С. Горно ново село – крепост Голямото кале


20 / 100

 

Описание и история

Късноантична и средновековна крепост Голямото кале се намира на едноименната височина, на 2.52 km северозападно по права линия от центъра на село Горно ново село и от няколко години е обект на археологическо проучване. Стените и обхващат най- високата му част. От изток и от запад, се спускат долините на реките Конакдере и Кезирликдере. Непосредствено под склона на върха при долината на Кезирлика местността е наречена “Гяурбунар”, където има извор, от който според местните предания защитниците на крепостта черпели вода. Най- голяма е денивелацията на върха в неговата южна, югозападна и задна част, а най- полегат е североизточният му склон. Оттам през местността “Кюлбурун” е и естественият подход към крепостта. Стените на крепостта следват наклона и особеностите на релефа, максимално възползвайки се от естествените му дадености. Най- високата част на върха е включена в крайната западна част, където стената прави чупка и продължава на североизток. Тук склонът на върха се спуска остро на запад, като в тази част гранитната основа излиза над повърхността и стената, качвайки се по южния му склон, стъпаловидно се опира върху тази естествена основа. От вътрешната страна, непосредствено след чупката, към стената е прилепена редица от четири, личащи върху съвременния терен верижни помещения. Те обаче вероятно продължават по цялата дължина на куртината. Тя завършва на югоизток с правоъгълна ъглова кула. С надлъжната си ос тя е ориентирана в посока северозапад- югоизток и е единственото отбранително съоръжение от този род по цялата дължина на стената. От кулата куртината продължава на югозапад и след поредица от чупки, следва южния рид на върха. Единствената до момента порта е локализирана в югозападната част на крепостта. Видимата и ширина е 2.5 m. Преди югозападния ъгъл външното лице на куртината е с конструктивна чупка, а от вътрешната страна на самия ъгъл има правоъгълен контрафорс. Идентични укрепващи стената съоръжения има и по- нататък на север по вътрешното лице на западната стена. Площта, която обхваща крепостната стена възлиза на около 4 дка. На приблизително разстояние от 10 m от основната стена е локализирана протейхизма, която дублира основната стена от север, изток и юг, затваряйки и пространството пред портата. Протейхизмата прекъсва при югозападния ъгъл на основната стена, откъдето склонът на върха се спуска почти отвесно на запад и югозапад и нейното присъствие явно не е наложително. По този начин се получава една укрепителна структура, типична за височинните крепости от ранновизантийския период, при която главният вход на крепостта се охранява чрез подход между протейхизмата и основна стена. Крепостната стената, както и всички жилищни или стопански структури в крепостта са изградени от местни материали- гранит и гранито- гнайс. Камъните са ломени, като при крепостната стена оформят две лица с гладка външна повърхност, и вътрешност, запълнена с по- дребен, но плътно насипан материал. Спойващият строителен разтвор е от два вида хоросан, примесен с разтрошена строителна керамика и вар с примеси от скални частици. Навсякъде стената стъпва върху скална основа, върху по- широк банкет. Кулата има напълно идентична с куртината структура, като фрагментите от двата вида, използван строителен разтвор, открити във вътрешността и, подсказват, че тя също следва общата строителна история на кастела. Тук е засвидетелствана и най- високата концентрация на фрагменти от ранновизантийски керемиди, което подсказва, че през този период кулата е с четирискатен покрив с покритие от керемиди. Характер на проучванията Сондажните проучвания са съсредоточени от вътрешната страна на кулата. Нейните очертания са с форма на неправилен четириъгълник. Северозападната и страна е обърната към вътрешността на крепостта и в нея се очертава проход към приземния етаж, запълнен с камъни и черна пръст. Характерът на строителния разтвор предполага поне два периода в изграждането и развитието на крепостната стена. Първият е свързан с нейното построяване, когато е използван строителен разтвор с примеси от стрита строителна керамика. Вторият вид строителен разтвор със скални примеси предполага извършването на значителна ремонтна дейност на укрепителните съоръжения през определен период от историята на крепостта. Към настоящият момент останки от втория вид хоросан не са открити в протейхизмата, което може да бъде да бъде показател, че през средновековния период тя не се използва и е оставена без поддръжка. Профилите от вътрешната страна на крепостната стена показват следната картина: Основното ниво от материкова скала, нивелирана чрез камъни, тухли и хоросан е покрито с мощен опожарен пласт, в който присъства основно средновековна строителна керамика. Преобладават фрагменти, които могат да бъдат отнесени към XII-XIV в. Един принадлежи към периода на IX-X в. Освен средновековната керамика в насипа от строителни материали е открит и висок процент късноантична керамика.
Въз основа на стратиграфските наблюдения може да се предположи следната хронология в съществуването на кастела:
Откритият в ясно различим пласт долиум, дава възможност да се предположи, че през IV век тук съществува селищна или военна структура. По-задълбоченото проучване на етапите на изграждането на крепостните стени ще покаже, дали през този период вече има изградено укрепление. Тази ранна структура стои във връзка и с базиликата в южна посока, за която е изказано предположение, че съществува през късния IV-V в. Първият период на обитаване през късната античност приключва с пожар. Следващият пласт, може да бъде отнесен по- общо към времето на VI век също е белязан със силно обгорени материали. Хронологията на средновековния период все още е трудно установима. Краят на крепостта през средновековието също е белязан от силен пожар. Със сигурност може да се твърди, че през епохата на Второто царство, когато влиза в границите на Крънското деспотство крепостта е интензивно обитавана.
Независимо от долната хронологична граница е ясно, че през VI век крепостта е част от поредицата охранителни и наблюдателни пунктове по проходите на Средна гора. Откритият в късноантичния пласт прешлен за вретено подсказва, че през този период тук присъства и цивилно население. Характерът на базиликата предполага и неукрепени населени структури по южния склон на върха. Значението и характерът на крепостта през периода на Първото царство и византийското владичество в момента е само предполагаем. През Второто царство, комплексът е част от Крънската област, разположен на нейната южна граница. Без съмнение положението му на прохода Св. Никола е от голямо значение, за отбраната на областта. Бъдещите проучвания обаче ще покажат дали, той може да бъде нареден сред крепостите с чисто отбранителни функции или сред укрепените селища в областта, като Крън, Твърдица или Мъглиж, които имат твърде сходни вътрешни структури. Крепостта е построена на важно направление, свързващо долината на река Марица с Тунджанската долина през Сърнена Средна гора. Тя охранява комуникацията през Светиниколския проход. Този проход вероятно е използван по време на конфликта между Иван Шишман и Войсил. От крепостта се открива много добра видимост към Чирпанските възвишения.

Местоположение

Надморска височина: 707 m GPS координати: 42°27’51” С.Ш. и 25°12’24” И.Д.

Литература

Попов, А. Крепости и укрепителни съоръжения в Крънската средновековна област. София, 1982
http://www.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/departamenti/arheologiq/%20GNS_3.pdf

Видео

План

Фиг.2.jpg

Снимки

http://haiduk-tourist.blogspot.com/2015/07/blog-post_4.html

Координати:
Категория обекти в БГ:

Comments are disabled.