С. Горско Косово – крепост Пиретензиум

С. Горско Косово - Пиретензиум

Крепостната стена на Пиретензиум.


69 / 100

Описание и история

Тракийска, антична, късноантична и средновековна крепост, и емпориум Пиретензиум, по- късно през средновековието прекръстена на Косово и известна още като Хисаря, се намира на връх „Хисаря“, на 1.65 km южно по права линия от центъра на село Горско Косово.

Построена е на хълм с отвесни скални склонове в горната си част, от всички страни, с изключение на една ивица от 40 m от северозапад, където склонът е само стръмен. Височината релефно прилича на хълмовете „Царевец“ и „Трапезица“ във Велико Търново. Под скалния венец склоновете са стръмни от всички страни, като от север, изток и юг са много високи. От северозапад склонът е по- нисък. От тая страна чрез 37 m широка седловина, хълмът се свързва с масива „Калето“. Склоновете на седловината на север и на юг са ограничени от поток и суходолие. Потокът е ляв приток на река Росица, която ограничава възвишението от север, изток и юг.

Нямаме информация на каква височина се е издигал кастелът Пиретензиум преди построяването на язовир „Ал. Стамболийски“ но знаем, че в момента височината е 91 m над нивото на водата в язовира.

Укреплението заема цялата площ, оформена от скалния венец. Формата е на неправилен, широкобедрен триъгълник, обърнат с върха на юг и основата на север. Максималните размери на Пиретензиум са около 546х230 m, а затворената от скалния венец площ е около 75.2 дка. Крепостната стена е била широка 2 m, като е следвала очертанията на скалния венец. Запазена част от нея има на южната страна, на около 100 m от предполагаемия вход. Тя е запазена на височина от около 1.8 m и на дължина около 7 m. На места в скалния венец за забелязани изсечени стъпала, широки 2.5 m. От тях надолу тръгват пътища към реката. При тези стъпала е имало потерни в крепостната стена. Крепостната стена е изградена от полуобработени камъни, споени с бял хоросан. Вътрешността на стената е изградена от блокаж от ломени камъни споени с хоросан.

По цялата повърхност на Пиретензиум се забелязват основи на сгради. Намират се останки от всички епохи. През римската епоха тук е имало митническо тържище, съществувало до края на III век, което е било на границата на провинциите Тракия и Мизия.

Съществува легенда, че през средновековието крепостта се е владеела от феодал Косо (Костадин или Константин). Селището под крепостта (сега на дъното на язовира) се е казвало Косово. По всяка вероятност и крепостта се е казвала Косово през средновековието.

Пиретензиум е изградена на кръстовище на антични пътища в посоки север- юг и изток- запад. От север има комуникационни връзки с римските кастели по река Дунав от цяла Централна северна България и „Никополис ад Иструм“. Тук пътищата от север се събират в един, който минава покрай Пиретензиум и слиза в долината на реката, като през мост я пресича и се прехвърля на десния ѝ източен бряг. След това югоизточно от гр. Севлиево пътят за почва да се разклонява, като разклоненията се насочват към проходите в Централна Стара планина. През същия мост в посока изток- запад върви античен път, който се проследява от крепостта „Ряховец“ при гр. Горна Оряховица до крепостта „Мелта“/“Ловеч“ при гр. Ловеч. И двете крепости са изградени на ключови кръстовища.

По време на бригадирското движение, целият хълм е бил почистен и залесен като парк, като тогава крепостните стени са били унищожени. Камъните от тях са били използвани за оформяне на парковите алеи. По- късно така оформеният парк е бил изоставен.

Намерената керамика под Пиретензиум на брега на язовира е тракийска, ранновизантийска, старобългарска от XI-XII век, и средновековна българска от XII-XIV век. Под крепостта в различните епохи са съществували множество селища. От югозапад под скалния венец са открити множество пещи за топене на метал, както и останки от желязна шлака. На същата тераса е открито и хоросаново бъркало, останки от сгради и обработени камъни. Това дава основание да се предположи, че тук се е намирал занаятчийския квартал на градището. Северозападно под крепостта през средновековието се е намирал некропола на обекта.

Пиретензиум има визуална връзка с крепостите „Калакастро“ при с. Красно градище, „Градът“ при с. Крамолин, „Хисаря“ при с. Коевци, „Иванковец“, „Сухиндолско кале“ и „Беговище“ при гр. Сухиндол, крепост „Мел“ при с. Бяла река и крепост „Калето“ при с. Горско Косово. През сигнално- наблюдателни кули има визуална връзка с останалите крепости в района.

Местоположение

Надморска височина: 248 m GPS координати: 43°06’49” С.Ш. и 25°10’17” И.Д.

Литература

Боянов, И. Дискодуратере и импориите в Римска Тракия. София, 2014.
Илчева, В., М. Цочев, И. Църов, и др. Материали за археологическата карта на Великотърновския край. Старините в землището на Сухиндол. – В: ГМСБ, Книга 15. Варна, 1989.
Автор: М. Гърдев

Снимки

Снимки на Пиретензиум
Снимки на Пиретензиум

Comments are disabled.