С. Боримечково – крепост Червения град


Описание и история

Тракийска, късноантична и средновековна крепост “Червения град”/”Калето” се намира в едноименната местност, на 3.53 km югоизточно по права линия от центъра на село Боримечково. Крепостта има елипсовидна форма с размери в диаметър около 310 m в посока и-з и около 150 m в посока с-ю. Oбърната слабо на югоизток- северозапад. Oт западната страна се забелязват следи от ров. Височината е достъпна само от юг и запад. Зидовете са от местни ломени камъни, дебели до 1.7 m. Стените са разрушени до основи с изключение на стената от югоизток, където зидът е запазен от външната страна на 2-3 m височина. Величко Кратунчев споделя следното: „Преди 40 години на заобления връх намирахме зидове от централната сграда, очертани с тухлена зидария, едва подаваща се от земята. на изток от нея се издигаше зид висок 1.5 m и широк 2 m, изграден с камъни и тухли, споени с хоросан. Вероятно това е част от защитната стена. Тогава още не предполагахме, че тук е имало цял град, създаден с червени камъни и тухли. Преди 4 години отидохме до върха със сестра ми и съпруга й. От северната страна на стръмнината заварихме иманяри, които бяха изровили от земята четириъгълни помещения, иззидани с камъни на височина 1 m. Около тях се мотаеха парчета от тънка и по- дебела керамика. Това ми даде основание да предположа, че през последните няколко години иманярите са поработили усърдно, защото картината, която видях през есента на миналата година ме порази. Пред мен се откри, или по скоро от руините възкръсна необикновена крепост, в която личаха основите на десетки, а може би и стотици сгради. освен това което видях с очите си и научих от иманярите е, че тук са намерили монети с лика на император Константин Велики и Юстиниян I и Филип II Македонски. Почернелите останки от спечени камъни и тухли показват, че крепостния град е бил изгорен. 2008 година отново се отправих към крепостта. От изток под върха с крепостта се намира каменен зид дълъг 100 m и широк 0.7 m . Зида тръгва от поляна продължава на юг и след това завива на запад към върха. В същото направление лъкатуши и пътя, водещ към крепостта. Това означава, че пътя е бил защитен от юг с каменен зид, от където най– лесно е можело да се появи противник. Изкачих се до върха на най– високата точка от крепостта. Продължих на юг между драките и се изненадах от видяното. Слизах по каменна стълба. От двете й страни иманярите бяха изкопали каменни зидове на помещения, после следваха други изкопи със зидове. До единия от тях са намерих ръждясал меч, части от рисувана керамика, голяма керамична плоча, с гравирано цвете и няколко червени похлупаци на питоси от камък и глина. Явно находките на иманярите са били богати, щом са се отказали от по– тежките неща. В ямите и насипите имаше купища камъни и стотици парчета от питоси и по- дребни съдове. Забелязваха се гладки глинени плочи с извивка по краищата. На източната страна на около 50 m под върха, видях дълбока яма с големи мраморни късове. от северната страна на ямата се откриваше каменен зид дълъг около 3 m, който продължава под пръстта. Като сглобих мислено парчетата от находки на върха и около него пред мен изплува от миналото средновековен град с централна сграда на върха, изградена с червен камък и тухли. На 50 m от него дебел крепостен зид, зад който са били къщите на велможите и втори зид на 150 m в кръг около върха, където са били жилищата на войниците и другите жители на крепостта. В подножието където тръгва пътя за калето на равнинната местност, наречена Кьовера, е било селото, обслужващо червената крепост. Най– вероятно, тя е била издигната за да се контролира движението по пътя, напускащ равна Тракия и тръгващ по височините на Средна гора към златишкото поле за Средец и на север към Стара планина за северна България. Това е може би е една от постегнатите крепости от император Алексей I Комнин за отбрана от Печенегите, които нахлували от северозапад. Вероятно по– късно крепостта е владяна от болярина Смилец и защитавана от него срещу турците в началото на XV в. когато е разрушена. Мисълта за изплувалия град под люляковите храсти, с помощта на иманярите, не ме напуска. Непрекъснато търся как и с чия помощ да спася тази наранена перла, зарита в пепелта на миналото. Как да възкресим този приказен град, който е бил изваян с червени камъни и украсен с орнаментирана керамика.“

Местоположение

Надморска височина: 729 m GPS координати: 42°22’50” С.Ш. и 24°09’26” И.Д.

Източници

Батаклиев, И. Пазарджик и Пазарджишко. Историческо- географски преглед. София, 1969 г.
Кратунчев, В. Лесичово вчера и днес.

Снимки

http://haiduk-tourist.blogspot.bg/2015/11/blog-post_32.html

Координати: 
Категория обекти в БГ: 

Comments are disabled.