С. Антон – Еленска базилика


Описание и история

Късноантична крепост Еленска базилика се намира на 3.22 km западно по права линия от центъра на село Антон. Местността и реката, която протича през нея, се наричат “Еленско” и “Еленска река”, а развалините на базиликата “Еленски манастир” или манастир “Свети Илия”. Мястото е древно тракийско светилище на племето беси. Професор Александър Фол локализира в този район тракийската легенда за слизането на елен от Стара планина и принасянето му в жертва от местното население на определен ден от годината. Това е и едно от предположенията за възникването на топонима. Преданието не е лишено от основание, тъй като при разкопките на терена и храма са намерени голямо количество разхвърляни еленови кости и рога. Друга теза за възникване на топонима е от българизирането на етнонима “елини” (гърци) в по- късно време, по принадлежността на базиликата в ранната византийска епоха. По архитектурни данни базиликата е от типа укрепени храмове. Църквата се намира в източната част на неголям двор, ограден с дебели крепостни стени и 4 броя четириъгълни кули. Строена е към края на V век, а преустройвана в годините на император Юстиниан Велики (527-565 г.). Изграждането на защитната крепостна система се свързва с масираните славянски нападения през VI-VII век. В годините на Втората българска държава Еленската църква е активно работещо книжовно средище. Известен паметник от тази епоха е Пирдопският апостол- среднобългарски паметник от началото на XIII в., за който има запазено предание, че е намерен през XIX в. укрит в ниша в самата църква. Църквата е била действаща до към 1700 г., От устни предания се знае, че при един поход на османски войски в района от това време живеещите в близкото село Лъджене мюсюлмани наклеветили монасите от манастира, че не се подчиняват и се подиграват на жителите на селото. Тогава тя е обстрелвана с топове и опожарена по заповед на предводителя на войските Яхия паша. Първите любителски проучвания на църквата са правени от местни учители към началото на 90-те години на XIX в. Извършени некомпетентно, те наложили осъществяването на специализирани археологически разкопки на храма и крепостта, които извършва през 1913 г. професор Петър Мутафчиев. Той именно разкрива паметника до сегашното му състояние. Резултатите от тях проф. Мутафчиев обобщава в студията си “Еленската базилика край Пирдоп” (Избрани произведения, т. I, С., 1973 г.). Впоследствие върху обекта са правени само козметични реставрационно-консервационни работи. В момента конструктивното състояние на храма е задоволително, докато това на ограждащата го крепостна стена е изключително тежко. Понастоящем са запазени внушителни развалини с височина до 8.5 m. Църковният двор е ограден отвсякъде с каменни стени, дебели 1.6 m, като на ъглите са разположени почти еднакви правоъгълни отбранителни кули, с размери 7.3х5.9 m. Височината на крепостната стена е била от 6 до 8 m съдейки по стълбищните основи. Черквата- голяма трикорабна базилика, с размери 30.5х17 m, е триапсидна, с притвор, дяконикон, протезис, а до южната и страна е долепен баптистерий (кръщелна). Според едно предание в Еленския манастир е прекарал последните си дни Св. Патриарх Евтимий.

Местоположение

Надморска височина: 866 m GPS координати: 42°43’56” С.Ш. и 24°13’14” И.Д.

Източници

http://nikolay.vegas.icnhost.net/elenskabazilika.html

Снимки

https://picasaweb.google.com/108821068306103878624/HCbeGH

Координати: 
Категория обекти в БГ: 

Обекти в БългарияОбласт СофияОбщ. АнтонЮгозападна Б-я

Comments are disabled.