Описание и история
Тракийски и античен укрепен град Халка Бунар се намира в едноимената местност на 2.55 km югозападно по права линия от центъра на село Горно Белево. Градът е построен около пълноводен и буен извор “Халка Бунар”. През римската епоха изворът, е бил обграден от всички страни със солидна стена. Има данни, че стена е съществувала и в предримската епоха. Обектът е регистриран през 1999 г. по време на теренни обхождания. Голям иманярски изкоп и над 600 иманярски копки бяха направили видими останки от значителен по площ (над 100 дка) и с извънредно голяма концентрация на археологически материали, тракийски обект. В изхвърлената пръст, разкриваща характера и структурата на културен пласт на антично селище, е събрано внушително количество керамични фрагменти и находки. Една от тях е особено ценна- фрагмент от съд със сив цвят с графит на гръцки език, вероятно част от тракийско царско име (Аматок или Саток) от края на ІV или началото на ІІІ в.пр.н.е. Ограниченият характер на проучванията правят рисковано еднозначното определяне на характера на обекта при “Халка Бунар”. Открояват се обаче производствените и търговските, както и религиозните функции на едно значително средище с градски характер от ранноелинистическата епоха. Първоначалните данни за неговия облик дават основание да се очакват важни открития в целия спектър на обществения и ежедневния живот в един значителен тракийски център- за неговия план и укрепителни съоръжения, за неговите постройки, за неговите търговски и културни връзки, за организацията на различните видове производство и занаяти, за проявите на религиозния живот, за всички аспекти на ежедневния живот. Неговото местоположение го определя, като едно от значителните пунктове от предримската епоха на Диагоналния път, или на негово разклонение на североизток към пътя Друма в подножието на Сърнена гора, водещ към района на Берое. Сред най- важните резултати от досегашните проучвания е разкриването на уникален керамичен център, от който засега са известни четири пещи, организирани две по две около две предпещни ями. Запазени са основните конструктивни елементи на пещите- горивна (или смесителна) камера, скара с вентилационни отвори, снабдителен канал, предпещна яма (работната площадка). Сред находките има и такива с ясно култово предназначение- фрагментите от есхара, миниатюра на брадвичка от глина, глинено “хлебче”, “жетони” от стени на съдове, астрагалоси. Такава роля имат ритуалните съдове- керноси, както и фруктиерите с високо столче. Посочените по горе реално функциониращи в бита предмети, олицетворяващи различни селскостопански дейности и занаяти или такива, свързани с личността също са обикновено натоварени с функцията на дар и неизменно присъстват сред мотивите в светилищата в Тракия.
Местоположение
Надморска височина: 172 m GPS координати: 42°14’26” С.Ш. и 25°13’12” И.Д.