С. Кърнаре – крепост Сиврията

С. Кърнаре - Сиврията

Останките от кула и крепост Сиврията.


70 / 100

Описание и история

Тракийска и антична крепост, късноантична и средновековна сигнално- наблюдателна кула и руски редут Сиврията се намират на едноименния връх, на 4.7 km северно по права линия от центъра на село Кърнаре. Върхът е изключително стратегически. Той е изнесен крайно южно на билната част на Стара планина, като същевременно запазва своята височина.

От юг се вижда от Родопите, както и от крепостните съоръжения по Средна гора и Карловското поле. Широка видимост към върха има и от запад и изток на голямо разстояние. На север се поддържа визуална връзка със съоръженията на върховете “Курт хисар” и “Лепенят”.

Първоначално връх Сиврията релефно е доуформен от траките, които изграждат на него тракийска крепост. От северозапад склонът е издълбан изкуствено за да отдели върха от останалата част от масива. Изнесеният материал е натрупан северно от върха за да формира вал в посока север- юг до южното подножие на кула “Влашки мандри”. Седловината между двата върха е 165 m, като от източната ѝ страна ясно се забелязва изкуствен вал, широк в основата около 4-5 m и висок до 2 m в днешно време.

Вероятно по времето на траките цялата местност от връх Сиврията до пътна станция “Влашки мандри” е била населена и укрепена по изкуствен начин, като са използвани природните дадености на терена. На самия връх освен правоъгълна кула с размери 5х3 m изработена от камъни на сух градеж, се забелязват останките от крепостна стена, също от ломени камъни без спойка. Тя загражда пространство с неправилна бъбрековидна форма, с приблизителни размери около 80 m в посока североизток- югозапад и 30 m в посока северозапад- югоизток.

Крепост Сиврията е най- древното защитно съоръжение на върха. То се датира от ранножелязната и късножелязната епоха. След траките по време на римляните тракийската крепост се използва като сигнално- наблюдателен пост. От кулата “Влашки мандри” няма пряка визуална връзка с кулите по южния склон на планината. Но такава има от връх Сиврията. Твърдината успешно е използвана през II-IV век. На върха са открити следи и от две сгради от същия период.

По времето на Източната Римска империя охраната на прохода продължава да се осъществява, като кулата на върха продължава да изпълнява своите функции. Гарнизона е бил разположен при пътна станция “Влашки мандри”, където е открит материал от ранновизантийската епоха и от IX-X век.

След като Мизия минава в ръцете на българите през 681 г. вероятно връх Сиврията попада в български ръце. От върха в посока северозапад, на разстояние от 483 m е издълбан ров, а материала от него е натрупан северно от него във вид на вал. Така образувалата се преграда от вал и ров, а вероятно и дървена палисада върху вала, е преграждала и защитавала от юг и югозапад билната част на прохода.

Пътят “Виа Траяна” преминава през преградата на по- ниска кота от нея и я заобикаля от юг, югозапад, запад и северозапад преди да стигне до станция “Влашки мандри”. На съседния на северозапад от Сиврията връх “Кота 1514.8”, през билото на който минава преградата от северната ѝ страна е имало български лагер с правоъгълна форма, с размери 61х95 m.

През XI-XII век кулата на върха продължава да изпълнява своите функции, като гарнизона ѝ се е намирал при пътна станция “Влашки мандри”.

Последният период на използване на Сиврията като военно съоръжение е през XV-XVIII век. На върха от този период са открити следи и материали. Тук е имало редут с размери около 175 m в посока север- юг и около 100 m в посока изток- запад. Предполагаме, че редутът е руски, но намерените артефакти говорят, че е възможно и османците тук да са имали наблюдателен пост. Редутът е регистриран на руската карта от 1877-1878 г.

Местоположение

Надморска височина: 1522 m GPS координати: 42°44’34” С.Ш. и 24°37’59” И.Д.

Литература

Иванов, И. Районът на горното течение на река Стряма през римската епоха. Данни от нумизматичния материал във фондовете на исторически музей – Карлово. – В: Пловдивски исторически форум, година 2. Пловдив, 2018.
Автор: М. Гърдев

Снимки

http://haiduk-tourist.blogspot.mk/2016/09/blog-post_0.html

Видео

Comments are disabled.