Гр. Стражица – крепост Чомаковец

Гр. Стражица - крепост Чомаковец

Крепост Чомаковец снимана от запад. Автор: М. Гърдев


67 / 100

Описание и история

Тракийска и антична крепост Чомаковец се е намирала на едноименния връх, на 1.53 km северозападно по права линия от центъра на град Стражица. Изградена е на самостоятелен, издължен в посока изток- запад хълм със стръмни склонове от север, изток и юг и платовидно било, което е било изкуствено заравнено. В по- голямата си част южния склон е отвесен. От запад склонът е полегат. От тук е и най- достъпен обекта. Върхът е стратегически, с широк обзор във всички посоки. Югоизточно от възвишението тече Голяма река. Върхът се издига на 165 m над нивото на реката. От север възвишението е ограничено от река Чатал дере, която източно от него се влива в Голяма река.

На връх “Чомаковец” се забелязват очертанията на елипсовидно укрепление, издължено в посока изток- запад, които очертания не отговарят на естествения релеф. Максималните му размери са 254х78 m. В средата му е имало вътрешна стена, която го разделя на западна и източна част. Западната част е била разделена на още две части от още една вътрешна стена. Така подредени защитните линии са нормални, след като възвишението е най- достъпно от запад. По разположение и постройка, защитното съоръжение може да се отнесе към тракийския период.

По- късно тракийската крепост Чомаковец е преустроена от римляните, които минават на праволинейни защитни линии, като най- западната от тях е изнесена на западния ръб на платото. След нея следват още две отбранителни линии- на 130 m от западната и на още 250 m от нея. Трите линии затварят платото от ръб до ръб. Затвореното пространство е с максимални размери 495х101 m в най- широката си част.

Покрай Чомаковец от запад, север и изток е минавал главният римски път „Никополис ад Иструм“- „Марцианополис“. Източно под възвишението на двата бряга на реката Чатал дере, северно от Голяма река, където пътят я е пресичал има голямо селище, съществувало през античния, късноантичния и средновековния период.

Според преданието на връх “Чомаковец” е имало стражница, която е служила за наблюдение и сигнализация по пътя. На върха е намерена цяла амфора, много парчета керамика и върхове от стрели. Може да се предположи, че тук е имало укрепено, тракийско селище, което след римската инвазия се премества в низината след като височината е обявена за военна територия от римската армия.

Вероятно римляните на Чомаковец построяват военен лагер от землен тип- вал, ров пред него и дървена палисада на вала. Близостта на кастела при Г. Г. Тръмбеш и на пътната станция при нея, не налагат построяването на каменно укрепление на височината. През късната античност и средновековието тук действа само наблюдателно- съобщителен пост, служещ за предаване на съобщения по пътя, както и за комуникация между околните крепости.

През римско време главната задача на гарнизона на Чомаковец е била поддръжка, охрана и евентуално унищожение на моста над Голяма река по главния път. По времето на османския период в землището на град Стражица е намерена римска военна диплома на легионера Валерио Валенти. Изследователите ѝ изрично споменават, че тя е намерена в римски военен лагер в околностите на Стражица. Местния изследовател Х. Проданов предполага, че лагерът се е намирал при многослойното селище в местността “Честите круши”, и че главният път върви по долината на река Кечи дере, което измества трасето му на около 2 km южно от нашето предполагаемо трасе. По тоя начин и моста над Голяма река се измества на 2 km южно по реката. На сателитните снимки в местността “Честите круши” и съседните ѝ местности не се забелязва очертание на римски лагер. Също така няма и никаква логика римския път да върви в низината, затворен между две височини стратегически превъзхождащи го по височина.

Ние предполагаме, че римския лагер, който издирва г-х Проданов се намира на височината “Чомаковец”, а двете селища покрай реките в ниското са цивилни селища, които не са били укрепени.

Местоположение

Надморска височина: 255 m GPS координати: 43°14’21” С.Ш. и 25°57’05” И.Д.

Литература

Проданов, Х. По следите на времето. В. Търново, 2009.
Проданов, Х. Стражица през вековете. Русе, 1977.
Автор: М. Гърдев

No comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *