Описание и история
Тракийска, антична, късноантична, средновековна и османска крепост и римска, пътна станция Чомаковско градище се намира под южната част на село Чомаковци. Твърдината се е издигала на равното място затворено между река Искър от юг и река Габърска/Чомаковска от север и изток. Градът не е изследван археологически. Има много противоречия в информацията, предадена от различните изследователи.
Първи сведения за Чомаковско градище намираме у Ф. Каниц, К. Шкорпил, Ив. Велков, Б. Геров, Т. Иванов и др. Спорно е как точно се е казвало селището. Б. Геров предполага, че тук трябва да се локализира Помпеанополис. Ив. Велков предполага, че тук се намира укреплението Зетнукорту. Засега не е ясно точно как се е казвал обекта.
Т. Иванов установява, че крепостния ров на Чомаковско градище е на разстояние 50 m пред западната и южната крепостни стени. Крепостният зид е граден от камъни, споени с бял хоросан. Западната и северната стена са дебели 2.9 m.
Защитеното пространство е от близо 150 дка с неправилна четириъгълна форма, а не триъгълна, както е смятал К. Шкорпил. По зида е имало изнесени навън кули. Вътре при строежи се е попадало на основи на постройки. Намирани са латински надписи. Намерен е и некропола на града.
В днешно време на мястото на Чомаковско градище е поставен само упоменателен камък. Предполага се, че наблюдаваната от К. Шкорпил крепостна стена с изнесени навън кули, е строена най- рано през III-IV век. Ако тук се е намирал Зетнукорту, то през VI век стената е подновена. Градът е принадлежал към провинция Долна Мизия, а след Аврелиан (270-275 г.) към провинция Крайбрежна Дакия.
Чомаковско градище е имало порти и от четирите страни. След разрушаването му от хуните в 447 г. градът е бил възстановен от императора Юстиниан I и е просъществувал през ранно византийско време и през българското средновековие. Намерени са и монети от византийските императори Исак I (1057-1059 г.) и Алексей II (1180-1183 г.), които са били в обръщение през XI-XII век.
Според Б. Николов на мястото на Чомаковско градище през ранното българско средновековие е основано българско селище, което се е наричало Драс брод, по името на големия брод на река Искър. Думата „драс“ е старобългарска и е запазена във В. Търновско. Тя означава „голям, едър, великан“ и се среща като лично име на човек, например: Иван Т. Драсов, сподвижник на Левски и Ботев. В османски документ от 1430 г. селището е записано с две имена- старото Драс брод и ново име Чомаковци.
Вероятно при османската инвазия крепостта и селището Драс брод са били разрушени и населяващите я българи са били прогонени или избити. От изчезналото село Чомаково, Плевенско, са дошли нови заселници и се установили в Драс брод. В края на XVIII в. кърджалийски банди нападат Чомаковци и околните села.
Чомаковско градище е имало все още здрави стени и хората от околните села се приютили тук. Ремонтирали стените и Али Сирак събрал дружина от християни и мюсюлмани- помаци за борба с общия враг. Групата се разделила на чети с командири Петър Стрелата, Стоян Стрелеца и др. След като разбили кърджалиите пред стените на крепостта, дружината на Али Сирак преследвала кърджалийската банда до с. Ставерци, където в решителен бой я ликвидирала.
Чомаковско градище в древността е голямо и важно кръстовище на древни пътища. От тук в посока североизток- югозапад минава пътят „Улпия Ескус“- „Средец“. В посока изток- запад от тук минава пътят „Никополис ад Иструм“- „Студенец“- „Монтанезиум“. От тук на север тръгва път за „Августе“ и „Рациария“.
От тук на югоизток според К. Шкорпил е тръгвал път към „Филипополис“, а вероятно от него е имало и отклонение към пътят „Улпия Ескус“- „Сердика“ 2, който следва посока към „Етрополския проход“.
Местоположение
Надморска височина: 95 m GPS координати: 43°19’16” С.Ш. и 24°03’49” И.Д.
Литература
Иванов, Т. Принос към проучването на античния град при Чомаковци. – В: Изследвания в памет на Карел Шкорпил. София, 1961.
Николов, Б. От Искър до Огоста. София, 1996.
Автор: М. Гърдев
План
