Наши археолози се натъкнаха на уникална и огромна обществена сграда от ранния елинизъм при изследването на античния град Хераклея Синтика. Новината съобщи ръководителят на екипа доц. д-р Людмил Вагалински, който е директор на Националния археологически институт с музей към БАН. Той и колегите му започнали работа на терен на 26 август и бързо открили ъгъл на много голяма постройка.

Новоизграден път ще отвежда туристите до останките на  дворец на тракийски цар и  до античния град, който го заобикаля. Обектът се намира край село Васил Левски и се проучва от началото на 90-те години от доц. д-р Костадин Кисьов, директор на Археологическия музей в Пловдив . Проучванията продължават през годините в зависимост от финансирането.

Регионален исторически музей - Плевен започва археологически разкопки на античната крепост и римска пътна станция „Ад Путеа” край село Рибен от 1 юли. Това съобщи научният ръководител на проучванията и началник на отдел „Археология” Петър Бънов. Финансите за тази дейност се предоставят изцяло от Община Долна Митрополия.

През лятото видинските археолози ще проверим пред средновековния замък „Баба Вида” сондажите, които бяха направени от иманяри за да търсят тайни тунели, свързващи крепостта и Видин, съобщи археологът Оленка Миланова за ”Фокус”.

Археолози от Националния исторически музей /НИМ/ започнаха разкопки на нос Червенка - най-южния полуостров от тризъбеца полуострови край град Черноморец, съобщиха от музея, цитирани от БТА.
Полуостровът е част от военно поделение и разкопките се правят със съгласието на Министерството на отбраната.
Полуостров Червенка е от типа "Несебър" - тясна "шийка" и разширяващо се кръгло тяло.

Св. Софроний Врачански е български духовник и будител, последовател на Паисий Хилендарски. Името Софроний Врачански приема когато през 1794 г. е избран за врачански епископ. Светското му име е Стойко Владиславов. Роден е на 11 март 1739 г. .в Котел в семейство на търговец на добитък. Учи в килийно училище в родния си град, където обучението е по славянски и гръцки църковни книги. Първоначално работи като абаджия, но се стреми към духовни занимания. През 1762 е ръкоположен за духовник. Работи като учител и книжовник в Котел. През 1765 се среща в Котел с Паисий Хилендарский. Паисий му показва "История славяноболгарская", от която той прави първия препис, известен като Софрониев препис. на 17 септември 1794 г. е ръкоположен за епископ на Враца и приема името Софроний. След размирици във Враца (от войските на видинския паша Осман Пазвантоглу - 1797) напуска града и обикаля из Северозападна България, като се задържа три години във Видин. През 1803 г. заминава за Букурещ. Там служи като висше духовно лице. От епископската длъжност е освободен по негово настояване, но продължава да се подписва като Софроний Врачански. От 1806 г. до 1812 г. е един от най-видните представители на българския народ в отношенията с руското командване след руско-турската война.