С. Сърнак – крепост Редестюк/Калето


Описание и история

Тракийска, късноантична и средновековна крепост Редестюк/Калето се намира на 2.31 km североизточно по права линия от махала Нивица село Храстово и на 2.1 km югоизточно по права линия от с. Сърнак. Върхът южно от крепостта се нарича “Ташли чилингир”, източно от крепостта тече малката рекичка Юзенли дере (Гроздово дере). Река Кесебир, идваща от с. Ручей огражда върха на който е изграден обекта от три страни- юг, запад и север. Безспорно най- интересният и добре съхранен средновековен паметник в района е крепостта при с. Храстово. Единственият подход е от югоизток по билото на тесен седловиден хребет. Укреплението затваря пространство от около 6 дка, което е разделено чрез вътрешни крепостни стени на три последователни сектора. На южната страна ясно си личи, че преди градежите от новата ера там е имало тракийска крепост, градена от местен ломен камък без спойка. В североизточния ъгъл иманярски изкопи са разкрили вътрешното лице на стената и са нарушили целостта ѝ. В един от тях се вижда, че тя има подложка от речни камъни, споени с розов хоросан. Този факт позволява да се предположи, че укреплението е било възстановено през късната античност, а по- късно е преправяна и доукрепвана. Северният скат е почти отвесен и там крепостната стена се наблюдава под насип, върху който в ново време е издигната рехава стена за овраг за животни. Твърдината има неправилна правоъгълна форма, като крепостната стена следва конфигурацията на терена. Разположена е в посока запад- изток. Най- отдалечените точки са на 230 m една от друга. Най- достъпна е източната страна, където стената е подсилена с две квадратни кули. Първата е издадена пред крепостната стена и се намира в югоизточния ъгъл. Тя има вътрешни размери 5х5 m. Стената е дебела 1.8 m. Тук се намира и входа. Това личи от заравненото пътно платно, издълбано в скалите. Втората кула е вътрешна за обекта и е издигната на най- високата точка от хълма, в средата на източната стена, която е дълга 35 m. Това фактически е цитаделата. Една напречна стена, изградена в посока север- юг, прегражда напълно вътрешното пространство на крепостта. Тя е построена на 35 m, западно от източната крепостна стена. В ъгъла образуван от тая стена и външната източна, е изградена цитаделата. Площта на цитаделата е 1.23 дка. На 20 m западно от първата преградна, вътрешна стена, е построена втора преградна, вътрешна стена. Тя се намира на 55 m от източната крепостна стена. Така се оформя втори двор, лежащ по- ниско от двора на цитаделата. Той има размери 20х37 m. В източната част се забелязват основи от сгради. В днешно време от вътрешните стени са силно обезличени и почти не си личат на терена. Южната стена в продължение на 43 m е разрушена в надземната си част. Следва най- запазената ѝ част на височина до 6 m. Дължината на запазения участък е 32 m. Точно на този участък се вижда как късноантичната и средновековна стена е изградена зад тракийската, като я използва за опора и като преграда против подкопаване. След това стената прави полукръг от 75 m, в който е включен западната крепостна стена, както и най- издадената част на стената в северна посока, като следва конфигурацията на терена. От северния ъгъл на източната крепостна стена, в западна посока в продължение на 78 m зидът е силно обезличен, тъй като терена на това място е почти отвесен. На останалата част от северната страна се проследява крепостна стена, дълга 116 m. Тя криволичи, следваща гънките на местността и затваря площта. Третата част от крепостта има следните размери- дължина 126 m, ширина 41 m, в най- широката част 74 m. В горния край на крепостта, на разстояние 32 m от западната стена и на 11 m от северната се е образувала правоъгълна купчина камъни от разрушения зид на малка правоъгълна църква. Останките от тази църква днес са почти напълно обезличени. При изграждането на крепостта е използвана сантрачна система, като всички сгради, както и крепостната стена са изградени от обработени ломени камъни в лицевата страна и пълнеж от ломени камъни, споени с бял хоросан. На около 85 m от югоизточният ъгъл на крепостта, в най- тясната част на седловината, се забелязват силно обезличени останки от градежи. Вероятно от преградна стена от тракийско време. На терена на крепостта се намери и керамика, която в музея в гр. Кърджали датират към късният халколит.

Mестоположение

Надморска височина: 317 m GPS координати: 41°25’06” С.Ш. и 25°37’45” И.Д.

Източници

Балкански, И. Опис на крепостите в Крумовградско. Известия на музеите в Южна България. Том I. 1975
К. Василев
Д-р Д. Димов

Снимки

https://goo.gl/photos/MGWsFJxYMb2xv6nv7
http://haiduk-tourist.blogspot.bg/2016/09/blog-post_74.html

Планове


s sarnak krepost redestyuk kaleto 5fad806935ac8

Comments are disabled.