Палеолитът (от гръцкото палеос – “стар” и литос – “камък”), е период от човешката история. Започва около милион – милион и половина години преди новата ера. Наричан още и старокаменна епоха.
Това е най-ранният, най-дългият и най-неясният период от човешката история, тъй като тогава обществата са били безписмени, затова информация за периода се черпи предимно от веществени исторически извори, свързани с материалното им развитие.
Това е периодът, в който се обособява Homo Sapiens.
Обществото е чисто потребителско – човешките същества използва на готово, това, което намира в природата, поради което зависят изцяло от нея и не се различават много от животните.
Възникват първите оръдия на труда, чиято употреба води до постепенното удължаване на човешката ръка. Изработват се от твърд кремъчен камък, който позволява при разцепването му да се получат много фини остриета или ръбове. За да се направи подобно оръжие, са нужни поне 100-150 опита, което предполага, че хората са били много силни. Това са единствените свидетелства за появата на разум у човека. И най-важното тогава се открива огънят, който помага за подобряването на начина на живот на хората.
Палеолита се дели на ранен, среден и късен палеолит.