Описание и история
Античен град Хераклея Ситика се намира на хълма „Цивциница“ на 2 km източно по права линия от центъра на село Рупите. “Разкритият край Рупите древен град Хераклея Синтика може да се сравнява с Помпей или Филипи”. Toва заяви в Петрич ръководителят на археологичните разкопки д-р Людмил Вагалински на пресконференцията по повод приключването на първата фаза на проекта, част от който е извършването на разкопките. Проектът, свързан с устойчивия туризъм, е финансиран от програма ФАР-Трансгранично сътрудничество и е разработен съвместно от община Петрич и гръцката община Серес. Очаква се изпълнението му да приключи през март следващата година. Разкритията в древния град край Рупите обещават да превърнат Петрич в конкурент на най-известните културни дестинации не само в България, но и по света, беше общо споделеното мнение на пресконференцията, в която участваха още кметът на община Петрич инж. Вельо Илиев, Сотир Иванов, старши уредник на историческия музей в Петрич и др. Това е елинистически град, основан от наследник на Александър Македонски – гръкомакедонския владетел Касандър в края на IV в. пр. Хр. Същият този владетел е основал и Солун. Държавата на гръкомакедоните тогава е била много силна и е имало строги градоустройствени планове с площади, обществени сгради, храмове. Със сигурност е имало и театър. Въпрос на време е да се стигне до тях. Вече се вижда крепостна стена, бранила града през IV-VI век, както и занаятчийски квартал от II-III век. По прецизната канализация можем да съдим, че това е един модерен за времето си град, разказа д-р Вагалински. Той подчерта, че удивително добре са съхранени работните площадки в материковите стени. Целта на изследователите е да се намерят факти, разкриващи древното минало на региона. Археолозите споделиха, че са намерени калъпи, както и голямо разнообразие от недовършени, довършени и глазирани фигури, което свидетелства за наличието на занаятчийска работилница. Намерени са и монети, както и две интересни оброчни плочки. Едната е на Херакъл, а другата на Артемида, богинята на лова”. Всички находки ще останат в Петрич. “Проектът по ФАР- ТГС предвижда реставрация и консервация както на движимите паметници на културата, които ще бъдат експонирани в музея, така и на недвижимите”, каза Сотир Иванов. “Античният град ще бъде уникален за България музей на открито. Можем да представим едно древно селище с неговата архитектура, култура и бит, на място с много добра инфраструктура, удобен за посещение и обслужване, където ще е възможно да се развива целогодишен туризъм”, допълни той. За целите на културния туризъм ще бъде построен път от село Рупите до древния град. Освен това се предвижда да бъде изграден и паркинг. До края на годината се очаква да стартира тръжна процедура за избор на изпълнител, съобщи инж Илиев. “С тези разкопки градът вече няма да бъде същият. Чрез реализирането на проекта искаме да накараме нашите сънародници, а и не само тях, да опознаят спецификата на Петричкия край. От друга страна находките, на които археолозите попаднаха, са изключително важни и се очаква те да променят дори историята на Петричкия регион. Все пак историците и археолозите са тези, които ще се кажат с какво е съизмеримо това откритие”, заяви Илиев Той разкри, че през настоящия месец е приета регионална стратегия за опазване на природното наследство и развитието на екотуризма и културния туризъм. Освен античния град Хераклея Синтика, в нея са включени още националният паметник Самуилова крепост, храмът на баба Ванга, къщата-музей, която предстои да бъде открита, и историческият музей в Петрич. www.econ.bg
Писмени и археологически свидетелства за Хераклея Синтика и долината на Средна Струма през античната епоха
Локализирането на Хераклея Синтика в долината на Средна Струма и по-конкретно в района на с.Рупите, Петричко, стана възможно благодарение на случайното откриването през 2002 г. на мраморна стела с официално писмо на император Галерий и цезар Максимин Дая от 308/309 г. Публикуваните вече първоначални анализи показаха, че е било адресирано до кватуорвирите и декурионите на хераклейците, т.е. отразява се ясно не само името, но и статута на селището (Митрев, Тараков, 2002: 25-32). След дългогодишни спорове и дискусии в съвременната историография, днес този проблем изглежда разрешен. Предположенията, че се е наричал Петра, Ортополис или Тристолос вече не са актуални, а от тук и категоричното свързване на Средна Струма с тракийското племе меди или с древната област Орбелия (Македонска Парорбелия) (Милчев, 1959: 362; Геров, 1961: 206; Papazoglou, 1988: 371-376). Въпреки, че все още е рано да се говори за окончателно реконструиране на политическите и етнокултурни процеси в района на града и в близката околност през античната епоха, един нов прочит и анализ на наличната информация изглежда необходим. За първи път Хераклея се споменава от Тит Ливий (59 г.пр.н.е. – 17 г.от н.е.), който акцентира на местоположението й в племенните територии на синтите – ‘Heraclea ex Sintis’ (Liv. XLII, 51, 7). На друго място същият автор отбелязва, че този град бил разположен на север от племенните области на бисалтите и същевременно на запад от р. Стримон (Струма) (Liv. XLV 29, 6 (=ИТМ: 1949: 169)). Това се подкрепя и от Диодор, който също поставя Хераклея в областта Синтика, на запад от Стримон и над бисалтите . Тези извори показват по категоричен начин, че Хераклея възникнала в племенните области на синтите. Географското й разположение дало отражение на името, с което била популярна в античната историография – Хераклея Синтика или Хераклея Стримонска. Днес тези бележки подкрепят напълно наблюденията на участниците в българо-полската археологическа експедиция “Струма”, които още през 80-те години на ХХ в. формулират хипотезата, че античния град при Рупите (тогава с.Мулетарово) се намирал “ако не в синтийските райони, то с положителност на границата между синтите и медите” (Домарадски, 2001; 75). Отдавна е популярна в научната литература и друга хипотеза, а именно, че по-рано Хераклея се е наричала Синтике или Синтика. Така например гръцкият учен Д.Самсарис разглежда Синтия като столица на синтите, но я локализира неточно при дн. Сидирокастро (Σαμσάρις, 1976; 120-123). Синтия се споменава от Тит Ливий като дардански град, който бил завладян Филип V през 212 г.пр.н.е. (Liv. XХVІ 25, 3 (= ИТМ: 148)). Действията на македонския цар обаче, са във връзка с македонската експанзия в Пеония и отблъскването на дарданите. В този смисъл, ако се приеме, че това е Хераклея, то не може да се говори за трайно присъствие на дарданите в тези области. (Ф.Папазоглу дори смята, че действията на дарданите имат много по-голямо значение за унищожаването на пеонското царство, отколкото тези на македоните. Срв. Papazoglou, 1988: 307.) Много по-ясни са бележките на Стефан Византийски. Той представя град в Македония, с името Синтия, разположен на река Понтос (вероятно днес р. Струмешница) и в близост до Тракия (Срв. Геров, 1961: 161, бел.2). Според Р.Кипер това поселение било разположено при Петрич (Kiepert, 1894-1910: XVI), което напълно отговаря на новата локализация на Хераклея, но трябва да се отбележи, че има и други мнения, според които този град бил доста по на запад (Вж. Геров, 1961: 161, бел.2). Към тези сведения може да се добавят и наблюденията на колектива на експедиция “Струма”, а също и на Ю.Божинова, която е проучвала елинистическия некропол при с.Рупите, че възникването на града било към последната четвърт или към края на ІV в.пр.н.е. (Божинова, 1988: 127-129. Домарадски, 2001: 74). Ю.Божинова дори е склонна да свърже основаването на града с известието на Диодор, че Касандър заселил в 310 г.пр.н.е. 20 000 автариати при планината Орбел (дн.Беласица) (Diod. ХХ, 19, 1 (= ИТМ: 198)). Направените бележки допускат, че след споменатите действия на Касандър областта на вливането на р.Струмешница в р.Струма била обект на експанзия и от страна на дарданите, и едва Филип V (221 – 179 г.) успял да я включи трайно в рамките на македонското царство. В този смисъл, при неговото управление и по-късно на Персей (179 – 168 г.), Хераклея Синтика била част от съюзната държава (македонския койнон от елинистическата епоха), управлявана от последните представители на династията на Антигонидите. За тази епоха до нас са достигнали още сведения от Тит Ливий. Някои от тях могат да се използват, за да се свърже Хераклея Синтика с драматичните събития около убийството на царския син Деметрий през 179 г.пр.н.е. То било организирано от брат му Персей и в съучастие с македонския управител на Пеония – Дида. В заговора били включени и други от приближените и приятелите на Филип V. Персей дълго подготвял действията си като намерил удобен случай, когато баща му предприел едно пътуване от Тесалоника за Деметриада. По същото време македонския цар изпратил синовете си с определени задачи: Деметрий, заедно с Дида, в Астрей в Пеония, за който днес се предполага, че бил разположен или при Струмица, или при с.Шопур, Радовишко (Papazoglou, 1988: 333-335), а Персей – в Амфиполис. При заминаването си Дида получил нареждане да убие Деметрий. За целта той устроил истинско или привидно жертвоприношение в град Хераклея, като на тържеството по този случай бил поканен и Деметрий и той дошъл от град Астрей. Тук, в Хераклея бил погубен по-малкия син на Филип V. Първо бил отровен по време на пира, а след това и одушен, докато се мъчел в спалнята си, от Тирзис от Стубера и Александър от Бероя. За да бъда обективен обаче, трябва да отбележа, че обикновено в съвременната историография се пише, че убийството на Деметрий е извършено в Хераклея в Линкестида при дн. Битоля, но за това няма никакви доказателства. Тит Ливий не се конкретизира коя от двете Хераклеи се има предвид, но разказът му се свързва с Пеония и източните тракийски предели на царството и това ни насочва към Хераклея Синтика. Освен това, споменатият Дида е бил управител на Пеония и едва ли компетенциите му, а дори и възможността да реализира такъв заговор, са достигали чак до областта Линкестида в западните предели на Македония (Срв. Liv. XL, 21-24 (=ИТМ: 156-158); Кацаров, 1936: 1280-1288; Papazoglou, 1988: 334, n. 31). Дида е и един от предводителите, които взели участие в събранието в Китион, организирано от Персей в навечерието на Третата македонска война (171 – 168 г.). Тит Ливий пише, че той стоял начело на отряд от почти 3 000 души, сформиран от пеони, траките от областите Парория и Парастримония и агриани, смесени с още тракийски жители. В това събрание взели участие и 2 000 галски войници, с началник Асклепиодот от Хераклея в областта Синтика, а също и 3 000 свободни траки, които имали своите си предводители (Liv. XLII, 51, 8-10: Paeones et ex Paroria et Parastrymonia–sunt autem ea loca subiecta Thraciae–et Agrianes, admixtis etiam Threcibus incolis, trium milium ferme et ipsi expleuerant numerum. armauerat contraxeratque eos Didas Paeon, qui adulescentem Demetrium occiderat. et armatorum duo milia Gallorum errant; praefectus Asclepiodotus ab Heraclea ex Sintis; tria milia Threcum liberorum suum ducem habebant.). Сведението е безпорно ценно, защото е единственото, в което се споменават областите Paroria и Parastrymonia, при това с точна хронологическа локализация към първата половина на ІІ в.пр.н.е. Днес съществуват няколко предположения относно местоположението им. Те обаче ги поставят приоритетно на изток от Стримон в зоната до Нестос. По този повод Ф.Папазоглу изказва основателни съмнения, които с локализирането на Хераклея Синтика в Средна Струма, трябва да се приемат (Papazoglou, 1988: 77, 307). Името на областта Парастримония и връзката между нейните жители и стратега на Пеония допускат, че това са земите по средното течение на Стримон и вероятно в западна посока, докато за Парория би могло да се предположи, че е идентична с областта Парорбелия, известна от Страбон (63 г.пр.н.е. – 19 г.от н.е.) (Strabo., VII, frg. 36 (= ИТМ: 223) и дори с Орбелия, съгласно Клавдий Птолемей (ІІ в.) (Ptol. III, 12, 22 (= ИТМ: 356)). Страбон пише: “бисалтите живеят над Амфиполис чак до града Хераклея, в една плодородна долина, където тече Стримон …; до нея лежи македонската Парорбелия; във вътрешността на последната, т.е. в долината, която почва от Ейдомене, са разположени градовете Калиполис, Ортополис, Филипополис, Гареск”. В този смисъл Парория (Парорбелия, Орбелия) също била разположена на запад от Стримон, но за сега все още остава неясно, дали в северното подножие на Беласица, което и до днес се нарича Подгор (или Подгорие), или в южното подножие на планината. Ако се следва дословно бележката, че в македонска Парорбелия имало долина, която започвала от Ейдомене, ще трябва да се приеме идеята на Ф.Папазоглу, че тази област се намирала в южното подножие, защото Ейдомене се локализира при с.Милетково в Р Македония (Papazoglou, 1988: 346-350). По различна е хипотезата на Б.Геров, който намира основания, за да свърже македонска Парорбелия с долината на р.Струмешница и Средна Струма (Геров, 1961: 167). Локализирането на Хераклея при с. Рупите обаче показва, че тази антична област не е по средното течение на Струма, което не изключва евентуалната локализация на македонска Парорбелия в долината на Струмешница, т.е. северно от Беласица. Интерес предизвиква и сведението на Тит Ливий, че в събранието в Китион взели участие и 2 000 галски войници, с началник Асклепиодот от Хераклея в областта Синтика. Това известие допълва картината на етническата обстановка в зоната между средните течения на Стримон и Аксий. Тези традиционно тракийски територии владеели македоните, като във военно отношение формирали обособена единица, под командването на стратега на Пеония. В същото време, изглежда, тук имало и галски поселения, от които се рекрутирал отряда на Асклепиодот от Хераклея Синтика. При това техният брой не бил никак малък. Сформирането на отряд от 2 000 войници, предполага присъствието на приблизително 10 000 общност, а може би и по-голяма, ако се имат предвид семействата им. По този повод с най-голямо значение са въпросите, дали тези “гали”, съгласно Тит Ливий, не са всъщност наследниците на 20 000 автариати, които Касандър заселил при планината Орбел в 310 г.пр.н.е. и още, дали е случайна връзката между тях и предводетелят им Асклепиодот от Хераклея Синтика. За съжаление на този етап не може да се даде отговор, тъй като други писмени свидетелства не са известни, а археологическите проучвания в областта са доста ограничени. След като римляните завладяли македонското царство и през 167 г.пр.н.е. го поделили на четири област, Хераклея Синтика и близката околност попаднали в първата. Изяснявяйки този въпрос Тит Ливий пише, че тук се включвала “ … земята между Стримон и Нестос. Към тази област щяла да се прибави откъм изток земята отвъд Нестос, където Персей владеел села, кастели и градове, с изключение на Енос, Маронея и Абдера, а откъм запад отвъд Стримон – цяла Бисалтия с Хераклея, която наричат Синтике” (Liv. XLV 29, 6 (= ИТМ: 169)). Обстоятелството, че Хераклея Синтика е част от първа област подсказва недвусмислено, че долината на Средна Струма попаднала в рамките на провинция Македония още при нейното създаване през 148 г.пр.н.е., а не след похода на Марк Лициний Крас от 29-28 г.пр.н.е., както се смяташе досега. Тази идея се застъпва основно от Б.Геров, като се основава на тезата, че това са земите на тракийското племе меди, а също и на разпространението на Актийската (Августовата) ера при датирането на епиграфските паметници от района (Геров, 1961: 177, 184, 188. Началото на тази ера се свързва с битката между Октавиан Август и Марк Антоний при нос Акциум през 31 г.пр.н.е. В провинция Македония била позната и още една ера, която се означава обикновено като македонска провинциална ера. Нейното начало съвпада със създаването на провинцията през 148 г.пр.н.е.). Локализирането на Хераклея Синтика при с. Рупите не изключва присъствието на меди в някои места на север от града, но това не е достатъчно, за да се обвързва включването на региона в провинция Македония с покоряването им от римляните. Освен това, идеята, че в долината на Средна Струма се използвала Августова ера, защото тя била присъединена към провинцията след походите на Крас и след битката при Акциум вече не може да се приеме. Видно е, че между използваната Августова ера в Средна Струма и датата на включването на тези земи в провинцията няма връзка. Наблюденията ми върху епиграфското наследство от римска провинция Македония показват, че Августовата ера била използвана преди всичко в земите, които се ползвали със “свободен” статут, който им бил даден от Октавиан Август. В конкретния случай това може да се свърже със “свободата” на Скотуса, която се споменава от Плиний Стари (23/24 – 79 г.) (Pline ІV, 10, 33-39 (= ИТМ: 264). Ако се доверим на сведенията в “Певтингеровата карта”, Скотуса била разположена само на 4 римски мили южно или югоизточно от Хераклея Синтика, но за съжаление за сега все още няма точна локализация (Хераклея ІІІІ – Скотуса XVIII – Саркса XIII – Стримон VIII – Даравескос XII – Филипи) (Tab.Peut. VIII (= ЛИБИ, І, 1958: 25)). Тези данни се допълват и от една кратка бележка на Страбон, който отбелязва: “отсам Стримон (т.е. западно – б.м.) до самата река се намира градът Скотуса … “ (Strabo., VII, frg. 36 (= ИТМ: 223). В “Географията” на Страбон се съдържат и други сведения за близката околност на Хераклея Синтика през античната епоха. Той пише, че “ако вървиш на север от Хераклея към теснините, през които тече Стримон, имайки реката от дясна страна, то в ляво остава Пеония и околностите на Добер, а в дясно – околностите на планините Родопе и Хемус” (Strabo., VII, frg. 36 (= ИТМ: 223). Този фрагмент подкрепя наблюденията на Тит Ливий и Диодор за местоположението на Хераклея и същевременно дава и още някои сведения. Става ясно, че античният географ възприема Пирин като крайната западна част на Родопите, а Рила се отъждествява от него с Хемус. Освен това, на запад от Хераклея, там където е разпложена пл.Огражден, се намирали околностите на Добер и с тях започвала областта Пеония. Кратки бележки за Хераклея Синтика предлагат също Плиний Стари (Pline IV, 35 (= ИТМ: 264)) и Клавдий Птолемей (Ptol. III, 12, 27; III, 12, 28 (= ИТМ: 356)), но те не съдържат съществена информация. След Клавдий Птолемей сведенията за града прекъсват и той се появява отново едва през ІV в. в “Певтингеровата карта”, под името Heraclea santica (Tab.Peut. VIII (= ЛИБИ, І, 25)). Както вече бе допуснато в първоначалния коментар на писмото на Галерий и Максимин Дая до хераклейците (Митрев, Тараков, 2002: 30), липсата на писмени свидетелства за Хераклея от средата на ІІ в. до началото на ІV в. и на всякакви податки от епохата на ранните римски императори за нейния градски статут, може да се обясни единствено с това, че тя е загубила предишното си положение. Общността на хераклейците била придаденa към друг съседен градски център, а поселението при с. Рупите било преобразувано в село. На същото място беше изказано и предположението, че е възможно Хераклея да е попаднала в територията на античния град при дн. Сандански към първата половина на ІІ в.от н.е., но ми се струва напълно вероятно тези процеси да са били и с още по-ранна дата. Допустимо е между отнемането на градския статут на елинистическия македонски полис Хераклея и обявяването на Скотуса за “свободна” да има пряка връзка. Във всеки случай, едновременното съществуване на два градски центъра на разстояние едва 4 римски мили (ок. 6 км) изглежда невероятно. Направеният преглед на основните писмени сведения за Хераклея Синтика показва, че през елинистическата епоха зоната между Креснеското и Рупелското дефиле по течението на Струма и долината на р.Струмешница са били в македонската държава и под контрола на Антигонидите. Има достатъчно основания, за да се приеме и тезата, че същите територии попаднали в римска провинция Македония още при нейното учредяване през 148 г.пр.н.е. За съжаление, липсата на системни и широкообхватни археологически проучвания не позволява да се разгледат зарегистрираните процеси в детайли и да се отговори на много въпроси. На този етап все още не може да се излезе от сферата на хипотезите и предположенията относно племенните области на синтите и медите, за имената на известните поселения в областта и дори за хидронимията, топонимията и оронимията на района.
Месоположение
Надморска височина: 90 m. GPS координати: 41°27’02” С.Ш. 23°15’46” И.Д.
Източници
гл.ас.д-р Георги Митрев по: Божинова, Ю. 1988, Античен некропол край с. Мулетарово, Петричко. – В: Археологически обекти и разкопки през 1987 г. Благоевград, 127-129. Геров, Б. 1961, Проучвания върху западнотракийските земи през римско време. І. – ГСУ фф, 54, 3, 153-407. Домарадски, М. и колектив, 2001. Материали за археологията на Средна Струма. – Разкопки и проучвания, ХХVІІ, София. ИТМ, 1949. Извори за старата история и география на Тракия и Македония, София. Кацаров, Г. 1936, Една трагедия в македонската царска династия на Антигонидите. – Училищен преглед, 10, 1280-1288. Kiepert, R. 1894-1910. Henrici Kiepert Formae Orbis Antiqui, bearbeitet u. hrsg. R. Kiepert., XVI, Berlin. ЛИБИ, 1958. Латински извори за българската история, І, София. Милчев, Ат. 1959, Археологически разкопки и проучвания в долината на Средна Струма. – ГСУ фиф, 53, 1, 358-463. Митрев, Г., Тараков, Т. 2002, CIVITAS HERACLEOTARUM. Новооткрит епиграфски паметник с името на античния град при Рупите, Петричко. – Арх., 4, 25-32.