Описание и история
Средновековен, укрепен манастир Зигос/Св. Илия и латинска крепост Фаргокастро се намират на 2 km югоизточно по права линия от центъра на град Урануполис, непосредствено до границата на автономната, монашеска република Атон. Крепостта е издигната на южния склон на възвишение, което се спуска към залива „Колпус агиау орос“. Укреплението има неправилна, петоъгълна форма с ъгъл насочен на север. Максималните му размери са 86х100 m и заема площ от 5.5 дка. Крепостните стени са запазени на височина от 1 до 4 m, като в днешно време са реставрирани до 3-10 m височина. Те са градени от всякакъв по размер ломени и морски камъни, споени със здрав бял хоросан. За изравняване на градежите и за попълване на фугите е използвано голямо количество плочести камъни. Стените са с дебели от 1.5 до 2.4 m и в тях са оформени три входа. Два от тях са главни и се намират съответно на южната и на северозападната стени, а третия представлява малка потерна, която отново е на северозападната стена. Тази потерна е оформена след зазиждането на основния вход в тази стена. Стените имат следните дължини: северозападна- 51.2 m, западна- 53.2 m, южна- 70 m, югоизточна- 25.7 m и североизточна 60.2 m. По протежението на куртините се забелязват 11 броя кули с различен профил и предназначение. Кула №1 се издига на склона на възвишението, на най- високата точка, в северния ъгъл на крепостта. Тя представлява масивна жилищно- отбранителна кула, която е защитавала целият северен сектор на крепостта. Тя има почти квадратен план с размери 8.6х8.14 m и цялата е обиколена от контрафорси. Първоначалната ѝ височина е била 15 m, но днес е запазена на едва 4 m над терена. В този запазен участък се помещава щерна за вода, която е заемала целият първи етаж. Входа не е запазен и вероятно е извеждал директно на вторият етаж и до него се е достигало по дървена стълба. Кула №2 е разположена в средата на северозападната стена и е вътрешна за куртината. Тя има правоъгълен план с размери 5.19х6.30 m и в нея е поместена северозападната, главна порта. Тя е била двукрила и е използвана основно по време на съществуването на манастирския комплекс от края на X в. до края на XII в. След това по време на латинската империя тя е била зазидана. Кула №3 е третата по големина кула и е разположена в северозападния ъгъл на твърдината. Тя има трапецовидна форма с фронт насочен на запад. Максималните ѝ размери са 8.16х5.36 m и 5.18 m височина. Прави впечатление, че макар да е ъглова кула е била предназначена за защита на значително по- уязвимата западна стена, отколкото за защита на северозападната стена. Това е така защото пред северозападната стена терена е доста стръмен и много неудобен за атака. Кула №4 е втората по големина и има правоъгълен план с размери 6.8х5.95 m. Тя е разположена в средата на западната стена и основното и предназначение е да защитава една от най- уязвимите страни на укреплението. Кула №5 е ъглова кула разположена в югозападния ъгъл на твърдината. Тя има ромбовиден план с размери 3.7х4 m и от нея ефективно се защитава, както западната стена така и южната крепостни стени. Кула №6 се намира на няколко метра встрани от средата на южната стена. Тя има почти квадратен план с размери 4.4х4.5 m и в нея е поместен южния главен вход. Той има ширина 1.5 m и е затварян от двукрила врата. По време на латинския си период освен врата е добавена и катаракта и е изградена допълнителна защита на входа. Тази допълнителна защита представлява крепостна стена под формата на буквата „Г“, която заслонява входа и не позволява пред него да се струпат крупни противникови съединения. Кула №7 се намира само на 10 m източно от кулата- порта. Тя има правоъгълен план с размери 4.3х5.2 m и заедно с двете ъглови кули и кулата порта защитават втората най- уязвима страна на крепостта. В приземния етаж на тази кула е оформено перално помещение. Кула №8 е ъглова кула и се намира на югоизточния ъгъл на укреплението. Тя е втората кула с трапецовиден план с размери съответно 6х4.3 m и 5.1 m височина. За разлика от първата трапецовидна кула от тази може ефективно да се отбранява както южната стена така и югоизточната. Тя е почти напълно обезличена като са запазени само основите. Кула №9 също е ъглова кула и се намира на източния ъгъл на крепостта. Тя има правоъгълен план с размери 5.5х4.8 m и защитава връзката между североизточната и югоизточната стени. Кула №10 се намира в средата на североизточната стена и има квадратен план с размери 4.2х4.2 m. Тази кула е единствена за тази стена, тъй като терена пред нея е стръмен и трудно достъпен, което допълнително затруднява евентуалния нападател. Кула №11 е издигната извън крепостта на върха на възвишението. Тази кула има квадратен план с размер 5х5 m и е служила на наблюдателница и за защита на североизточната стена. От нея се открива широк обзор към залива и към най- лесните подходи към обекта от север и запад. Създаването ѝ се е наложило поради факта, че въпреки стръмния терен, който не предполага удобно атакуване на североизточната стена, все пак той е с наклон към крепостта. Това предразполага за добри възможности за прицелен обстрел от евентуален противник. За да се избегне това, латинците продължават северозападната стена към върха на хълма с 25 m. Тя е с дебелина над 2.4 m, като е пригодена за двустранна отбрана. В края на тази стена е изградена и наблюдателната кула. Днес тази допълнителна стена е реставрирана в пълната си височина заедно със зъберите. Вътрешността на укреплението е гъсто застроена. В нея се забелязват сгради от двата основни строителни периода X-XII в. и от XIII в. От тези сгради правят впечатление помещенията за пресоване на маслини, за производството на вино, жилищните, складовите и казармените помещения. На терена добре са запазени и основите на столова, ковачница и фурна. Перлата сред сградите обаче е уникалната, средновековна базилика. Тя представлява четирикорабен храм с притвор с размери 14.6х9.7 m. Построена е около 1000 година. В последствие на южната стена е пристроен параклис в чиято основа е открит богат гроб. Днес храма е запазен на височина 1.5-4 m. Много от елементите в него са от мрамор включително колоните и капителите, които са поддържали тавана. Днес по стените се забелязват фрагменти от стенописа на църквата, както и множество мозайки, които са формирали пода в нея. На терена на обекта са намерени следи от обитаване още от IV в.пр.н.е., който е продължил без прекъсване до VI в. Следи от укрепяване от този период обаче не са открити. Първото споменаване за населяване на района на ново е в първата половина на X в. Вероятно това е свързано с военните действия на българския цар Симеон I Велики, чийто военни кампании принуждават много от ромейското население да се изсели и да търси други по- спокойни територии. По това време в историческите извори за пръв път се споменава „Зигос“ (като местност не като манастир). През 958 г. в района пристига Св. Атанасий Атонит който основава манастира „Великата лавра“ и по същество е основателя на монашеската Атонска държава. Именно, следствие на това през 991 г. е основан и манастира Зигос. За тесните му връзки със Св. Атанасий свидетелства наскоро открит при разкопките негов оловен печат. Първото сигурно споменаване на манастира е от 996 г., в документи на „Великата лавра“. Манастира Зигос е посветен на свети пророк Илия и в запазени документи е засвидетелствано, че той е бил един от най- важните манастири в Атон през XI в. Просперитета на Св. Илия продължава някъде до към 1199 г. когато той е изоставен и е предаден, от император Алексей III Ангел, като подчинен (метохия) на новооснования Хилендарски манастир. Причината за изоставянето на манастира Зигос не е известна. Може би е бил превзет, разграбен и унищожен от пирати през XII в., което предположение е доста вероятно поради близостта му до морския бряг. След 1204 г. когато „Константинопол“ пада под ударите на кръстоносците и е основана новата Латинска империя, латинците се пръскат из завзетите територии. По това време един хитър латинец, чието име не е достигнало до нас, научил за богатите манастири в Атон и решава да се засели в близост до тях. В местността „Зигос“ той заварва полуразрушеният и изоставен манастир Св. Илия. Латинеца се заселва там през 1206 г. с малката си войска, като поправя порутените укрепления и добавя нови. По този начин превръща стария манастир в здрава и непристъпна средновековна крепост. Завършвайки укрепленията латинеца започва редовни мародерски нападения над манастирите в Атон, като разграбва богатствата им и ги складира в новия си замък Фаргокастро. Това не е името, с което е бил кръстен замъка по това време, но е името с което е запомнена цялата местност до днес и на гръцки значи „Замъка на франка“. Манастирите от Атон с неохота търсят помощ от папа Инокентий за спиране на мародерските набези на наглия латинец. С помощта на папата през 1211 г. солунския крал предприема наказателна операция срещу мародера. Разкритите при разкопките горели пластове от този период свидетелстват, че за крепостта се е водила люта битка преди тя да бъде превзета, опожарена и латинеца да бъде прогонен от тези земи. Не бива да ни учудва охотното съгласие на солунския крал да се разправи с латинеца. В крайна сметка краля си е правил добре тънката сметка, че превземайки Фаргокастро ще сложи ръка и то съвсем законно, на всичко което латинеца е заграбил от манастирите в Атон, а то със сигурност не е било малко. От 1211 г. до XV в. местността и останките от крепостта Фаргокастро остават собственост на Хилендарския манастир. През 1585 г. част от крепостните стени са разрушени от земетресение. През XVI-XVII в. на обекта работи пещ за вар, което е причината за голямото унищожение на мраморните елементи в строителството. Последното по- голямо унищожение на археологически материал става в периода 1945-1978 г., когато при няколко наводнения са разрушени и другите крепостни стени и донжона на крепостта. Манастира и крепостта Св. Илия/Фаргокастро вече са обект на редовни археологически разкопки, които започват в началото на XXI в. Днес обекта е единственият манастир от Атонската държава, в който е разрешено посещението на жени и е единствения, който може да бъде изследван от археолозите в оригиналния си период от X-XII в., когато са основани почти всички манастири в Атон.
Местоположение
Надморска височина: 37 m GPS координати 40°18’58” С.Ш. и 24°00’09” И.Д.
Източници
http://protostrator.blogspot.com/2011/01/blog-post_16.html
К. Василев
Снимки
https://photos.app.goo.gl/Jkmge72c1JfPKMsA8