк 1.9 m. Втората част е дълга 119 m, като се стеснява на юг. Тя завършва при изсечен в скалата ров, дълъг 37-34 m, дълбок 3 m и широк 27-35 m. Той е разделен на три стъпала, като през него пътят минава пак от източната страна, плътно по ръба на отвесния склон.
След него започва най- тясната част от шийката на полуострова, която е и най- лесна за отбрана. Тук започва и третата част на крепостта, дълга около 360 m. От юг на рова е имало крепостна стена, която е била доукрепена със странични зидове. Тук е бил и входа към третата част, от източната страна на стената. Страничните склонове по цялата ѝ дължина са отвесни. След тясната шийка широчината ѝ на юг започва да се разширява.
От юг, срещу селището Малкото градище е пазена от крепостен зид запазен под насип. Той е широк 2.6-2.75 m и дълъг около 100 m. Почти по средата му е имало лека чупка с една полукръгла кула на нея, изцяло издадена пред стената. Западно от нея на 17 крачки има още една кула, която е четириъгълна, също издадена пред стената, с дължина 10 крачки на страната. Между двете е бил входът. Пред стената от юг има дълбок и широк минимум 8 m ров.
От изток и запад той е ограничен от напречни, крепостни стени. Западната напречна стена е права. Източната се издава напред прави от юг дъгообразен завой на изток и завършва при отвесния склон като образува нещо като U-образна кула. Дължината ѝ пред крепостната стена е 24 крачки. Източно под скалния венец под нея, крепостната стена продължава до брега на реката, а на другия бряг продължава от него, нагоре по склона, като прегражда достъпа до крепостта „Голямо градище“.
Южната отбранителна линия на Малкото градище е една и съща на двете съседни укрепления. Южния крепостен зид е изграден от по- големи обработени камъни за лица с пълнеж между тях от по- малки камъни залети с жълтеникав хоросан. Във вътрешността на укреплението са намерени останки от сгради. По повърхността са разпръснати много керамични останки главно от Втората българска държава.
Намерените монети са на Филип Македонски, Александър Македонски, римски републикански и императорски монети, както и монети на Източната римска империя. Крепостите „Малко“ и „Голямо градище“, които са съседни и са на разстояние 120 m една от друга, са използвани през едни и същи периоди. Явно това са двете части на едно и също градище.
Местоположение
Надморска височина: 146 m GPS координати: 43°39’54” С.Ш. и 26°11’21” И.Д.
Литература
Дремсизова- Нелчинова, Цв., Д. Иванов. Археологически паметници в Русенски окръг. София, 1983.
Шкорпил, К. Опис на старините по течението на река Русенски Лом. София, 1914.
Автор: М. Гърдев