С. Кърнаре – пътна станция Влашки мандри

С. Кърнаре - Влашки мандри

Останките на пътна станция Влашки мандри.


69 / 100

Описание и история

Римска, пътна станция тип таберна/tabernae или мансио/mansio Влашки мандри се намира в едноименната местност, на 5.08 km северно по права линия от центъра на село Кърнаре. Съществувала е през II-IV век, като е обслужвала древният път “Вия Траяна”, който е свързвал “Ескус” с “Филипополис”.

Пътят е минавал от източната страна на връх “Курт хисар”, където през изкуствено оформени просеки през отделно стърчащи скали е достигал до равната платовидна местност Влашки мандри.

На това място, непосредствено до трасето на пътя, са открити основи на силно разрушена антична постройка. Сградата е разполагала със шест помещения. Северната страна на обекта е запазена най- добре и е дълга 22 m, а от източната страна са разкрити запазени участъци от 15 m. Голяма част от южната половина на сградата е била унищожена от иманяри, чрез използване на верижни машини.

През 2001 г. западно от откритото помещение във Влашки мандри е открито още едно по- голямо, което най- вероятно е използвано за приютяване на домашни животни. Това заключение е въз основа на намерените там голямо количество клинци от подкови. И. Христов предполага, че това е римска пътна станция “Монтемно”, но според част от археолозите и най- вече М. Маджаров, тя се намира на север от билото на Стара планина, в местността “Карцов бук”.

В “Карцов бук” археологически разкопки показват, че е имало антична сграда, която е съществувала по времето на траките, античността и късната античност. Този факт, както и дадените мили в Певтингеровата карта, където разстоянието между пътните станции „Ад радице“ при с. Бели Осъм и „Суб радице“ при с. Христо Даново е 14 римски мили или 20.7 km, което на практика съвпада с реалното разстояние между двете- 21 km.

Това означава, че пътната станция “Монтемно” би трябвало да се намира на 6 римски мили от „Суб радице“- около 9 km и на 8 римски мили от „Ад радице“- 11.9 km. Според М. Маджаров, архитектурата на откритите останки в местността Влашки мандри не предполага наличието на крайпътно укрепление с мащаба на “президиум”.

И тук ние сме съгласни с М. Маджаров- останките от сградата не отговарят на представите за сграда тип “президиум”, следователно сградата тук е тип “таберна” или тип “мансио”. Планът и начинът на градеж на основната сграда там показва едноетажна постройка с дървено покритие. Изискванията за “президиум” са други.

Според другата част от археолозите в местността “Карцов бук” не би било възможно да се е намирала пътната станция “Монтемно”, понеже от там не е можело да се контролират страничните обходни пътища през местностите “Прекопите” и “Чучул”, което не е съществено, защото функцията на този тип сгради не е да контролират обходните маршрути.

Пътна станция Влашки мандри е имала правоъгълна форма, като надлъжната ос е спазвала ориентация север-юг с 10° отклонение на северозапад- югоизток. Северната стена е била дълга 22 m, а от източната стена е разкрит запазен участък от 15 m.

Южната част на сградата е била унищожена от иманяри чрез използване на верижни машини. Общата площ на сградата е около 0.8 дка. Външните зидове за дебели по около 0.9 m, а вътрешните- около 0.6 m. Изградени от ломен камък споен с бял хоросан, премесен на места с тухли. Тухли вероятно са използвани за подова настилка във вътрешността. Източно от сградата се виждат много останки от сгради, които вероятно са от тракийския период.

При почистването на иманярските изкопи в източната част на Влашки мандри са разкрити очертанията на 3 верижно подредени помещения. И трите са били вкопани на 0.50-0.6 m, от античното ниво на околния терен. Входовете не са открити. Въз основа на въздушни фото снимки, може да се допусне, че в сградата се е влизало от юг.

В процеса на проучванията над стерилния земен пласт в основата на сградата е регистриран горял пласт с дебелина 0.2-0.3 m, примесен с фрагменти тракийска керамика. Над посочения пласт пръстта е била трамбована и подготвена за основа. Сградата е била покрита с римски керемиди с различни размери.

Сред развалините на Влашки мандри са събрани находки от нападателно и защитно оръжие от римската епоха- върхове на копия и стрели.Открит е и бронзов набузник, определен първоначално като легионерски шлем тип, изработван през късната република с полукръгла яка отзад с двойна козирка отпред и профилиран връх отгоре. Той е прикачван с шарнир. Датиран е за първата половина на I век. Набузникът е част от шлем, спадащ към групата на така наречения имперо-галски тип, разпространен сред легионите през августовата епоха.

За Мизия се допуска, че подобни шлемове се появяват през втората половина на I век, когато в провинцията е прехвърлен Трети галски легион. Най- ранните монети от римската епоха са медни и бронзови от епохата на Юлиево- Клавдиевата династия от I век, монети сечени в различни градове на юг от Хемус. Ранният монетен материал, бронзовия набузник и откритите фибули, са синхронни с изсичането на известния надпис от 61 г. открит при село Михилци, при пътна станция Виа мата/Via mata.

Местоположение

Надморска височина: 1495 m GPS координати: 42°44’46” С.Ш. и 24°37’56” И.Д.

Литература

Маджаров, М. Римският път Ескус-Филипопол. Пътни станции и селища. Пловдив, 2004.
Маджаров, М. Римски пътища в България. Велико Търново, 2009.
Христов, И. Антични и средновековни крепости в Централна Стара планина. В. Търново, 2007.
Христов, И. Президии, бурги и фрури в провинции Мизия и Тракия II-VI век. София, ISBN 978-954-07-4202-1.
Автор: М. Гърдев

Снимки

http://haiduk-tourist.blogspot.mk/2016/09/blog-post_94.html

План

С. Кърнаре - Влашки мандри
План на пътна станция Влашки мандри по И. Христов.

Видео

Comments are disabled.