Описание и история
Тракийската и антична, двубазисна крепост Мастейра се намира на 3.20 km югоизточно по права линия от центъра на село Младиново. Изградена е в южния край на рид от Сакар планина, ограничен от северозапад от потока Алнечкия алчак, от запад- от река Голямото дере, от юг и изток- от Мастейрен дере. Твърдината има почти правоъгълна форма с размери 59х70 m. В ъглите има повече натрупани камъни- вероятно останки от кули. Според И. Велков в северната част на твърдината през 30-те години на XX век, личало помещение с размери 7х4 m, градено с ломен камък и бял хоросан. Местността е свързана с гр. Одрин чрез 3 пътя: през с. Левка, покрай с. Дервишка могила и на изток през землището на с. Студена. Повърхността на полуострова, върху който е укреплението, е осеяно с глинени фрагменти от ранножелязната до римската епоха. Запазени са незначителни останки от разсипана т.н. „тракийска“ крепостна стена, градена от по едри камъни без спойка. В обектът са открити и камъчета от римска мозайка, заедно с незначителни останки от стените му, на другия бряг на реката, градени от бял хоросан и камък. Селището е разположено северно от крепостта. Втора част от селището е разположено на полуострова „Баямлъшки келеме“/“Бейската кория“ върху наклонения на юг полуостров. То е с площ около 250 дка. Това селище също е укрепено със стена от ломени камъни без спойка. Керамиката в него е сива и червена, груба и финна и принадлежи на предримската и римската епоха. Двете части са свързани чрез път. На последък се приема, че местността „Мастейрен“ е турска форма на тракийското селище Мастейра, известно от писмените извори и запазено от традицията. Мастейра имала важно стратегическо значение за Тракия, тъй като нападател от Мала Азия и Беломорието трябвало да мине край Мастейра и по на север към „Кабиле“. По този път минавал похода при завладяването на Тракия от Филип II (Македонски), който се движел с войските си по Беломорското крайбрежие, като избягвал пресичането на Рило- Родопския масив. Името на селището се споменава за първи път в реч, произнесена от Демостен, във връзка със споменатия поход, в речта му „За делтата в Херсонес“. Крепостта е открита при експедиция „Сакар 73“, организирана от Института по тракология при БАН през 1973 г.
Местоположение
Надморска височина: 339 m GPS координати: 41°55’06” С.Ш. и 26°15’39” И.Д.
Литература
Аладжов, Д. Прочути, забравени, неизвестни крепости от Хасковския край. Хасково, 2001.
Аладжов, Д. Селища, паметници, находки от Хасковския край. Хасково, 1997.
Автор: М. Гърдев