Иван Асен II

Йоа̀н Асѐн II или Йоан II Асен (също Иван Асен II) е цар на България от 1218 до 1241 г. Той е син на цар Иван Асен I.
През 1217, подпомогнати от руските войски на Галичкото княжество, синовете на цар Асен се върнали в България с намерението Иван Асен II (1218-1241) да се възкачи на престола. За него се счита, че сключил брак с дъщерята на руския княз и така получил военна подкрепа от него. С пристигането си в България, войските на Иван Асен II обсадили Търново и на практика в продължение на седеммесечна обсада градът бил блокиран. Болярите, които не одобрявали политиката на Борил, заели страната на Иван Асен II и отворили градските врати на бъдещия цар. Борил бил детрониран и ослепен. Йоан Асен II официално станал цар на българите през 1218 г. поемайки властта в особено труден период за България.
При неговото царуване границите на България отново достигат до три морета. Иван Асен II е известен с добре премислените династически бракове, които укрепват държавата политически и осигуряват териториални разширения.
С възкачването на престола на Иван Асен II вътрешните междуособици в България затихват. Болярите се нуждаят от силна централна власт, за да се борят успешно срещу външните противници, които по времето на Борил успяват да откъснат и феодализират големи територии от страната. Преустановени са и продължителните войни. Всичко това се отразява благоприятно върху цялостния живот в царството. Настъпва време на подем в икономиката и културата. За разлика от Борил, новият владетел проявява търпимост и не преследва еретиците (в частност богомилите). В съответствие със започнатата миролюбива политика Иван Асен II установява приятелски отношения с унгарците — жени се за Анна-Мария, дъщеря на унгарския крал Андраш II (1204-1235 г.) и получава Белградската и Браничевската област, които българите губят по времето на Борил. Установява добросъседски отношения и с епирския владетел Теодор Комнин.
Епирският деспот Теодор Комнин следял с тревога засилващото се българско влияние в Константинопол, което можело да се окаже пречка за завоевателните му стремежи по отношение на латинската столица. Мирният договор между него и Иван Асен II не го спрял да предприеме военни действия срещу България. През 1230г. деспотът нахлул в българските земи с армията си. Освен бързото организиране на войската си, Иван Асен II успял да си осигури и помощта на куманите. До военни сражения се стигнали на 9 март 1230г. в местността Клокотница. Съвместните усилия на българи и кумани дали резултат и армията на Комнин била разбита. С това тежко сражение дошъл и краят на епирската опасност. Деспотът бил пленен заедно със семейството си, но към войската му Иван Асен II се отнесъл хуманно. Българският цар направил Мануил Комнин свой васал и му поверил Солун.  Грандиозната победа довела със себе си огромни териториални облаги. Тракия,Македония и Албания влезли в територията на страната. Битката дала отражение дори в Сърбия. Резултат за сръбския крал Радослав бил негативен. Тъй като той бил покровителстван от Теодор Комнин, след разпадането на Епир абдикирал от престола. На трона се възкачил неговият брат Владислав, който бил подкрепен от Иван Асен II. За укрепване на българското влияние в Сърбия допринесъл династичния брак сключен между новодошлия крал и една от дъщерите на царя. Границите на българската държава отново опрели до три морета – Черно, Бяло и Адриатическо.
През 1241 г. цар Иван Асен II умира.