Гр. Куклен – крепост Жамамтепе


Описание и история

Тракийска и средновековна крепост Жамамтепе се намира на едноименния хълм, на 1.7 km югозападно по права линия от центъра на град Куклен. Издигната е на възвишение с много стръмни и отвесни на места склонове и с отлична видимост към Тракийската низина и град Пловдив. От запад и север хълмът е ограден от река Метошко дере. Най- лесният достъп до него е от изток. Крепостта е изключително добре укрепена, като крепостните стени на укрепителните линии се простират по целият хълм. На терена ясно се различават четири крепостни пояса. Всички крепостни пояси са с яйцевидна форма, следвайки конфигурацията на склоновете на височината. През Средновековието в пределите на най- вътрешната укрепителна линия е издигната малко, но здрава цитадела. Тя има размери 41х24 m и площ от 0.8 дка. Защитена е от крепостна стена градена от ломен камък споен с бял хоросан, която е запазена на места до височина над 1 m. Дебелината на стената е 1.8 m, като по протежение на куртината се различава само една кула. Тя е изградена върху скала на югозападният ъгъл на укреплението. В днешно време иманяри са разкопали основата ѝ. По всяка вероятност тази кула е защитавала входа на твърдината. Цитаделата е допълнително защитена с втора стена, разположена на разстояние около 13 m пред основната. Тази стена обхваща целият хълм без южната страна, където има отвесни скали и там укрепяване не било необходимо. Втората стена днес се проследява във вид на разсип висок около 1 m. Пространството между цитаделата и втората стена е заето от много стръмни склонове на хълма в този участък, като в този случай те играят ролята на естествен ров с вал, който допълнително защитава цитаделата. Тази втора стена е градена от ломени камъни без спойка и е много вероятно тя да се датира от тракийския период. През Средновековието има възможност да е била преизползвана, като най- вероятно това използване е било във вид на основа за разполагане на дървена палисада. Към това заключение води съвсем различният вид и запазеност на тази стена в сравнение със стената на цитаделата. Слизайки се надолу по хълма на разстояние от 25 до 52 m от втората стена е издигната трета. Тази стена обхваща целия хълм в този участък, като от нея до втората стена терена също е изключително стръмен с изключение на северозападният участък. Там се е оформила естествена площадка заравнена допълнително, която е била гъсто застроена. Предвид находките в този участък може да се предположи, че за последно площадката е обитавана през Средновековието. Третата стена с голяма вероятност се датира от тракийският период. Тя се проследява под формата на разсип висок 1-1.5 m. Следва четвъртата стена, която вече е била изградена в полите на хълма. Тя заема най- голямо пространство и обхваща целия хълм в основата му. Тази стена е запазена на места във височина до 1 m. Входа към този изключително добре укрепен комплекс с площ 21 дка е бил от североизток, където има разширение с множество вътрешни крепостни стени. Вероятно цялото това разширение е играло ролята на входно съоръжение подобно на главният вход на вътрешният град на крепостта „Акре“ (Калиакра). А именно вътрешните преградни стени оформят отделни заградени пространства, които служат като капани за вражеските войски. При положение, че неприятеля успее да разбие входната врата и да нахлуе в крепостта, той попада в заградено от крепостни стени пространство с накацали по тях бранители (стрелци) и вместо плячка пред тях има друга залостена порта. Всички укрепителни линии с изключение на цитаделата имат един и същ строеж, на много места се забелязват и останки от напречни стени. Този тип строителство е характерен за тракийските укрепени селища в Родопите. Към входната врата води стар път, който е свързвал Жамамтепе с отстоящата само на 500 m североизточно крепост “Банище”/”Баница”. По терена на цитаделата и в малката застоена част северно от нея се намират голямо количество битова керамика. Тя е идентична с намерената керамика от крепостта „Баница“. Това предполага, че в даден период от време двете крепости са съществували едновременно и със сигурност са били свързани. Големите укрепления на Жамамтепе могат да се отнесат към тракийският период и вероятно не са съществували, като реални отбранителни съоръжения по- времето на изграждането на тукашният център „Баница“. В Устава на Бачковския манастир от 1084 година, Григорий Бакуриан споменава земите, селищата и крепостите, които подарява на основаната от него света обител, сред които е и крепостта „Баница“, като текстът е следния:  …….. Укреплението Баница с изворите и всичките му местности, поля, трапища и околности…”. По всяка вероятност тук не става въпрос само за една крепост, а за цяла област, след като са отбелязани и териториални принадлежности. По времето на Григорий Бакуриан центъра на култура и живот  в региона отдавна се е изместил от „Баница“ в близкия град „Станимака“ и поради това тази околност е била подарена на манастира. Но по време на Латинската империя след 1204 г. региона отново се възражда. Най- вероятно именно по това време е изградена средновековната крепост на мястото на цитаделата на тракийското укрепление на хълмът „Жамамтепе“. Много е вероятно тази добре укрепена крепост да е била превърната в резиденция на Филипополския барон и управник Рене дьо Три. Той живеейки в смутните времена на XIII век, със сигурност е оценил природните дадености за отбрана на Жамамтепе в сравнение с близко разположения добре укрепен град „Баница“, чийто стени обаче са се нуждаели от твърде много войници за адекватна отбрана.

Местоположение

Надморска височина: 555 m GPS координати: 42°01’19” С.Ш. и 24°46’26” И.Д.

Източници

К. Василев
Е. Минчев

Снимки

http://haiduk-tourist.blogspot.bg/2017/02/blog-post_69.html

Планове

К.Василев

 

Comments are disabled.