С. Горно ново село – крепост Голямото кале

С. Горно ново село - Голямото кале

Крепостната стена на Голямото кале.


75 / 100

Описание и история

Късноантична и средновековна крепост Голямото кале се намира на едноименната височина, на 2.52 km северозападно по права линия от центъра на село Горно ново село и е била обект на археологическо проучване. Изградена е на връх със стръмни и високи склонове от всички страни с изключение на североизток и югоизток. От североизток чрез седловина се свързва с останалата част от масива. От югоизток на върха в южна посока продължава да се спуска ридът, на билото на който се намира върхът.

Твърдина Голямото кале е разположена на най- високата част на височината. От изток и от запад, се спускат долините на реките Конак дере и Кезирлик дере. Непосредствено под склона на върха при долината на Кезирлика местността е наречена “Гяур бунар”, където има извор, от който според местните предания защитниците на крепостта черпели вода. Най- голяма е денивелацията на върха в неговата южна, югозападна и задна част, а най- полегат е североизточният му склон. Оттам през местността “Кюл бурун” е и естественият подход към укреплението.

Голямото кале е с двойна крепостна стена. Цялото крепостно съоръжение е разположено с дължината си в посока изток- запад. Външната отбранителна линия е с неправилна, деветоъгълна форма, с максимални размери 158х82 m. Защитената площ е около 9.9 дка. Вътрешната крепостна стена е с много чупки по крепостната стена и една правоъгълна кула в източния ъгъл. Максималните размери са около 128х44 m. Защитената площ е около 4 дка.

Стените на Голямото кале следват конфигурацията на терена, максимално възползвайки се от естествените му дадености. Най- високата част на върха е включена в крайната западна част, където стената прави чупка и продължава на североизток. Тук склонът на терена се спуска остро на запад, като в тази част гранитната основа излиза над повърхността и стената, качвайки се по южния му склон, стъпаловидно се опира върху тази естествена основа.

От вътрешната страна на стената на Голямото кале, непосредствено след чупката, към стената е прилепена редица от четири, личащи върху съвременния терен верижни помещения. Те обаче вероятно продължават по цялата дължина на куртината от север. Тя завършва на югоизток с правоъгълна ъглова кула. С надлъжната си ос тя е ориентирана в посока северозапад- югоизток и е единствената кула по цялата дължина на стената.

От кулата куртината продължава на югозапад и след поредица от чупки, следва южния рид на върха. Единствената до момента порта на Голямото кале е локализирана в югозападната част на крепостта. Видимата и ширина е 2.5 m. Преди югозападния ъгъл външното лице на стената е с конструктивна чупка, а от вътрешната страна на самия ъгъл има правоъгълен контрафорс. Идентични укрепващи стената съоръжения има и по- нататък на север по вътрешното лице на западната стена.

На приблизително разстояние от 10 m от основната стена е локализирана протейхизма, която дублира основната стена от всички страни, затваряйки и пространството пред портата. Крепостната стената, както и всички жилищни или стопански структури в Голямото кале са изградени от местни материали- гранит и гранито- гнайс. Камъните са ломени и частично обработени, като при крепостната стена оформят две лица с гладка външна повърхност, и вътрешност, запълнена с по- дребен, но плътно насипан материал. Спойващият строителен разтвор е от два вида хоросан, примесен с разтрошена строителна керамика и вар с примеси от скални частици. Навсякъде стената стъпва върху скална основа, върху по- широк банкет.

Кулата на вътрешната стена на Голямото кале има напълно идентична с куртината структура, като фрагментите от двата вида, използван строителен разтвор, открити във вътрешността ѝ, подсказват, че тя също следва общата строителна история на кастела. Тук е засвидетелствана и най- високата концентрация на фрагменти от ранновизантийски керемиди, което подсказва, че през този период кулата е с четирискатен покрив с покритие от керемиди. Характер на проучванията са съсредоточени от вътрешната ѝ страна. Нейните очертания са с форма на неправилен четириъгълник. Северозападната и страна е обърната към вътрешността на крепостта и в нея се очертава проход към приземния етаж, запълнен с камъни и черна пръст.

Характерът на строителния разтвор предполага поне два периода в изграждането и развитието на крепостната стена на Голямото кале. Първият е свързан с нейното построяване, когато е използван строителен разтвор с примеси от стрита строителна керамика. Вторият вид строителен разтвор със скални примеси предполага извършването на значителна ремонтна дейност на укрепителните съоръжения през определен период от историята на крепостта. Към настоящият момент останки от втория вид хоросан не са открити в протейхизмата, което може да бъде да бъде показател, че през средновековния период тя не се използва и е оставена без поддръжка.

Профилите от вътрешната страна на крепостната стена на Голямото кале показват следната картина: Основното ниво от материкова скала, нивелирана чрез камъни, тухли и хоросан е покрито с мощен опожарен пласт, в който присъства основно средновековна строителна керамика. Преобладават фрагменти, които могат да бъдат отнесени към XII-XIV в. Един принадлежи към периода на IX-X в. Освен средновековната керамика в насипа от строителни материали е открит и висок процент късноантична керамика.

Въз основа на стратиграфските наблюдения може да се предположи следната хронология в съществуването на Голямото кале:
Откритият в ясно различим пласт долиум, дава възможност да се предположи, че през IV век тук съществува селищна или военна структура. По- задълбоченото проучване на етапите на изграждането на крепостните стени ще покаже, дали през този период вече има изградено укрепление. Тази ранна структура стои във връзка и с базиликата в южна посока, за която е изказано предположение, че съществува през късния IV-V в. Първият период на обитаване през късната античност приключва с пожар. Следващият пласт, може да бъде отнесен по- общо към времето на VI век също е белязан със силно обгорени материали.

Хронологията на средновековния период в Голямото кале все още е трудно установима. Краят на крепостта през средновековието също е белязан от силен пожар. Със сигурност може да се твърди, че през епохата на Второто българско царство, когато влиза в границите на Крънското деспотство крепостта е интензивно обитавана. Независимо от долната хронологична граница е ясно, че през VI век твърдината е част от поредицата охранителни и наблюдателни пунктове по проходите на Средна гора. Откритият в късноантичния пласт прешлен за вретено подсказва, че през този период тук присъства и цивилно население. Характерът на базиликата предполага и неукрепени населени структури по южния склон на върха.

Значението и характерът на Голямото кале през периода на Първото царство и византийското владичество в момента е само предполагаем. През Второто българско царство, отбранителното съоръжение е част от Крънската област, разположен на нейната южна граница. Без съмнение положението му на прохода “Каваклийски” е от голямо значение, за отбраната на областта.

Укрепление Голямото кале е построено на важно направление, свързващо долината на река Марица с Тунджанската долина през Сърнена Средна гора. От източната ѝ страна до него, в основна посока север- юг, минава пътят идващ от север от “Каваклийския проход”. От крепостта се открива много добра видимост към Чирпанските възвишения.

Местоположение

Надморска височина: 707 m GPS координати: 42°27’51” С.Ш. и 25°12’24” И.Д.

Литература

Попов, А. Крепости и укрепителни съоръжения в Крънската средновековна област. София, 1982.
Информация за крепост Голямото кале (Достъп 12.03.2017)
Автор: М. Гърдев и К. Василев

Видео

План

Фиг.2.jpg
План на крепост Голямото кале.

Снимки

Снимки на крепост Голямото кале

Comments are disabled.