Описание и история
Антично, късноантично и средновековно, крепостно съоръжение Таш йолу/Каменен път/Кръстовица се намира в едноименната местност, на 2.57 km североизточно по права линия от центъра на село Ценово. Защитното съоръжение е сложно и включва две землени укрепления, наблюдателна кула и землена преграда.
Западното, землено укрепление от двете, е изградено е на леснодостъпен терен с наклон на юг. И двете укрепления Таш йолу са силно обезличени, но все още очертанията стоят на терена. Защитната линия е била изградена от два вала- външен и вътрешен, ров между тях и дървена палисада на вътрешния вал, изградена от дървени трупи, плътно забити една до друга в пръста. То е с неправилна, елипсовидна форма, леко издължена в посока север- юг. Максималните размери са 50х52 m.
Това е типично, землено укрепление на „свързочни войски“ на римската армия. Тук по време на римската инвазия е живял гарнизона, обслужващ наблюдателно- съобщителната кула, която се е намирала на 117 m североизточно от укреплението на стратегическата височина „Кота 71“. В по- късните периоди тя е била преместена на 40 m южно, зад преградата Таш йолу.
Югозападно от укреплението два римски пътя се обединяват за да пресекат река Янтра по мост или през брод. Единият от тях на 2 km североизточно от крепостното съоръжение, обединява още два пътя- единият идва от Черно море в посока изток- запад, а вторият идва от „Скаидава“ в посока север- юг. Преди реката той се събира с пътя „Улпия Ескус“- „Абритус“, който върви по съседния от юг рид.
Древния мост ако е съществувал, се е намирал на мястото на съвременните два моста над река Янтра. Южно до съвременните мостове има брод през реката. Постът Таш йолу от изток на река Янтра, заедно с укрепленията „Сърт баир“ и „Драка баир“ при село Ценово западно от реката, са контролирали и наблюдавали движението през реката.
При село Ценово има изключително важно кръстовище на антични пътища. Освен пътя „Улпия Ескус“- „Абритус“, който върви в посока изток- запад, тук минава и пътят „Ятрус“- „Никополис ад Иструм“. От тук, през реката е най- пряката връзка от „Никополис ад Иструм“ от юг за „Скаидава“ на север. Наблюдателната кула и малкото, западно землено укрепление са продължили да изпълняват своите функции и в по- късните периоди.
На по- късен етап, по времето на Източната римска империя, когато нападенията на варварите през река Дунав са зачестили, е построено източното по- голямо укрепление Таш йолу и преградната линия. Това укрепление е с неправилна форма, с максимални размери 90 m в посока изток- запад и 100 m в посока север- юг. От запад до него с обща отбранителна линия се намира малкото землено укрепление.
Отбранителната линия се състои от два вала, два рова и дървена палисада на вътрешния вал. Входът на укреплението е от югозапад в ъгъла обособен от двете укрепления. Той е защитен от още една преградна линия, която оформя малък форт с трапецовидна форма с размери 25 m от северозапад, 27 m от североизток, 20 m от югоизток и 18 m от югозапад. Този форт е типичен за фортификацията на Източната римска империя, където входовете на крепостите допълнително се усилват с такива малки укрепления.
Преградата Таш йолу е с дължина от около 1325 m. То започва от река Янтра от северозапад и завършва при река Барата от югоизток. Състои се от ров, вал и вероятно дървена палисада върху него. В днешно време на няколко места могат да се видят останки от крепостното съоръжение. На 5000-та карта на България от север е отбелязан валът, а от североизток е отбелязан окопът, като до него пише „окоп“.
Вероятно в тая част той е бил запазен все още през миналия век. Преградата Таш йолу е затваряла достъпа до укрепленията и моста от север и североизток, като е преграждала пътят на неприятеля идващ от север от „Скаидава“ и му е пречела да продължи на юг към „Никополис ад Иструм“.
В затвореното пространство между преградата Таш йолу, река Янтра и река Барата е имало голямо селище, което е съществувало през античността, късната античност и средновековието. При река Янтра са намерени основи на сгради и обгорени пластове с културни останки. По повърхността е имало много битова и строителна керамика, характерна за IV-VI век и Второто българско царство.
В местността „Гюртлука“, в околностите на село Ценово е намерено съкровище включващо златна торква, сребърна торква, две сребърни гривни, пръстен с надпис, фибула, сребърни обкови и 1200 монети. Най- ранните са от император Отон (69 г.) и император Вителий (69 г.), а най- късните от император Север Александър (222-235 г.).
От другата страна на реката, на територията на сегашното село Ценово и околността също има селища от античния, късноантичния и средновековния период. Те, крепостните съоръжения и наблюдателните постове говорят за постоянно човешко присъствие на това място и за важността както на моста през река Янтра, така и на кръстопътя, намиращ се тук.
В хрониката на Нешри от XV век се разказва, че османците след като превземат Червен през 1833 г., се насочват към “Кръстовица” и Новград, и ги завзели. Според нас средновековното укрепление “Кръстовица” се намира именно тук, като името му идва от “кръстовище”, “кръстопът”.
Местоположение
Координати на малкото укрепление Таш йолу: Надморска височина: 60 m GPS координати: 43°33’14” С.Ш. и 25°40’38” И.Д.
Координати на голямото укрепление Таш йолу: Надморска височина: 62 m GPS координати: 43°33’14” С.Ш. и 25°40’40” И.Д.
Координати на кулата Таш йолу: Надморска височина: 70 m GPS координати: 43°33’17” С.Ш. и 25°40’39” И.Д.
Координати на преградата Таш йолу: Надморска височина: 45 m GPS координати: 43°33’18” С.Ш. и 25°40’27” И.Д.
Литература
Дремсизова- Нелчинова, Цв., Д. Иванов. Археологически паметници в Русенски окръг. София, 1983.
Кузев, А., В. Гюзелев. Български средновековни градове и крепости, том 1. Варна, 1981.
Автор: М. Гърдев
No comment