С. Боженците – станция Манастира


58 / 100

Описание и история

Антична и късноантична, пътна станция Манастира се намира на връх “Чукаря”, на 1.63 km североизточно по права линия от центъра на село Боженците. Върхът е с изкуствено заравнено било и стръмни склонове от всички страни. От него има отлична видимост във всички посоки. На него се забелязва очертание с правилна правоъгълна форма с приблизителни размери 126х106 m.

Пътна станция Манастира се намира на кръстовище на два древни пътя. На западния склон на връх “Чукаря” е запазен участък с дължина около 90 m от “Верейския друм”, който свързва “Нове” и “Дискодуратере” от една страна и “Никополис ад Иструм”, и “Зикидева” от друга, с “Улпия Августа Траяна”, през “Верейския проход” на билото на Стара планина и “Верейския/Бориловски проход” на билото на Средна гора. Тази комуникация е с основна посока север- юг.

На 200 m южно под пътна станция Манастира в основна посока изток- запад минава античен и късноантичен път, който обслужва трета линия крепости за защита от север на Източната римска империя. След станцията на юг двата пътя са с едно трасе на разстояние 2.17 km, до връх “Сечен камък”, където е имало сигнално- наблюдателна кула и малко, дървено укрепление.

Първият изследовател, който описва Манастира е В. Аврамов. Описанието, което обаче дава на станцията е противоречиво и обхваща голяма територия. Още по негово време теренът се е обработвал и е бил нива. Според него от местността има много добра видимост на север, към “Търновската планина”. Тази местност се намира над село Боженците, като от едната ѝ страна е “Черни връх”, а от другата вододелното било на реките Янтра и Тревненска.

При оран на Манастира са намирани монети, хоросан, парчета тухли, керемиди и битова керамика. От север е имало висок насип, който вероятно е бил образуван от дебел зид. Около местността е имало четири чешми- три от запад и една от изток. На 200-300 крачки източно от мястото е имало запазена отсечка от „главният римски друм“ на дължина от 268 m и широчина от 3 m. Името на този път по онова време е било “Трапезков път”.

„Главният римски път“ е бил свързан с Манастира с калдъръмен път, който е влизал в станцията от юг и е излизал от север, който по онова време е бил запазен. Керваните и войската обслужвани от станцията са се разполагали под станцията, на изток от село Боженците, в местността “Боженските ливади” до “Черни връх”.

Тук е имало отделни чешми за хората и добитъка, които в последствие са били унищожени. Заради чешмите, една част от поляната се е наричала „Изворите“. От пътната станция Манастира на юг “Главният римски път” се е наричал “Старият път” или “Пощата” и е вървял по билото на върха “Сечен камък”.

По това описание през 2018 г. археолозите правят теренно издирване на пътната станция като търсенето се съсредоточава в отсечката връх “Сечен камък”- връх “Черни връх”. При обхода не се намират никакви следи от Манастира, строителна или битова керамика, монети, хоросан и др.

Затова ние приемаме, че пътна станция Манастира е разположена на това важно, пътно кръстовище, което от север е защитено от крепостните съоръжения при “Черни връх”.

Местоположение

Надморска височина: 722 m GPS координати: 42°52’38” С.Ш. и 25°26’37” И.Д.

Литература

Аврамов, В. Войната на България с Византия. София, 1929.
Петракиев, И., М. Йорданов. Теренни издирвания в землищата на селата Боженците и Торбалъжите, общ. Габрово и с. Николаево, общ. Трявна. – В: Археологически открития и разкопки през 2018 г. София, 2019.
Автор: М. Гърдев

Comments are disabled.