С. Сталево – крепост Преславски хисар


Описание и история

Тракийска, антична, късноантична и средновековна крепост Преславски хисар се намира на едноименното възвишение, на 1.07 km източно по права линия от центъра на село Сталево. Построена е върху широка тераса на самостоятелен скалист хълм. Стените на крепостта са били изградени от здрав, червеникав, местен, ломен камък, споен с бял хоросан. Те са заграждали пространство от 3-4 дка, с форма на неправилен многоъгълник. В южната част на крепостта личат останките на щерна, а в югоизточната част останките на разчистена от иманяри кула, с размери 2.6 на 4.7 m. В продължение на десетилетия каменната кариера в подножието на хълма е разрушавала крепостната стена, която според очевидци от XIX век останките от нея са били значителни. Предполага се, че това е може би крепостта “Милеона”. При вадене на камъни за нуждите на железопътния път, на хисарския връх се натъкнали на особени каменни постройки от големи, груби блокове, както и на също грубо изработени, дълбати знаци по тях. Много от тези блокове били използвани за материали при строежа, друга били натоварена на железницата и изпратена неизвестно къде. Засега се пази още един жертвеник, наричан от населението “Казанчето”, в който се събира вода, считана за целебна. “Казанчето” е на повърхността на един голям трахитен блок, по който изкачването е трудно. След дадените сведения- плод на специални археологически изследвания от неотдавна починалия Х. Шкорпил, на варненското археологическо дружество в студията му “Мегалитични паметници в България”, от описаните такива в Сакар планина, идваме до изяснението на въпроса, че този особен род паметници по Хасарския връх са също мегалитични паметници. Следва да предполагаме с увереност, че “Хасара връх” са обитавали хора с незасегната от историята култура. При изкопите за ж.п. линията и нарочно направените от Пелц разкопки тук- таме, особено по североизточните поли на върха, се откриват следи на живелища от каменната епоха. Близката река Марица, пространните дъбови лесове около този връх, са давали на онзи човек риба и лов, живелища в дупки по склоновете на Хисара и сред диви чукари. При същите разкопки са намерени груби съдове от глина, печени- недоопечени, без глеч и украси. Каменните оръжия и глинените изобретения, също така са прибрани, взети и изпратени някъде. Крепостта е обхващала в стените си цялата горна равнина на върха- близо 25 дка пространство. Стените са били дебели до 2 m. На югозападния край личат следите на голяма тухлена постройка- навярно кула, от която се е наблюдавало движението по пътя, минавал в полите между Хисара и чуплака. На последния връх се наблюдават следи от постройки и една полусрината могила. При ясно време сутрин, остри очи виждат от там Пловдив, дори високите Одрински джамии и сгради. Душата изпада в мистично настроение при вида на параклисчето “Св. Кирил и Методий”, построено в плаца на крепостта до развалините на кулата. Никакви писмени или каменно- писмени паметници няма, за да знаем точното име на това селище с крепостта. Само преданията и легендите ни дават материал да гадаем за миналото. Най- старото запазено предание от турските поселници някога е, че селището се е казвало Меда- Касаба. Това ни навежда на едно сравнение със старо тракийско собствено име Медо. От намерените стари монети по развалините, има такива от тракийския цар Реметалк ІІІ- Лизимах Адей (337 г.пр.н.е.). Намерена е една малка бронзова статуйка на конник- ездач, от учителя Ив. Димитров, запазена в старозагорския музей, която е още един принос към старата антична култура. Да не пропуснем да кажем още нещо за името на Медоград. Странно звучи името Мона- касаба или Медоград по едно едно съвпадение е и славянското название Медов или Меден град. Цяла една местност, просната на юг- изток от “Хасарския връх”, се нарича и до днес “Бале”- “Балджика”. Преведено на български, това турско название ни дава пак Мед- Меденика. Славо- българското население по- после е имало по тая местност пчеларници, пръснати в близост на Марица из горските поляни. Следва да търсим пак Медоград, както имаме и Виноград за лозята. Принудени сме да следим съдбата на Медоград само по монетите. По пепелищата на Хасарската крепост изобилстват римски и византийските монети от III-XII век. Много от тях не са разучени от нас. Г. Н. Мушмов е определил някои от тях. Изобилстват такива от епохата преди Юстинияна (V-VI в.), също така монети от Цимисхий (970 г.). При тия императори изглежда Хасарската крепост да е служила на византийската мощ. Други монети, срещани твърде често, виждаме от Комнин (1143-1180 г.), от Исак ІІ Ангел (1185-1186 г.). Десетина монети от тия императори били намерени, заедно с човешки кости и оръжия, открити от пороите близо до Хасарската река, на изток от крепостите. Тая случайна находка от медни монети ни спомня за нахлуванията на Исак Ангел в българските земи до Пловдив през 1188-1192 г. Навярно известно време тая крепост да е минавала ту във византийски, ту в български ръце, считана за важен стратегически пункт край пътя “Адрианопол”- “Филипопол”. По- късно край Медоградската крепост се срещнали войските на Асен ІІ и византийските. Българските войски трябва да са се движили от Ст. Загора- Чирпат за Медоградската крепост, за да пресекат пътя на византийците към Пловдив. Тая вероятност издава, че владението на крепостта е било българско при Асен ІІ. Боевете се направлявали от нея, където е бил царят и от която се вижда на длан цялата боева ширина до Клокотница, където е пленен кир Тодор Комнин. Много човешки кости, византийски монети и оръжия са изкопани от с. Добрич, съседно на Клокотница. Това са останки от тогавашните кръвопролитни сражения. Трябва да споменем един факт, който ни дава възможност да предполагаме връзката с Търново. На малкия Хасарски връх- черковището, и до днес на Св. 40 мъченици се коли курбан и се устройва моллебство. След това вземат камъни, хвърлят на юг и проклинат: “Анатема!”. Стичат се от близки и далечни места поклоннищи на тоя ден. Да се празнува на едно черковище на определен ден, дето няма никаква черковна постройка, ни води на предположението, че в развалините на черковището, която представлява засега една плоска могила, се крият основите на крепостната черква, навярно “Св. 40 мъченици”. Религиозно настроение цар Асен ІІ тук е получил може би във време на молитва, главната вест за пленяването на кир Тодора. Св. 40 мъченици са послушали молбата му, на тях той по- късно посвещава новоосветената черква при подножието на Трапезица в Търново. Че тая хисарска черква “Св. 40 мъченици”, тачена и до днес, е била прочута, свидетелства и фактът, че е била предмет на посещение и поклонение и от турци. Допреди 100-105 години, от далечни малоазийски краища са идвали турци да посетят Хасара и селото, на поклонение и церение. Някои са водели и жените си. Каква сила е тласкала тия хора да изват тук, трябва да обясниме с друго събитие. Самите турци, които били запитвани от местните защо идват от толкова далечен път, отговарят недвусмислено, че така им било оставено от деди и прадеди- който посети селото на сираците в Тракия и светлото Хасарско място, той прави най- добро за спасението на душата си. А други обяснявали, че мястото било Баба- ери, т.е. дядово място, Татковина. След като преседявали ден- два, нощували по българските къщи, давали курбан и подаръци, поклонниците си заминавали. Това обстоятелство, прибавено при черкуване на черковището всяка година на Св. 40 мъченици, анатемата с хвърляне на камъни, ни навежда на мисълта за последната катастрофа на крепостта, манастира и селището. По предание се знае, че село Преслав наново е било заселено от сираци и се е нарекло Сираково (по турски- Исюзлери). Какви сираци са били днешните преславци? Голямото селище Медо (или Меденград), заселено с българи- славяни от незнайна бъднина са оказали голяма съпротива при османското покорение на България. Победителите- османци са сринали крепостите на храброто население, изгаряли и разграбвали черквите, подхвърляли на поголовна сеч и потърчвали възпитаниците. Видните родове от Меденград са били заробени, пръснати и потурчени по далечните места на Османската империя, отгдето техните потомци са идвали да окажат последно почитание и поклонение на родните места по- късно. Остатъците от населението на Меденград, пощадени от победителя, по- късно се събират и се заражда ново селище на сираците, което се устроило на запад от Хасаря. Види се, не са позволили да се поднови Медоград… По самите му пепелища на изток от Хасара, край един стар извор- сега затлачен, може би пак от сираци на Меден град, се е основало и днешното село Ябълково. Един надгробен кръст със славянски букви, пренесен от пепелищата на Меденград в училищния двор, представлява особен интерес. Друг кръст от побит камък до Хасарското параклисче “Св. св. Кирил и Методий”, има стар български кръстов стил. Черковни остатъци от кръстове, кандила и др. начесто се намират. Сираковци посочват и днес на местността “Бежане”, на изток към Марица къде е била тъмницата на крепостта. Изходът на стария бряг на реката е бил открит някога задръстен с големи дъбови корита и лодки. Остатъчи от болярски семейства (или стари родове от Меденград), предполага се има заселени в Ябълково, където се забелязват семейства с особени дарувания, предприемчивост, нагон към болярската психологична велелепия. Крепост Преславски Хисар се състои от два хълма. Населението на селото и околните села ги наричат, “Големия хасар” и “Малкия хасар”. На “Големия хасар” се намират тракийско светилище и останки от крепостта, също така и параклис “Св. 40 мъченици”. Има поверие, че ако в него пренощува бездетна жена до една година се сдобива с рожба. По надолу от върха на около петдесет метра има голям камък наричано “Казанчето” или “Крали Марковата стъпка”. На него има издълбана дупка, която прилича на казан в която има вода, дори и в най- големите горещини. Тя не пресъхва и хората които посетят това място си вземат по малко и напръскват болните си места, защото била лековита. За съжаление прокарването на линията, а и по-късната каменна кариера са унищожили крепостта. Останали са подземните части на основите на квадратна кула (според някои е щерна, но хоросана и зида не са на щерна), както и остатъци от най- вътрешната стена. Строено е с ломен камък от самият хълм, който е каменен, споен с бял хоросан. Според местната легенда всъщност там се е намирал щаба преди битката. Интересна е и една традиция, която е останала- на Св. 40 мъченици, а в последствие и на Св. Св. Кирил и Методий (по стар стил) на съборите на Ябълково и Сталево, хората се качват на хълма, взимат камък, провират се под един естествен каменен свод и хвърляйки камъка на юг проклинат с един от вариантите: “Мътните ги взели гърците/византийците”. “Мътните те взели Тодоре” – вероятно по- стар и “Трижди Анатема кире Тодоре”- най- старият вариант.

Местоположение

Надморска височина: 285 m GPS координати: 42°04’31” С.Ш. и 25°24’19” И.Д

Източници

Аладжов, Д. Прочути, забравени, неизвестни крепости от Хасковския край. Хасково, 2001
М. Гърдев
К. Василев
Е. Минчев

Снимки

http://fritzthefox.snimka.bg/travel/krepost-preslavski-hisar-s-stalevo.8…
http://haiduk-tourist.blogspot.bg/2016/07/blog-post_25.html
 

Координати: 
Категория обекти в БГ: 

Comments are disabled.