Описание и история
Тракийска, антична, късноантична, средновековна и османска крепост Петрич кале/Асенова крепост се намира на 2.36 km южно по права линия от центъра на град Асеновград. Разположена е на рида „Могилата“, върху самотна скала и е надвесена над шосето Асеновград- Смолян, минаващо по долината на река Асеница. Крепостта се състои от външно укрепление и вътрешна част (цитадела). Външната крепостна стена е с дебелина 2.9 m и е със запазена височина до 3 m. Скалният рид, на който е построена се извисява на 130 m от нивото на града, на около 100 m над нивото на реката и на около 30 m от пътя Станимака- Бачковски манастир, който е минавал в подножието на крепостта и е бил изключително зависим от нея. Склоновете на рида на запад от черквата са не само отвесни, но дори надвесени над реката, което ги прави абсолютно недостъпни. Стръмни, на места отвесни са и склоновете откъм север, юг и запад, на места вероятно допълнително изсечени и загладени, с цел допълнително затрудняване на евентуално изкачване и за превземане. Най- достъпна е височината само от югозападния ѝ край и от тази именно страна е изсечена в скалата пътека за ездачи и пешаци, широка около 1 m през която се е влизало в крепостта и се е отивало до черквата. Най- ранните археологически находки датират от V-ІV в.пр.н.е., когато траките издигат светилище, а в последствие построяват и укрепление. Районът на крепостта е обитаван и през римската и ранновизантийската епоха, като укреплението е възстановено през късната античност. Според археологически данни, българската крепост датира от втората половина на IX в. Намирани са монети от времето на император Теофил (829-842). Първоначално крепостта е представлявала малка стратегическа крепост- кула на прохода, свързващ Пловдив с Беломорието по дефилето на река Чая. По- късно или по същото време край нея се обособили две селища- „Петрич“ и „Стенимахос“. Тогава населението на крепостта нараснало, като околния терен бил застроен с жилищни и стопански постройки. Първи писмени сведения за нея намираме в Устава на Бачковския манастир, където е наречена “укрепеното селище Петрич“. В корена на думата “Петрич” лежи гръцкото съществително “петрос” (скала, камък), което идва от скалистия терен както на цялата местност, така и на възвишението, където се намира храма. От тези сведения става ясно, че близкото до крепостта селище е притежавало собствена армия и администрация. Селището е известно от историческите извори като „Стенимахос“ или „Скрибенцион“. То се намира в богат земеделски район и постепенно се превърнало в негов център. В крепостта над селището Петрич/Асеново кале се настанили административната и военната власт на района, а „Стенимахос“ се превърнало в укрепена, градска част на крепостта, като през XIII век крепостта и селото образуват средновековният град „Стенимахос“, известен оттук нататък под това име във всички писмени извори. Северозападно от крепостта е било средновековното село „Петрич“ съществувало XI-XIV в. Крепостта е превзета от кръстоносците по времето на Третия кръстоносен поход. През средновековието Асеновата крепост претърпява няколко строителни периода, като най- значителен е този от 1230-1231 г., дело на цар Иван Асен ІІ, когато във връзка с влошените отношения с латините тя бива допълнително укрепена. Осемредов надпис на български език над входа на крепостта свидетелства за събитието: 
“В лето 6739/1231/, индикт 4, от Бога въздигнатий цар Асен на българи, гърци и други страни постави Алекси севаста и изгради този град.” В ново време този надпис става причина крепостта Петрич да бъде наречена Асенова, а близкият град преименуван от „Станимака“ в Асеновград. От 1970 година са започнати цялостни и последователни проучвания и консервация. В периода до 1978 година, след редовни археологически разкопки бива проучена западната част на скалистия масив, която обхваща площ от 1.8 дка. Разкопаването обхваща главно акрополната част на самата крепост. Това на практика е най- сериозното археологическо проучване на терена на обекта. Разкрити са крепостни стени, вътрешна крепостна кула, водохранилища, малка крепостна църква (параклиса света Богородица), жилищни помещения и др. Вътрешната крепостна кула се намира в най- западната част на акропола и в основата си има неправилна четириъгълна форма. Тя е от типа вътрешни кули (донжони), които са се строяли на най- високото място и е служила за наблюдение и защита. Представлява висока, тясна сграда. Преустройвана е три пъти. Намерените фрагменти от битова керамика, кости от животни и други предмети говорят, че тя е служила и за жилище на защитниците на крепостта. Двете крепостни водохранилища са изградени в най- охраняваната част на крепостта. Пълненето и черпенето на водата е ставало отгоре. За да не пропускат вода, вътрешните стени са измазани с пласт хидрофобен хоросан, смесен със счукани тухли, върху които са налепени керамични фрагменти и над тях е поставен още един пласт хидрофобен хоросан. По- добре запазеното водохранилище представлява четириъгълно помещение, разположено в горната част на крепостта, недалеч от вътрешната кула, с размери 4.5 m дължина широчина 3.2 m и височина около 5 m, закрито отгоре с полукръгъл каменен свод. До него е разположено второто водохранилище, което е по- малко и е покрито отчасти с дървени греди, встрани от него се забелязват следи от зидан водопровод. Водите във водохранилищата се събирали от дъжда, като за тази цел покривите са устроени по специален начин и със специални средства- керемиди, волски кожи, дървени улуци и т.н. Акрополът на крепостта е гъсто застроен. С подпорни стени са образувани тераси на няколко нива, до които се е стигало с дървени или каменни стълби. Не се знае точно как е бил направен външният вход на твърдината, но затова пък вътрешният вход личи много добре- изсечен в скалата на височина 2.5 до 3 m, в широчина 2.3 m. Следите от един необичайно дебел зид (3.2 m), запазен и до днес в източният ъгъл на укреплението подсказват, че на това място навярно е имало наблюдателна кула. През XI-XII в. е построена и най- голямата забележителност, останалата до наши дни- църква “Св. Богородица Петричка”. Тя е с размери: 18.3 m дължина, 6.9 m широчина и около 15.3 m височина. Дебелината на зидовете е 0.85 до 1.15 m в основите. Църквата е еднокорабна, едноабсидна, двуетажна и еднокуполна, с тройно вътрешно разпределение на олтарната част и кула над притвора на втория етаж. Първият етаж е имал вероятно предназначение за склад или гробница, но поради липса на намерени кости си пробива мнението, че по- скоро се е ползвал за склад. Вторият етаж представлява същинската църква. Тя се състои от абсида, предабсидно пространство, наос и притвор. Архитектурното изящество, декоративната пластична украса на южната фасада, както и уникалните стенописи от ХІV в., запазени отчасти, причисляват храма към най- добрите образци на средновековното българско църковно строителство по нашите земи. Мнозина византийски, наши и чуждестранни автори са описвали мощта на тази често сменяща господарите си твърдина. Освен останалите източници за нея съобщават и аналите на III кръстоносен поход (1187-1189 г.), а също и по времето на IV кръстоносен поход (1202-1204 г.). От 1207 г. крепостта е в земите на деспота Алекси Слав. След Клокотнишката битка през 1230 г. крепостта преминава в пределите на Българската държава. При наследниците на Иван Асен ІІ крепостта отново попада във византийски ръце, но през 1344 г. при цар Иван Александър окончателно е присъединена към българската държава. След падането на България под османска власт тя загубва стратегическото си значение на гранична крепост и бива разрушена. За последен път Константин Костенечки споменава нейното име през 1410 година, във връзка със събитията от 1402 г. когато един от синовете на султан Баязит- Муса Кеседжи се укрива в крепостта при борбата за власт със своя брат- Сюлейман. Муса не издържа на обсадата и се предава, а крепостта е разрушена за да не буди повече отцепнически мисли. След тези събития за дълги години името ѝ потъва в забвение. Остава единствено храма, който продължава да се използва още дълги години, но накрая и той е изоставен. През 1991 г. след завършването на цялостна реставрация на черквата тя започва да функционира отново като православен храм.
Легенди
Легенда “Рождествени видения” До началото на миналия век всяка Бъдни вечер след полунощ църквата в крепостта, придобивайки предишният си вид, се осветявала блестящо от мистериозни светлини. Камбаната последователно биела, чувало се хармонично пеене на псалми от храмаа по цялата околност миришело на тамян. Някой си станимаклия, слизайки от манастира Петрицос, за да избегне снежната буря, която го заварила по пътя се скрил под крепостта, съвсем случайно станал свидетел на всичко, за което се говори. Изненадан от това, което ставало, приближил се до черквата и я видял с цялото си величие, пълна с благочестиви християни, облечени с дрехи от други времена и чул църковната служба, която била изпълнена от един свещеник, както и един псалт. Когато обикаляли Кръста (Светая Светих), чул свещеника да споменава императора и цялата дворцова свита, патриарха и генерал Вриенос с цялото му семейство. След преминаването на кръста литургията била изпълнена много бързо и след като свещеника прочел всички молитвии рекъл ”Амин”, моментално всичко изчезнало и черквата се върнала в предишното си състояние. Тази била последната служба на свещеника Антимос, изпълнявайки наложеното му от Бога посмъртно наказание, за да изкупи греха. Защото когато преди 500 години бил поканен от генерал Вриенос от Станимака далужи на Рождество Христово в крепостната черква, където щели да присъстват всички началници на Родопските крепости, той съкратил службата, за даможе по-бързо да седне на богато устроената от генерала трапеза и след като се наял до насита, умрял от разрив на сърцето, без да има време да се разкае за стореното. И така, след като душата му се изкачила до небесата, Всевишният го наказал, заповядвайки му 5000 години поред в същата черква и във същото време да изпълнява нормално и както трябва светата Рождествена служба, в присъствието на всички онези, които са сторили същият грях по време на службата.
Местоположение
Надморска височина: 345 m GPS координати 41°59’12” С.Ш. и 24°52’25” И.Д.
Снимки
http://haiduk-tourist.blogspot.bg/2017/02/47.html
Планове
