С. Звездел – крепост Асара


65 / 100

Описание и история

Тракийска и средновековна крепост Асара е разположена на едноименно възвишение, на 1.79 km югозападно от село Звездел, точно над рудник Звездел. Възвишението, на което е издигната твърдината е самостоятелно с конична форма и е достъпно от запад. Черен път се отделя от шосето за рудник Звездел и води до малка полянка в подножието на хълма. От полянката нагоре върви отъпкана пътека, като малко след нейното начало, в подножието на върха личи вал с ров зад него. Най- вероятно върху вала е имало изградена дървена палисада.

Върхът на възвишение Асара е скалист, като  скалите имат причудлива форма с ниши и малки пещери в тях. Пещерите са се образували по естествен път, но са дооформяни от човешка ръка. На места могат да се видят изсечени в скалата стъпала. На самият връх, конструктивно свързани със скалите, се намират останките от две кули зидани с ломени камъни, споени с бял хоросан. Двете кули са с четириъгълна форма, ориентирани северозапад- югоизток, като разстоянието между тях е около 50 m. Пространството между кулите е било обградено от североизток и от югозапад с дървена палисада, като следи от нея се откриват върху скалите, под формата на дупки с правилна кръгла форма.

Почти всички стени на Асара са били дървени, което е рядко срещано по нашите земи. Югоизточната кула е била по- малка от двете кули с почти квадратна форма и в относително добро запазено състояние. Тя е охранявала портата на крепостта, която е била разположена с фронт на юг, в естествен проход между нея и съседната скала. Северозападната кула е по- голяма с правоъгълна форма, като вътрешна стена я е разделяла на две помещения. Дъното и на двете кули е било оформено като цистерни за вода, като са били обмазани с хидрофобен, розов хоросан. Също така е намерен пласт с дебелина 0.2 m от пречистен пясък, служил за филтриране на водата. В двете кули се забелязва, че дъното на резервоара за вода, в единия край е по- ниско от другия, като по- ниската част е служила за утаител. Връзката между двете кули се е осъществявала посредством скален проход. В една от кулите е имало и параклис, остатъци от стенописите на който са намерени.

Укрепление Асара е служило за охрана на рудника, в който се е добивало злато и сребро. Най- ценната находка при проучването е сборна икона от XII век, която е била украсена със златен обков. Предполага се, че крепостта е била превзета при българо- латинските войни от 1205-1207 г. Повърхността около нея изобилства от фрагментирана битова керамика. На по- ниско ниво, между вала и кулите, от север и североизток, археолозите разкриват много лошо запазена каменна стена с дебелина от 0.7-0.8 m. Стената се проследява под формата на насип, като е била прекъсната на отделни места от естествени скални образувания.

Наличието на тази стена, кара археолозите да предполагат, че кулите и дървената палисада са били цитадела на по- мащабна градска структура. В западната част на възвишение Асара археолозите откриват уникално тракийско светилище, което е функционирало от края на бронзовата епоха до втория период на ранножелязната епоха XIII-VIII в.пр.н.е. Няма точни данни кога е възникнало село Звездел, но то е едно от най- старите в общината, като в гробището му се намират гробове от 1700 г.

Местоположение

Надморска височина: 590 m GPS координати: 41°27’22” С.Ш. и 25°30’42” И.Д.

Литература

Овчаров, Н. Перперикон и околните твърдини през Средновековието. София, 2003.
Автори: д-р. Д. Димов и М. Гърдев

Снимки

https://picasaweb.google.com/108821068306103878624/GYzmfE
http://haiduk-tourist.blogspot.bg/2016/09/blog-post_19.html

Планове

s zvezdel krepost asara 5fad8196ab190s zvezdel krepost asara 5fad8196bcaf8

Видео

Comments are disabled.