История
Строежът на замъка е започнат от графовете на Ленцбург през XI в. През 1036 г., замъкът Ленцбург става за първи път седалище на графа на Ленцбург, който по това време е издигнат благородник. В началото на XII в. са построени централната жилищна част и част от жилищната кула. След западането и изгубването на родът на графовете на Ленцбург през 1173, замъкът става владение на немският Император Фридрих І Барбароса. През 1273 замъкът става васално владение на Хабсбургите, чийто главен замък се намира само на няколко километра от там. Те правят редица разширения като: главната порта, къщата на рицарите и крепостна стена около целият хълм. През 1306 Ленцбург получава права на град. През 1415 г. Ленцбург е превзет от Берн, заедно със западната част на сегашния кантон Аргау, но въпреки това гредските права не са му отнети. През 1433 Берн купува замъка и го прави резиденция на управителя на областта. Функционира като такава в периода 1444 – 1798 г. Някъде по това време са премахнати пекарната за хляб и пералното помещение. През XVII в. отбраната е подсилена с добавянето на източният и южният бастиони. През XVIII в. северните части претърпяват неголеми промени и разширения. След основаването на кантон Аргау през 1803 г., замъкът става собственост на кантона и през 1823 г. е нает от християнският педагог Липе, който прави младежко училище. След смъртта му замъкът сменя няколко пъти собствеността си. През 1860 е купен от немският поет Франк Ведекинд, който прекарал там ранните години от живота си. В този период не са правени значими промени, или реконструкции. През 1893 г. замъкът е купен от американецът Август Джесъп, който го реконструира до вид близък до този през XVII в. Прокарани са различни инсталации за нормален комфорт на живеене. Пространствата между сградите и стената са трансформирани в градини. През 1911 г. замъкът става собственост на полярния изследовател Линкълн Елзуърт (Lincoln Ellsworth). През 1956 г. замъкът е закупен съвместно от кантона и град Ленцбург. В периода 1978 – 1986 г. претърпява сериозна реставрация, което го превръща в музей на града го отваря за свободен достъп.
No comment